Е-Бюлетин КултУра / дата:07.11.2005
Проектът Google e-library и останалия цифров книжен свят
Съществува ли всъщност „е-България”?
Ако само до преди няколко години за да си набавим рядка книга или текст, често са били нужни преодоляването на хиляди километри или стоици левове, то сега притежателите на компютър свързан със световната мрежа Интернет са безкрайно улеснени. Стоейки в къщи само с три-четири натискания върху клавиатурата може да извикаме не само една, но стотици книги и статии пред екрана. Започвайки с индийските Веди или Библията ще стигнем до част от най-новите постижения в областта на космогонията и генетиката.
Преди две седмици най-популярната и използвана търсачка в интернет Google пусна новата си система за търсене на сканирани от компанията книги. Всъщност това представлява една огромна виртуална библиотека основно с американски и английски книги, които човек може да чете от монитора пред себе си. Интересуват ни книги примерно за "Roerich". Няма проблем пишем думата и резултатите са на лице: http://print.google.com/print?lr=&ie=UTF-8&q=roerich&btnG=Search
Преди две седмици Google представи официалното в осем европейски страни своята цифрова библиотека и нова търсачка “Google Print” като част от програмата на годишния франкфуртски панаир на книгата в Германия.
Тази стъпка на Google бива осъществена след като през септември европейският симпатичен комисар по въпросите на Информационното общество и СМИ Вивиан Рединг обяви в Брюксел личния си проект за представяне на европейското културно наследство в цифров формат с цел неговото популяризиране и запазване. Проектът на евро комисарката започна да се възприема като най-голямата алтернатива на Google Print. Нейната инициатива бе подложена на силен натиск от страна на Франция, където Google Print, въведена първо в САЩ и Обединеното Кралство, събуди страховете на френската общественост и правителство от налагане на англо-американски културен превес в средата на Интернет, а от там и в много сфери на живота.
В следствие на това френският президент Ширак призова Европейския съюз да създаде „Европейска дигитална библиотека”. Писмо до комисията, изготвено от Ширак през април и подписано от германски, италиански, унгарски, испански и полски лидери, призова Брюксел да вземе тази инициатива присърце.
Директорът на френската национална библиотека Жан-Ноел Жинени също призова през януари Европа към съответни действия, като алтернатива на щатската търсачка Google. Той наблегна на факта, че цифровата библиотека на Google предоставя на САЩ възможността да наложат на бъдещите поколения своя начин на мислене и своите ценности т.е. англосаксонската или американската гледна точка към историята и към света. Директорът смята, че това до някъде е естествено, но изисква и съответни действия от страна на Европа. Френският отговор ще бъде организиран по различен начин от Google. Вместо да използва известния алгоритъм на търсачката, френската библиотека ще заложи на човешкия ресурс. "Аз не съм убеден в силата на пазара, когато става дума за създаване най-добрата йерархия от страници за познание. Мисля, че това е опасно. Културата не е хаос. Културата е начин нещата да се поставят на мястото си", казва директорът на френската Национална библиотека.
Франция започна да превежда в цифров вид части от националната си колекция още преди 13 години, а от 1997 я публикува и в Интернет. Проектът, наречен Gallica, вече е надхвърлил около 80 хил. текста и 70 000 изображения онлайн, а в момента работи по архива с вестници от 19 в. на Националната библиотека. Предвидено е цялата колекцията ще съдържа повече от 12 млн. книги и ръкописи, 500 хил. периодични издания, 800 хил. медала и монети и 650 хил. карти и печати. Gallica не е първият пример на френската културна гордост. Във Франция вече има специални закони, които защитават филмовата индустрия и дори езика. Google обаче е първото място, към което се обръщат 74% от французите, когато търсят информация онлайн.
