Мойсей. Книга на Битието и Петокнижието
 
 

ойсей - пророк, вожд, законодател и строител на еврейския народ. Живял приблизително около 1300 години преди Христос. Според Съкровената Наука той е въплащение на Махатма Мория. Биографията на Мойсей, неговата религия и истинското му Учение, всичко това, засега си остава тайна за човечеството.
    Според Библията, жизнеописанието на Мойсей е следното: Ражда се в Египет. Майка му го крие три месеца, тъй като фараонът е заръчал: "Всеки син, който се роди на евреите, хвърляйте го в Нил " (Изход 1-22).
    „Но понеже не можеше вече да го крие, взе му рогозен ковчежец и намаза го със смола и катран, тури детето в него и го положи в тръстиката при брега на реката... И фараоновата дъщеря слезе да се окъпе... съгледа кофчежеца и прати слугинята си да го донесе. Като го отвори, видя детето и пожали го. "(Изход 2-1,10).
    Фараоновата дъщеря взема за детето дойка. А когато то порасва става син на царицата, наименува го Мойсей /извлечен от вода/.
    Мойсей взе за жена дъщеря на Мадимския жрец, Селфора, която срещна до един кладенец. Тя му роди син и той го нарече Герсам.
    Веднъж на Божията планина Хорив, на Мойсей се яви в огнен пламък, изсред една къпина ангел Господен. И къпината гореше в огън и не изгаряше. Самия Бог му се яви и му заповяда да изведе людете из Египет. „В земя добра и пространна, гдето текът мляко и мед - в земята на ханаанците" /Палестина/.
    И така - продължава Библията - по заповед на своя Бог Йехова, Мойсей „дигна на брой около шестотин хиляди мъже пешаци, освен челядите. Още с тях излезе и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък - овци и говеда." (Изход 12-37).
    Ето какво научаваме за еврейското племе в „Разбулената Изида" на Е.П.Блаватска:
    „Днес ....историята и науката остават в неведение относно произхода на евреите. Те могат със същия успех да бъдат признати за племето Чандала, прокудено от древна Индия,... както и за финикийците на Херодот... или потомци на палийските пастири, или за смес от всички тези народности. ... Но какъвто и да е произхода им, те скоро след Мойсей са станали хибриди, смесен народ, тъй като Библията показва лекотата, с която те са встъпвали в брачни връзки не само с хананеите, но и с всяка друга раса или народност, с която са били в допир."
    А според ТАЙНАТА ДОКТРИНА, евреите-семити са изкуствената арийска раса, родена в Индия, и принадлежи на кавказкото подразделение. Тя е на не повече от 8 хиляди години.
    Мойсей извел от плен своето скитащо племе, което се намирало под египетско робство, за да му даде възможност да живее самостоятелно и да се развива. Но преди да спре на брега на реката Йордан, той подложил евреите на големи изпитания в пустинята. Тежките, 40-годишни скитания имали за Мойсей особен смисъл. Великия мъдрец искал да доведе в новата земя нови хора, като по естествен начин остави в пясъците по-възрастното поколение, това на робите, и да възпита новото във висока нравственост.
    Според Е.П.Блаватска, която е изучавала архаичния символизъм на всички световни религии: „... библейските евреи водят началото си не от Мойсей, а от Давид. А преди това тяхната националност се губи в предисторическата мъгла, завесата на която ние днес приповдигаме. Само преди епохата на Вавилонския плен, Старият Завет може да бъде признат от най-снизходителния критик за представляващ приблизително правилни възгледи, съществуващи от времето на Мойсей." (Т.Д. 2 - 2 гл.З)
    След това всичко се е подлагало на много промени и поправки, което изцяло лежи на съвестта на по-късните съставители на Книгата Господня.
