Е-Бюлетин КултУра / дата:06.11.2005
Спомени за Тодор Цонев
Тодор Цонев
На 22 юли художникът Тодор Цонев можеше да празнува поредната годишнина от рождението си.
На 23 юли т.г. се навършват девет месеца от смъртта му.
Празен е столът му при нас, от страниците ни се губи талантливата му рисунка, карикатурите, които ни остави приживе, са не само гениални, но и вечни като всички върхови произведения на човешкия гений. Маестро, с теб ни свързват невероятни спомени и едно голямо откровение - прекланяме се пред твоята личност и пред силния ти дух.
Тодор Цонев беше не само ученик на Илия Бешков (който умира през 1958 г., ненавършил дори 60), но и негов събрат по дух. Тодор Цонев остави стотици страници, написани на ръка, дневници, спомени, размишления по повод... От тях блика неповторимото усещане за сила и яснота на мисълта, за фин усет към драматичния детайл, понякога сравним единствено с изключителните му рисунки, и всичко това, лишено от скудоумни криволици по политически или битови съображения. Маестрото остава безпощаден и в писаното си слово. Огласяваме - в памет на Тодор Цонев - спомените на Тодор Цонев за неговия учител Илия Бешков. И двамата - явления с уникални параметри в духовната сфера на България.
Поклон.
Илияна ВЕЛЕВА
Стана проф. Илия Петров и каза (нещо) в смисъл, че този студент е работил много, показал е добри качества, но не вижда практическата реализация на таланта (му) в живота.
(И аз не го виждах, защото изцяло и от (самото) начало съм изкуствен (така е в преписа - бел. Мария Овчарова), изпреварен от времето и аз - изпреварил го...)
Още някой от професорите стана и говори по повод на работите ми нещо, което вече не си спомням... Но помня думите, които каза Бешков, станал последен:
- Ето, тук сме изправени пред един изключителен случай!.. Вижте как ме е нарисувал!.. Сега на мене не ми остава нищо друго, освен да намеря най-дълбоката вода, където да се хвърля и удавя!!!
Този студент или трябва да умъдрее и уравновеси, за да даде клас и зърно, или трябва да бъде убит!..
/.../
“Или... да бъде убит!” - Бешков издума с натъртен глас, свирепо, вторачен в мен...
А аз го гледах спокойно, право в очите, чувствах се предаден и излъган от най-обичния за мен човек... Сърцето ми беше вкаменено, усещах радостта на необичащите ме, а в себе си окончателно реших, че ще обичам своя УЧИТЕЛ и в добро (похвали), и в зло (укори, и то такива!) завинаги, докато съм жив.
Предчувствието
Вече съм войник. Порталът на казармата се затвори зад гърба ми на 30 октомври 1957 г. и на обратната му страна пишеше: “Дотук по военните въпроси”.
Тежко, страшно време на внезапно сполетялата ме тъпота и тотална глупост!..
От един месец се глася да напиша писмо до Бешков и все отлагам. Това писмо за няколко месеца вече е изкристализирало в съзнанието ми. Всяка фраза е готова, всяка дума - на мястото си, а Нещо все ми пречи и ме бави, спъва ме да го напиша...
Ето началото му: “Скъпи мой учителю!..”
Следва подробна, сгъстена и оригинална изповед на признателност и т.н. Мислех си “за пръв път”! За пръв път имам възможност да се изповядам смислено и разумно на учителя си, на този велик човек и художник! Ала... “Не би!”...
Той вече е умирал, а на мен все нещо ми пречеше да седна и напиша отдавна вече “живото” и съчинено от мен писмо!..
И една вечер си легнах уморен след вечерната проверка... Някакъв войник от другата батарея ме попита: “Свободно ли е това легло?..” Отвърнах му гневно, по войнишки: - “Бе, лягай и умирай, бе!”...
Но сам не харесах думите си и в същото време си помислих за Бешков и неизпратеното ми още писмо, а беше около 10 часа вечерта... В този час Бешков е починал!.. Аз не знаех това и съм заспал, като - войник!..
Последна среща с живия Илия Бешков
/.../
Нов завой вдясно и спираме пред една невзрачна къща в селището на “Дъновистите”. Къщата е на проф. Томалевски, приятел на Бешков и място на почивките му понякога.
Слизам и крепя акуратно тенджерката. Денят е слънчев и много хубав, ясен, чист... До мен върви Бешков!!! Какво бих могъл да искам повече, освен този ден да е вечен!.. А той се оказа последен!.. Но тогава аз не подозирах това... Само смътно усещах, че никога много голямо щастие не е на добро!.. Посрещна ни едно приветно старче и сърдечната му съпруга. Те бяха радостни от посещението на Бешков. Той ме представи приблизително така:
- Този млад и къдрокос хубавец е зловещ и страшен сатирик! Внимавайте! В къщата ви доведох атомна бомба! Сега, някак си, спасявайте се! Най-умно е веднага да се скриете в къщата си (да сготвите някоя хубава постна манджа, де!) и да изнесете два стола тук, на терасата, където ние с него имаме да проведем един повече от мъжки разговор!..
/.../
И така седнахме ние двамата... Бешков беше някак си също така смутен, както и аз. Много по-късно разбрах неговите причини и си ги изясних... А тогава, в тази светла лятна утрин ТОЙ потропа с изящните си пръсти по грозната масичка, погледна ме с примижал поглед (но остър!) и каза:
- Е-е-е! За какво всъщност беше конфликтът между нас?..
Гласът му бе дрезгав и топъл...
Това е само малък откъс от великолепния спомен, публикуван в сп. “Везни”, бр. 5-6, 2005г. Публикацията е дело на Мария Овчарова, най-верния приятел на Тодор Цонев и негова съпътница през годините на възход и кризи. В своята уводна бележка г-жа Овчарова специално отбелязва един факт - че публикацията във "Везни" е направена благодарение на поета епиграмист Цветан Цветарски. Този човек безкористно полага неколкогодишен труд, за да изпълни молбата на художника Тодор Цонев и да направи препис на дневниците му.
Автор: www.novazora.net
Тук може да разгледате някои карикатури на Тодор Цонев
06.11.2005 г. |