За сега не изглежда опасенията на Франция да имат кой знае какви реални основания, тъй като Google изостави първоначалната си амбиция да обърне съдържанието на цели библиотеки в цифров формат и да го предостави на света. Търсачката попадна под критиките и на САЩ и Обединеното Кралство заради сканиране на книги (принципно това е изключително полезно и хуманно начинание) без съблюдаване на авторските права върху тях.
В Русия също се работи сериозно по този важен за развитието на същинското информационно общество въпрос. Миналата година държавната библиотека стартира информационен проект, който дава възможност за достъп до огромен брой научни дисертации. Макар че има определени условия за ползването на дисертациите, тенденцията е в скоро време те да станат напълно свободни за интернет потребителите. Последните няколко години в Русия периодично се свикват национални конференции по въпроса за сканирането на милионите ценни текстове намиращи се в библиотеките и тяхното предоставяне в Интернет. Ако все пак държавата прави бавни стъпки към истинското информационно общество на културата, то стотици са доброволците създали собствени електронни библиотеки. Последните две години една от най-следените и горещи теми в Рунета (Руския интернет) бе започналата още миналата година война между една от най-големите руски електронни енциклопедии „КМ Онлайи” (която предлага онлайн книги, но срещу заплащане) и личните безплатни електронни библиотеки. Разбира се последните победиха, тъй като процесът на качване на книги в мрежата е почти необратим, а любовта на руския читател към книгата е пословична. Доброволните електронни библиотеки срещнаха дори подкрепа от ръководителя на Федералната агенция по печата и масовите комуникации Михаил Сеславинки. Според неговите думи, закриването на електронните библиотеки „ще нанесе голяма вреда на широката аудитория от потребители, които по силата на редица причини не купуват книги и не посещават традиционните библиотеки”. Михаил Сеславински подчертава, още че хуманната значимост на електронните бази данни е огромна. Той сравнява онлайновите библиотеки с обикновените и обосновава твърдението си, че принципно и двата вида правят едно и също – купуват книги от издателите и след това ги предоставят на читателите за безплатно ползване.
Какво да кажем за състоянието на родният Бгнет по този въпрос?
Предишната Агенция за развитие на съобщенията, информационните и комуникационните технологии беше част от структурата на транспортното министерство. За четири години тя се превърна в един от най-големите възложители на обществени поръчки за доставка на компютърно и комуникационно оборудване главно за нуждите на образованието и нечии дълбоки джобове. На практика тя беше и изпълнител на мегапрограмата "i-България", която се състои от няколко проекта. Както всичко вършено от старият кабинет и тази програма остана далеч от обикновеният интернет потребител. Не стана ясно дали има някаква стратегия за популяризирането на българската култура чрез възможностите на интернет технологиите (текстове, фото и аудио материали). От друга страна Министерството на културата беше на светлинни години от подобна идея за сканиране на книги свързани с българската история и култура. Достатъчно е само да споменем, че новините на официалният сайт на министерството (относно дейността, която би трябвало да развива) за цели четири години можеха да се преброят както се казва на пръстите на ръцете.
През месец август т. г. Министерският съвет одобри изграждането на нова държавна Агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС), която е подчинена на правителството. Новата структура оглави г-н Пламен Вачков, чиято кандидатура беше издигната от БСП. Прогнозите са, че скоро ДАИТС, която "прибира" и сектора на съобщенията, ще бъде преобразувана в министерство. От новата агенция обаче няма и помен в интернет. Резултатите от търсенето в мрежата показаха, че тази агенция за информационни технологии дори няма собствен сайт!
Ако трябва да погледнем в сферата на образованието ще видим, че февруари месец тази година Министерския съвет въведе Националната стратегия за въвеждане на информационните и комуникационните технологии в българските училища. Част от нея в проектът Национална образователна мрежа на училищата. Той се реализира от консорциум „Училища онлайн”, в който влизат БТК АД, Парафлоу Комуникейшънс ООД, Ларексо АД и Телелинк АД. Не е трудно да се сетим, че в основата на стратегията стоеше Николай Василев - същият, който преди това продаде БТК за жълти стотинки, но това е една друга тема.