    „Най-древните религии на света - езотеричните, защото езотеричния корен или основата е обща, са религиите на индусите, мазодейците и египтяните. По-нататък следва религията на халдеите, която е клон на предишните и днес е съвършенно изгубена за света, като се изключат следите й в изопаченият Себеузъм, както това сега се тълкува от археолозите. След това, прескачайки някои религии, идва ред на еврейската, която езотерично следва по линия на вавилонската магия, като например КАБАЛА, а екзотерично представлява сборник на алегорични легенди, като Книга на Битието и Петокнижието. Прочетени в светлината на ЗОХАР, четрите начални глави на Битието се явяват фрагмент на високо-философска страница в свтовната космогония; оставени в своите символични одежди, те са детска приказка, уродлив трън в очите на науката и логиката, очевиден резултат от Кармата. Да бъдат предоставени в качеството на предговор към християнството е било жестоко отмъщение от страна на равините, които са знаели смисъла на своето Петокнижие. Това е бил мълчалив протест против тяхното ограбване, и евреите сега имат предимство пред тяхните традиционни преследвачи." (Е.П.Б.)
    Мойсей е дал основа на юдейската религия, която проповядва култ към Бога Яхве или Йехова. Тази основа се състои от пет малки книги, които се наричат Петокнижие : Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие. Уж написани от самия Мойсей, тези книги са намерени от еврейския жрец Ездра едва ... хиляда години след смъртта на пророка. Преди това еврейската религия, каквато е била по времето на Христос, естествено не е съществувала. Защото не е съществувала самата основа - Петокнижието на Мойсей, т.е. главния еврейски закон.
    Съмненията в това, че намереният манускрипт е написан от самият Мойсей са повече от достатъчни. Да вземем например описанието на смъртта на Мойсей от... самият Мойсей. В световната литература това сигурно е единствен случай. Евреин по произход, Мойсей бил Велик Посветен на Египет, жрец на египетския Бог Озирис - казва Езотерическата наука. Това означава, че във човечеството се е въплатил велик дух, за да изпълнява, известна само на Бялото Братство, еволюционна задача. В РАЗБУДЕНАТА ИЗИДА, Е.П.Блаватска пише:
    „За какъвто и да смятат Мойсей днес, ние искаме да докажем, че той е бил Посветен. Религията на Мойсей, в най добрия случай била преклонение пред слънцето и змея, преди Ездра насила да вмъкне всичко това в „боговдъхновеното писание", докато в същото време му се приписва преработването на Мойсейевите книги. Във всеки случай, „Книгата на Числата" е по-късна и в нея можем ясно да проследим преклонението към слънцето и змея".
    Нека да направим едно малко отстъпление и отново да се обърнем към ТАЙНАТА ДОКТРИНА. Тя учи, че всички теологии, от най-древните, до по-късните, не само са възникнали от общ източник на отвлечени вярвания, но и имат един всеобщ езотеричен или Съкровен Език.
    „Всички древни текстове са писани на световен език, еднакво познат в миналото на всички народи. Както арабските цифри, които са понятни на всички нации, на този Таен Език са се изразявали разбираеми понятия за всеки човек, независимо към каква националност е принадлежал. Сега този език е останал разбираем за малко хора.
    Седемте Ключа към Тайния Език винаги са се пазели при височашите Посветени - Иерофантите на древността. Но поради предателството на някои отци на църквата, бивши Посветени на храмовете, ключовете са частично изгубени.
    Твърди се, че само в Индия все още има Адепти, които притежават пълното знание на седемте под системи и ключа към цялата система.
    Що се отнася до евреите, те във всичките си писания показват добро познание само на астрономичната, геометричната и числовата системи, които символизират човешките и особено физиологичните функции. Висшите ключове те никога не са притежавали, т.е. имали са само два ключа от седемте.
   ...Всичко, което евреите са заимствали от Египет чрез Мойсей и други Посветени е било достатъчно объркано и изопачено в по-късни времена, но това, което е получила от едните и другите нашата църква /съвремената православна и католическа/ е още по-изопачено и погрешно изтълкувано.
    Мойсей, посветен в египетските тайнства, е утвърдил религиозните мистерии в съзнанието на създадената от него нова нация чрез отвлечени формули, заимствани от Звезден цикъл /25868 години/ и символизирани във формата и размерите на Скинията, която, според преданието, той построява в пустинята.
   ... Много е вероятно, в началото на мойсейевия период, символите да не са били така груби, както са станали по-късно под ръководството на Ездра, който е преработил цялото Петокнижие. Например глифът за фараоновата дъщеря и младенеца, Ездра заимсва от историята за Акадийския цар Саргон, живял много преди Мойсей.
