огато този, който е запознат с християнското Свещено Писание, започне да чете мюсюлманския Коран, може би ще се учуди. Нещо много познато! Всички имена, светопочитани от последователите на Аллах - това са имената от Стария и Новия Завет! Те принадлежат на известните юдейски и християнски старозаветни патриарси, чиито имена са преиначени по арабски маниер: Авраам (Ибрахим), Исак (Исхак), Иаков (Иакуб), Израел (Исмаил), Илия (Илиас). Не е възможно да не се познае в името Муса - Мойсей, много търпелив и мъдър вожд-законодател, пророк на Бог Йехова. А също и името Исус като Иса, сина на Мариам. (Мария тя става по-късно благодарение на гърците).
    В най-свещената книга на мюсюлманския Изток, заглавието на която се превежда като "Слово Божие", ще срещнем не само познатите юдейско-християнски имена.
    В нея са отразени много предания на еврейския народ от времето, когато Мойсей го извежда от Египет и повежда към Палестина, само че в концентрирана и кратка форма. Всички Мойсееви чудеса също влизат в Корана, както например получаването на каменните скрижали със Завета и измяната на непослушния народ на единния Бог, който се явил като Огън (вж "Изход").
    (Тъй като Бог не може да има човешки образ или някакъв друг лик, евреите престават да го рисуват. При мюсюлманите също е забранено каквото и да е изобразяване на Аллах: в джамиите няма нито икони, нито скулптури).
    Мохамед заимства от свещенните книги на евреите голяма част от техните предания и закони.
    От Новия Завет - тази теоретична основа на християнството - много неща също са преминали в главната религия на съвременния арабски Изток. Но според специалистите-богослови, основоположникът на новата религия получава от юдаизма и християнството само мощен първоначален тласък - както се казва, само брашното, а не маята, - и по-нататък се развива самостоятелно и своеобразно.
    Религията на Мохамед се нарича ислям (покорност) или мюсюлманство (мохамеданство). По времето на основателя си тя била преди всичко политическата обединителна сила, а след това се превърнала в религия, каквато остава до ден-днешен.
   ... Неизвестни на никому, разпръснати номадски племена векове се скитали по Арабските пустини. Но ето един човек започва да говори като пророк, обединява разделените народности, сплотява ги с обща вяра, и за по-малко от столетие арабската държава достига до Гренада на запад и Делхи на изток. Образно казано, Мохамед прилича на искра, паднала в безплодния пясък, който обаче се оказва силен експлозив. - (образно казва изтъкнатият английски историк Т. Карлейл.) Пустинята пламва. И продължава да гори до днес. И още как! Ако през миналия век последователите на Мохамед са 180 милиона, то в края на 20 - достигат 800 млн.!
    (Със сигурност е известна годината на раждането на исляма - 622 г. н. е.) За разлика от всички съвременни религии, и християнството преди всичко, за 13 столетия съществуване, тази религия изобщо не се е променила. Именно в това се състои една от тайните на нейната сила.
    Ако някой ясновидец, в момента на раждането на Мохамед беше казал, че само след няколко десетилетия почти напълно неграмотните араби ще станат сплотен и могъщ народ, с бързо развиваща се наука и култура, никой не би повярвал. Защото на целия Арабски полуостров по това време не е имало стабилна и независима държава. На пръв поглед никой и нищо не би могло да превърне скитническите номадски племена в единен народ, който да окаже огромно влияние върху световната култура и развитието на земната цивилизация.
    Дълго чакащия своя час народен гений, поникнал в сърцето на пустините, най-накрая се въплъщава в бедния род на Гашамидите в образа на момчето, останало полусираче още преди да се роди и напълно осиротяло малко по-късно. (Бащата на Мохамед - Абдула - не е доживял до раждането на сина си, скоро починала и майка му - Амина). След това го отглежда брата на баща му, чичо му Абу-Талиб в своето многобройно, но задружно семейство. Най-достоверната дата на раждането на Мохамед е 20 април 571г. (Според твърденията на Абу-Талиб, уважавания чичо на Пророка, през младежките си години Мохамед нито веднъж не се е скарал с някого.) Приблизително на около 20-годишна възраст Мохамед става член на религиозната група Хилфул-Фузул, която помагала на нуждаещите се, защитавала правата на угнетените и подкрепяла справедливостта.