Проектът предвижда през 2005 г. да приключи свързването на общо 1000 училища в страната, а през 2006 г. – на още 2200. 330 хиляди ще станат потребителите на мрежата през 2005 г., а догодина броят им да достигне 1 милион. Въпросът е че компютризацията на образованието би могла да се превърне от инициатива в процес, тогава когато нейната основна цел стане повишаване на ИТ квалификацията на децата. Изключително важно е да се въведат предмети като Философията на техниката и Култура на Информационното общество. Последното в никакъв случай не се състои само от някакви хора, които посредством компютри и кабели комуникират по между си. Същноста на въпроса е какъв вид информация си разменя подрастващото поколения в България. Някой учи ли го кои са местата, които биха му дали качествени знания и съществена цел в живота?
На 28.07.2005 г. Фондация "Приложни изследвания и комуникации" представи официално изготвения от нея доклад "е-България 2005". Едни от важните акценти в него бяха:
- Чувствително подобряване (удвоиха се) на достъпа до компютри в къщи - една пета от населението. Все още обаче сме далеч от равнищата на навлизане на компютри в домакинството, които биха гарантирали реално функциониране на информационното общество.
- Потребителите на интернет достигат около една четвърт от населението, което е ръст от 50% спрямо миналата година. Очертават се обаче сериозни социално-икономически различия, които ще имат дългосрочни последици – сред ромското население само 2% ползват интернет, сред етническите турци – 5%, българо-мохамеданите – 8%. Разликите се дължат основно на достъпа до компютри и интернет в училищата и домакинствата, докато ползването на компютърните и интернет клубове не зависи от етническата група.
- Липса на достатъчно съдържание онлайн и подготвеност на учителите технологично и методически да ползват ИКТ в преподаването (на не математически и ИТ дисциплини) се очертава като дългосрочен проблем.
Черно на бяло се вижда къде е проблема на нашата „е-България”.
Ясно е че първо трябва да има компютри и достъп до интернет в културните ни учреждения и домовете на хората по градовете и селата, но въпросът не се изчерпва само с това. Нужна е държавна политика, желание на самите служители работещи в областта на културата и преподаватели, които да учат що е туй Internet, Информационно общество и какви невиждани в човешката история предимства дават те за развитие на съзнанието и революция в мисленето.
Дали някога някой от нашите управници по примера на европейските и руските си колеги ще се озари от мисълта, че всичките онези стотици служители в многобройните ни библиотеки и читалища могат да седнат на работното си място и продължавайки с кафето да сканират поне една книга в живота си! И тъй като този въпрос ще заглъхне в пустинята на чиновническата суша, предлагаме друго. Нищо не пречи самите учителите, университетските преподаватели и родителите да помогнат на по-младите (които имат повече свободно време) в сканирането и събирането на най-ценните български текстове. Още по-добре би станало ако няколко от стотиците ни издателства се съгласят да предоставят в интернет на първо време поне онези книги, които вече не биха преиздали. Това ще е първата крачка, която дори е направена. На библиотека "Арияварта" сътрудничаха в тази област едни от най-родолюбивите български издателства: <www.zstoyanov.com>, <www.slavena.net>, "Готуранов и син" и др. Може г-н президента, та дори и министър-председателя да помогнат на това в полза роду дело - нали са хора историци любящи писаното слово...
Претендирайки че сме създатели на Славянската писменост, Преславската книжовна школа, Компютъра и т.н. от нас се очаква да продължим да сме едни от големите кредитори на човечеството в областта на Духовната Култура. И когато един ден напишем в книжната търсача на Google думата "България" да излизат поне нещо, а не нищо както е сега! От всички мислещи за бъдещето на Отечеството зависи дали малка „е-България” ще стане гигантска виртуална "Страна на духът", която отново да озарява със словото си Славяно-Европейската цивилизация!
Симеон Нейчев
07.11.2005 г.
|