   ... Какъв е логичния извод? Той е следният: сказанието на Ездра за Мойсей е било узнато от него по време на пребиваването му във Вавилон и той използвал за Еврейския Законодател алегорията за Саргон. Накратко, книгата Изход не е била написана от Мойсей, а е била преработена възоснова на древни материали." Така говори ТАЙНАТА ДОКТРИНА.
    Талмуда е основата на сегашното вероизповедание на евреите. Той бил съставен не по-рано от IX век. В него са отразени по древни текстове, написани вече след Мойсей – едни след 500, други още по-късно - след 800 години. Двуединния Йехова на Мойсей бил отражение на най-древните раси, които знаели, че човечеството произлиза от двуполови предци - андрогини. Но последващите поколения, особено „избрания" народ, са унизили този символ
    Като знаел за Единството на Двете Начала - Мъжкото и Женското, еврейския пророк Мойсей е съставил името на Висшето Божество от две „преплетени" думи : Jah и Ноvah - Мъж и Жена (при произнасяне: йех – хова). Евреите приели от Мойсей този символ и му се прекланяли много векове.
    Обаче след религиозни реформи, юдеите се отвърнали от двуединния, хармоничен, мъдър и справедлив Бог. От двуединия Йехова била отделена женската му част. (Това по-късно преминава и в християнството, където дори и в Сетата Троица са само „мъже": Бог - Отец, Бог - Син и Бог – Дух). Започва неимоверна бъркотия, смесване на понятия, трансформация на символи, предизвикващи и у потомците множество въпроси, на които те не намират отговор.
    Защо Мойсей, бидейки египетски Посветен, е избрал образа на Йехова за Ръководното Единоначалие, за Божество на еврейския народ? Защо той не е избрал за своето племе Бог от египетския Пантеон? Какво говорят по този повод Посветените? Да чуем Елена Рьорих:
    „Нека да си спомним на каква висота е била науката за светилата в древния Египет. Йехова бил свързан със Сатурн и израелският народ се зародил под знака на това светило."
    Всеки човек, който чете Библията и сравнява двата Завета - Новия и Стария, не може да не дойде до извода, че става дума за два различни Бога: суровото и страшно Божество, което постоянно заплашва своя избран народ с тежки наказания и за Бог с абсолютно противоположен характер - над национален, общочовешки, безименен Бог на Исус. Синайското Божество, посредник на което е Мойсей и Богът на Исус са различни Богове!
    Това потвърждава упоритото отсъствие в речите и притчите на Исус дори името Яхве - Йехова. Това се вижда от Нагорната проповед на Исус, където той като рефрен повтаря: учили са ви така, а „Аз ви казвам", че всичко трябва да бъде по друг начин, че мъртвата буква е бездуховна. Кой е изобразил Бога на Изрел такова чудовище, какъвто той е показан в Светото Писание, без да дава обяснение за алогичността на постъпките и думите му е неизвестно. Отговорът сякаш е лесен: самият Мойсей - нали той се смята за автор на Петокнижието. Но това е също нелепост, както и описанието от починалия пророк на собствената си смърт.
    Освен това, самия Йехова постоянно повтаря в Петокнижието, че той е Бог на Авраам, Исак и Яков, Бог Израилев.
    Много беди е предсказал Мойсей на своя „коравовратен", див и упорит народ, който много мъчно се подавал на преобразяване. 40 години той с кървава пот е изграждал съзнанието му. Но племето, като риба, постоянно се изплъзвало от здравите ръце на своя творец. Съблазнявано от низшата си природа, то с всички сили се съпротивлявало на нравствената промяна.
    На Мойсей, човек с желязна воля, потресаващо самообладание и търпение, било много трудно да изгражда истински хора от неразвитите си съплеменици, нетърпими един към друг, постоянно обзети от низши страсти, които не умеели да понасят трудности и искали от своя вожд ту прясна вода, ту „манна небесна", ту птиче месо.
    Във връзка с горното, нека споменем само едно общо пророчество на Мойсей (без страшните подробности, които са дадени в Стария Завет): „Днес викам небето и земята да свидетелстват, че скоро ще изчезнете от земята, за превземането на която преминавате Йордан; няма да живеете дълго време в нея, а съвсем ще бъдете изтребени”. Второзаконие 4-26
    Да се обърнем към по-късните исторически факти. Милиони хора от различни нации са били унищижени от фашистите по начин, невиждан до тогава на планетата Земя. Но известно е, че особено непримирими са били хитлеристите към еврейския народ. Само в Бабий Яр край Киев са били избити наведнъж около 100 000 мирни, нищо не подозиращи хора.