    На 26 години Мохамед започва работа като управител на голям чифлик на една богата вдовица на име Хадиджа. Деловите отношения приключили с брак, макар че тя била 15 години по-голяма от Мохамед. Историята казва, че това съпружество било щастливо. От този брак се раждат 6 деца, но само най-малката дъщеря - Фатима - надживява баща си.
    Твърди се, че до 40 години включително, Мохамед си останал предан и искрен привърженик на вярванията на древна Арабия. Следвайки обичая, той провеждал рамадан в планината Хира, живял в пещера и изпълнявал аскетични ритуали.
    Именно в пещерата на планината Хира, днес известна като Планината на Светлината, Мохамед получава мистичното свръхестествено видение. Явява му се фигура на ангел, обгърната от светлина, която държи копринен шал с изписани тайствени писмена. Ангелът, а това бил Ахрангел Джараил (Гаврил), наредил:"Чети". След което провъзгласил, че Мохамед се явява истински Пророк на живия Бог.
    Мохамед бил потресен до такава степен, че разказал за случилото се на Хадиджа с горчивина и уплаха, тъй като се разтревожил, да не би някакъв зъл дух от езическата вяра да се опитва да го излъже. Но Хадиджа сякаш предчувсгвайки съдбата му, казва : "Ти ще станеш Пророк на своя народ".
    Известно е, че Мохамед се подготвя за своята пастирска мисия седем години. Продължителните бдения не само увреждат здравето му, но и предизвикват припадъци, които мюсюлманските мистици смятат за екстатически транс. Повечето сури - раздели на Корана са написани по времето, когато Пророка изпада в такова състояние. Тези пристъпи започвали неочаквано. Понякога Мохамед губел съзнание и припадал, а в други случаи стоял завит във вълнени одеяла и дори в най-горещите дни по лицето му и тялото му струяла студена пот. В такова странно състояние той говорел правилно и думите му са се записвали и запомняли от тесен кръг на предани приятели. Именно така е била записана значителна част от Корана.
    Впоследствие Мохамед ще каже, че всеки един бял косъм от брадата му съответства на сура от Корана.
    Първите хора, приели вярата на Мохамед били неговите близки. Но кръгът на неговите привърженици бързо се разраствал. (Четири години Пророкът преподавал на една малка група хора от около 40 души). Чрез откровението му е било заповядано да пропагандира исляма публично. Това предизвиква голямо безпокойство и страх сред някои богати жители на Мека. Те решават да нарушат древната традиция, съгласно която не е разрешено да се пролива кръв в светия град, и да убият Пророка.
    Но Господ го предупредил и му наредил да напусне Мека. Така Мохамед се озовава в Медина, където му оказват топъл и радушен прием. Това бягство на Мохамед в Медина се нарича "Хиджра" и в мюсюлманския свят всички дати се фиксират съобразно това събитие, аналогично на християнската ера. И така 28 юни 622 г. е 1-вата година на Хиджра - годината на раждането на исляма. Тази дата е наречена още "Нощта на могъществото".
    След това властта на Мохамед бързо се укрепва и на 8-мата година след Хиджра той тръгва на поход срещу Мека начело на 10 хил. божии избранници.
