Е-Бюлетин КултУра / дата:22.09.2005
Датата 22 септември е свързана по невидим начин със създаването на Българска Асоциация Рьорих
Портрет на Н. Райнов (фрагмент)
22 септември е забележителна дата за духовната история, както на Българската, така и на Славяно-Европейската култура.
Българите отбелязват 22 септември като Ден на своята Независимост - една голяма победа изтъкана от подвига на хиляди известни и незнайни герои, сложили пред олтара на свободата най-доброто от себе си.
22 септември е празник и на Природата. Това е датата на Есенното равноденствие, когато става смяна на силите, което важи за всички природни царства. Добре е човек да познава тези моменти на промяна и в своята външна и вътрешна работа да се съобразява с тях. Има съответствие между онова, което става отвън - във външната природа и това, което става в човешката душа. Животът е единен и неделим и постоянно ни дава нови възможности да се развиваме заедно с видимите и невидимите закони на Природата.
Неслучайно името на зодията започваща през този период е Везни.
Вероятно неслучаен е и факта, че именно на 22 септември 1930 г. Николай Рьорих поздравява новоучредената Българска Асоциация Рьорих, на която днес отбелязваме 75-та годишнина.
Инициатор за образуването на Българската Асоциация Рьорих е известният изкуствовед и писател Николай Райнов. През лятото на 1930 г. той се среща с представител на европейския филиал на Обществото “Приятели на музея на Рьорих” със седалище в Париж и след един месец регистрират българския филиал – един от първите в Европа. В писмо-поздравление на Н. Рьорих от 22.09.1930 г., той се обръща към тях като Българска Асоциация Рьорих /БАР/
Творчеството и идеите на Рьорих са били вече добре познати на българската общественост, благодарение на дописките на Сирак Скитник от Петербург и статиите с много илюстрации на картини на художника в българските списания. Затова в БАР се включват голям брой художници, писатели и интелектуалци.
Първият председател на БАР /през 1930-1934/ е проф. Благой МАВРОВ, а членове са редици изтъкнати дейци от нашата художествена и научна интелигенция, като Владимир Димитров-Майстора, Борис Георгиев-Варненеца, Вичо Иванов, проф. Петър Петков, Васил Стоилов и много други. БАР веднага влиза във връзка с Ню-Йоркския Музей и Европейския филиал в Париж, които ги свързват с Н. Рьорих в Индия, който им пише на 22.09.1930 г. поздравително писмо. Лична кореспонденция с Николай и Елена Рьорих поддържат поне 10 членове на БАР и други български интелектуалци, като: Благой Мавров, Васил Стоилов, Стоян Омарчевски, Петър Петков и др.
Излизат серии от статии за популяризиране дейността на БАР и от тях научаваме за целите му: “да се грижи за естетическото възпитание и образование на племето; да се стреми да запознае българското общество с идеите и творбите на Н. Рьорих и да сътрудничи на Рьориховото Общество /в Ню Йорк и Париж/, което цели, чрез изкуството, да заякчи връзките на приятелство и взаимност между всички народи”.
Художникът Борис Георгиев /ученик на Рьорих още от Петербург/ през 1932 и 1934 г. посещава Индия и стига до долината Кулу, където се среща с учителя си. През 1934 г. в. ”Литературен глас” помества репортаж от тази среща придружена с три снимки и помества статии изпратени от Н. Рьорих.
През 1934 г. председател на БАР става полк. Никифор Никифоров /1934-1940/, председател на Касационния съд и Военната колегия. След подписването на Пакта Рьорих през 1935 г. във Вашингтон от 22 държави, Комитета на Пакта в България започва да действа още по-активно. Отново начело е Никифоров, споменат няколко пъти в писмата на Николай и Елена Рьорих, а секретар е Христофор Клопов.
Последната регистрирана голяма дейност на БАР е организираната повторна изложба “Български носии и шевици” в сградата на Ню Йоркския музей Рьорих преди войната. Подготвяни са за изпращане за Картинната галерия на Латвийското Рьорих общество картини на Владимир Димитров - Майстора, В. Стоилов и др. художници. Подготвяна е изложба от картини на Н. Рьорих в София, но наближаващата война прекъсва както тези, така и други начинания.
Щафетата от дейноста на БАР през 1970-те години е поета от Людмила Живкова, когато не само започва да се изследва дейността на БАР, но и се дава зелена улица на идеите и творчеството на Рьорих, чрез мащабни национални програми.
През 2005 г. Клуб “Приятели на Рьорих” започна цикъл лекции, посветени на най-изтъкнатите членове на БАР, подготвя изложба, издаде възпоминателен плик, участва с доклади на международни конференции, където се разкрива изключителния културен принос на БАР към българската духовна история.
Автор: Тодор Ялъмов
22.09.2005 г.
|