    В нациските концлагери, в този ад с горящи пещи, загиват 12 000 000 души, 6 000 000 от които са евреи. Никой не може да разбере защо. Но не само тази трагедия помни еврейския народ. В полско-руско-шведската война (1648-58 г.) са били унищожени 400 000 евреи. От Испания през 1494 г. поради смъртна опасност бягат 300 000 евреи. ("Господ ще ви разпръсне между племената и ще останете малочислени между ония народи, всред които Господ ще ви отведе"). Във Франция, Бавария, Австрия от 20 април до есента на 1298 г са избити 100 000 души. През 132 -135 г - поражението на Бар Кохб отнася 500 000 души. При разрушението на Йерусалим / август 70 г пр. н. е./ наведнъж загиват нечуван брой хора –1 100 000.
    Как е могъл Мойсей да прозре в дълбините на вековете? Могъл е, защото е бил Велик Посветен в Съкровената Наука.
    По времето на цар Давид (2 книга на Царете 24-9) евреите са били 5 000 000 души. За 3000 години, т.е. към края на XX век броят им се е увеличил само ... два пъти, докато общото население на планетата е нараствало по геометрична прогресия и днес надхвърли 6 000 000 000.
    Така че към пророчествата на древните (а те са се давали и преди Мойсей), не трябва да се отнасяме с пренебрежение. Прекалено тежка може да се окаже цената на неверието.
    Нека да помним: своята съдба ние изграждаме сами. Това е неумолимия Космически Закон, който действа в цялата Вселена, без оглед на раса, националност, вероизповедание.
    Историята се пише от хора, които си въобразяват, че фактите са нейната основа. Но фактът е само следствие. Кой знае неговата причина - езотеричната, истинската причина?
    Великият евреин Мойсей е знаел за Кармата. Знаел е за Причината, която поражда човек и за Следствието, следващо го неумолимо, непрекъснато като сянка.
    Мойсей е знаел много. Но какво е останало от знанията му? Къде са ключовете към древните знания?...
    Мойсей - пророкът е предвиждал изопачаването на неговите завети, лишаването на Древната Мъдрост от духовност, оставянето само на външната обвивка в духовно-материалното Единно Начало. Той е предвиждал тежката съдба на народа си заради изопачаването на Истината и живота. Виждал е каква карма се изгражда за Израел. Той с горчевина нарисувал съдбата му преди кончината си.
    „Ще останете малцина на брой - докато по множество бяхте като звезди на небето"
    „Господ ще ви разпръсне между всички племена от единия край на света до другия"
    „Не ще намериш покой, нито ще има почивка за стъпалото на ногата ти"..., а само „треперенето на сърцето, помрачаване на очите и изнемогване на душата." (Второзаконие 28-62,65)
    След много векове всичко се случва точно така. Нито едно поколение на ОНЕЗИ евреи не е живяло в покой и увереност в бъдещето.
    Дали е чул пророкът Мойсей през времената, бъдещата Нагорна проповед на Исус? Почувствал ли е, прониквайки през вековете страшната воля на народа си, която откликна в преизподнята и запали зловеща, черна звезда над главата на племето с викът: „Разпни го! Нека кръвта Му да бъде за нашите внуци!" Дали е видял пророкът със своето духовно око дървеният кръст, който стремително литна към небето на Йерусалим и дигна над света ОНЗИ, Който дойде да освободи духа на древните завети. Синеокият Син на Светлината е знаел при кого идва и все пак е дошъл при Израелския народ, за да спаси хората от невежеството, което все повече се засилвало. И ето, наклеветена, унизена, разтерзана, Висшата Душа на Спасителя вече кървяла в небето над Израел. А в бъдещето тъмнеят, набъбнали от следствия, кървави векове.
    Може би дълбоката тъга и непоносима болка от това прозрение е спряла старото измъчено сърце на Великия Евреин, разкъсало се в борбата с Израел за самия него? ...

Из книгата на Лариса Дмитриева:
"ТАЙНАТА ДОКТРИНА
на Елена Блаватска в някои понятия и символи. Част III.

Преводач Олга Крачева