    Със светкавична бързина този удивителен човек, който не можел нито да пише, нито да чете, изведнъж става най-могъщия законодател и държавник. След краткотрайни свещенни войни, при които успехът идва не толкова благодарение на меча, колкото на моралната сила на Мохамед, конфликтите със съплемениците били разрешени и враговете победени. Изминали са само 22 години от произнасянето на първата проповед, ислямът - новата религия - бил само на 10 години, а как се е променил целия свят, в който той се разпространява!... Към 632 г. цялата Арабия вече лежала в краката на Пророка. Плановете за бъдещето били големи. Но два месеца след триумфалното си шествие по полуострова, на 8 юни 632 г. Мохамед умира. Според легендата по време на една от последните му проповеди, небесата се отворили и гласът на Господа произнесъл: "Днес приключих твоята религия и те напълних с благодат до край". Едва прозвучали тези думи, всички във възторг паднали на колене и камилата на Мохамед навела главата си до земята. Мохамед не си е поставял за цел създаването на нова религия. Той взел от юдаизма и християнството онова, което не противоречи, според него, на идеята на единния Бог. Макар че Мохамед е променил много юдейски ритуали, към които по-рано се придържали мюсюлманите, той не проявява връждебност към основите на религията, а само към нейните първосвещеници, които са изопачили истинското знание и са го използвали за своя изгода и удобство.
    Ислямът се ражда почти седемстотин години след Христос... И в основата на тази най-млада религия на човечеството са включени не само предания за живота на Мойсей и библейските патриарси. Даден е преразказ на Книгата на Битието, без претенции за собствено арабско Откровение. Мохамед въобще не крие, откъде черпи тези знания. Знанието трябва да бъде единно - смята Пророкът - защото съществува само един Бог, затова Аллах не е наново измислено Божество, а то е дошло от далечна древност...
    Да отворим Корана:
    "И рекохме (Аллах се обръща към читателите от 1 лице множествено число) О Адам, пребивавай с жена си в Рая и яжте от там в доволство, откъдето пожелаете, но не приближавайте до онова дърво, та да не станете угнетители!"; "А сатаната ги подмами да се подхлъзнат и ги извади от Рая, където бяха. И казахме: "Напуснете - врагове на един друг! За вас на земята има временно пребивание и наслаждение. " Сура 2 (35,36)
    Звучи познато, нали? А ето как Аллах чрез устата на Мохамед повтаря епизода, когато Мойсей получава скрижалите, евреите изменят на своето Божество, като правят златния телец и му се покланят, и кармичните последици от това:
    "Определихме за Муса четиридесет нощи, после подир него приехте телеца... дадохме на Муса Писанието и Разграничението, за да се напътите! ... Муса рече на своя народ: "О народе мой, ти у гнети себе си, като прие телеца. Локайте се пред своя Създател и убийте у себе си (злото)! Това е за ваше добро пред Създателя ви." Сура 2 (51-54)
    Познавал ли е Мохамед закона на Карма - Закона за въздаване на Добро и Зло, произведено от хората? Знаел ли за превъплащението? За двуединството и двуначалието на Единния Бог? За борбата на противоположностите в човешката душа? Ако четем Корана в Светлината на Съкровеното Учение на Шамбала, можем положително да отговорим на тези въпроси. Двойствената природа на човека все още го разкъсва на части чрез страстите и страданията му. Също така тя дава на съзнанието право на избор. Низшата природа сякаш е създадена специално за изкушаване на човека разумен, т.е на неговата висша природа. Такива древни истини са се обличали за необразованите хора в различни алегории - Корана казва:
    "Всяка душа ще вкуси смъртта. И ви изпитваме със злото, но и в доброто има изпитание, и при Нас ще бъдете върнати". Сура (21,35)
    Аллах говори за тежкия път, който води към преобразява нето на Душата - така той открива великата Съкровена Истина, съдържаща се във всички Откровения, дадени на различните народи от техните Богове...
    Няма нужда да изброяваме всичко, което е преминало от екзотерическия юдаизъм и християнство в исляма-това са почти всички основополагащи концепции.
    И все пак ислямът не се явява смесица на двете посочени религии. По думите на Е.П.Блаватска, "Коранът... подобно на Минерва, възниква непосредствено от мозъка на арабския пророк".
    Мохамед се появява в Арабия, когато юдаизмът и християнството до такава степен са се изопачили, че думите на свещенните писания не съответстват на делата, а високопоставените закони на Исус не се съблюдават... И ето - не в Юдея, не в Рим и Гърция - а сред арабските племена се появява човек, който смело казва, че религията на Мойсей и Исус се изопочава от последователите им и затова в този вид, в който се проповядва, не е вярна.
