Е-Бюлетин КултУра / дата:24.12.2005
Звездата
С. Рьорих. С Господа твой (фрагмент)
"Не бойте се! Ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци! Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли"
(Лука 2:10)
"Каква е тази звезда, която водела влъхвите? Разбира се, тя е Законът на Братството, за да поздравят Исус и да запазят и да предадат на бедното семейство някои средства.
По лицето на земята, без да знаем точното място, вървяхме. Указанията на Терафим ни водеха от ден на ден. Щом чувахме "близко е", тъкмо тогава губехме всякакви признаци на населено място.
Може ли да се очаква възвестяването на чудо нечувано сред камилските отпадъци и ревящите магарета? Човешката мисъл се опитваше да настани бъдещия Пророк поне близо до храм или сред величествени стени.
Получихме Указание да спрем в беден храм. Спряхме да нощуваме в ниско помещение, измазано с глина. Огънят и малката маслена лампа изпълваха стаята с червена светлина.
След вечерята забелязахме, че слугинята отлива остатъка от млякото в отделна амфора. Казахме й: "Това не става за съхранение." Тя каза: "Не е за тебе, Господарю, а за бедната жена. Тук, зад стената живее дърводелец, скоро му се роди син!"
Като изгасихме огъня, ние положихме ръце и попитахме: "Накъде да вървим сега?" Беше казано: "По-близо от близкото, по-ниско от ниското, по.високо от високото." Не разбрали смисъла, помолихме за Указание. Но беше казано само: "Нека ушите слушат".
И седяхме в тъмнина и безмълвие. И чухме как някъде зад стената заплака дете. Започнахме да забелязваме посоката на плача и чухме майчината песничка, която често може да се чуе в дома на орача. Тя звучи така: "Нека хората да те смятат за орач, но аз зная, синко, че ти си цар. Кой, ако не ти, ще отгледа най-едрото зърно? Ще повика Повелителят моето синче и ще каже: "Единствено твоето зърно украси Моя пир. Седни до мене, царю на най-хубавите зърна!" Когато чухме тази песничка, от тавана се разнесоха три удара. Казахме: "Утре ще отидем там."
Пред разсъмване облякохме най-хубавите си дрехи и помолихме слугинята да ни води в посоката на плача. Тя каза: "Господарят иска да посети семейството на дърводелеца, по-добре да ви преведа околовръст, защото иначе трябва да минем през кошарата." Помнейки Указанието, ние избрахме краткия път.
Ето - зад яслите малко жилище, прислонено до скалата. Ето - до огнището жена и в ръцете й - Той. А какви знаци имаше? Той протегна ръчичка към нас и на дланта му имаше червен знак. Върху този знак положихме най-хубавата перла от тези, които бяхме донесли.
Като предадохме ценностите и свещените предмети, предупредихме майката за необходимостта от странствания. И веднага тръгнахме обратно, излизайки през същата кошара.
След нас майката каза: "Виждаш ли, синко, ти си цар. Сложи този елмаз на челото на своя кон."
Точно тогава беше казано да се помни времето на червената звезда върху челото на воина."
Из "Криптограми на изтока"
24.12.2005 г. |