    По тази причина Мохамед не иска да бъде нито юдей, нито християнин. Той иска максимално да се доближи до древния извор на Мойсеевата религия, до първоизточника. Той мечтае да обедени арабите в община на Ибрахим-Авраам.
    Ислямът се гради върху фундамента на религия, която в древни времена изповядвал единобожник Ибрахим, а после била забравена и подменена с езичеството.
    "И рекоха: "Станете юдеи и християни и ще тръгнете по правия път! " Кажи: " Не, ние следваме вярата на Ибрахим, правоверния".
    "Кажете: Вярваме в Аллах и в низпосланото на нас, и в низпосланото на Ибрахим, Исмаил, Исхак, Якуб и на родовете, и даденото на Муса и Иса, И в даденото на пророците от техния Господ, разлика не правим между никого от тях.
    И на Него сме се посветили."
    Мюсюлманството е Храм в арабски стил, построен върху фундамент, съграден от отделни камъни, взети от разрушаващите се древни храмове на юдеите и християните...
    Основателят на този Храм - религиозният проповедник на арабския свят Мохамед - сякаш затваря веригата на юдейско-християнските пророци. Именно затова Аллах го нарича "печат на пророците".
    Създаденият от Мохамед Коран е уникално произведение. Това е религиозно-философски паметник на Изтока, станал основа на законодателството на мюсюлманските държави.
    Освен това, Коранът е сложен психологически документ, който е отразил личноста на вероучителя. Страниците на Корана позволяват да проследим, как се развива и променя вътрешния свят на проповедника.
    Пътят на Мохамед се разделя на три периода:
    1. Разкриване на собствената вяра и развиване на духовна концепция на своята религия.
    2. Възставане срещу идолопоклоническите системи и секти, които се намират в границите на мюсюлманското влияние.
    3. Мохамед - управник на своя народ, притежаващ духовна и светска власт.
    Едва 20 години след смърта на Мохамед били записани и събрани в една книга съхранилите се в паметта на сьвремениците частни записки, откровенията и пламенните речи на Пророка. Тези текстове били признати за единствено пълно и истинско слово на Аллах, макар че, както е доказано, някои места от Корана са съставени от фрази, произнесени... през различно време.
    Така, че даже най-късното Откровение не е достигнало до нас в първоначалния си вид. За това със съжаление можем да констатираме, че писмената теоретична основа на най-младата религия още в самия си корен не съществува без известни изкривявания.
    (Както помним и Исус Христос не е оставил записки, и еврейската съкровена Кабала не е била записана, и Мойсей е предавал учението си устно, и индийското съкровено знание е преминавало от поколение на поколение чрез устното предаване. Трябва да знаем: че нито в една страна истинското езотерично знание никога не е било поверявано единствено на хартията, защото без разясненията на Учителя истината е оставала мъртва и обезателно се изопачавала).
    Класическия ислям не проповядва национални различия. Противно на разпространената погрешна представа за "войствения Дух" на Исляма, той строго се придържа към принципа за верската търпимост и отхвърля агресията. Освен, че подчертава общия корен на религиите и почита предходниците на Мохамед, ислямът призовава към обич и мирно съжителство между хората, към грижа за децата и родителите, за немощните, сираците, вдовиците, клетниците.
    Обаче началните страници на ислямската история са изпъстрени с растяща враждебност и неразбиране от страна на друговерците, затова и благият призив на Корана за мир, кроткост и единение на хората отстъпва място на много по-строг тон. И скоро след своето раждане Коранът еднозначно започва да изисква смърт за "неверниците".
    "И ги убивайте там, където ги сварите, и ги прогонете от там, от където те ви прогониха!... Месец на забрана - срещу месец на забрана! ...А ако ви нападне, нападнете го така, както ви е нападнал!" Сура 2 (191, 194)
    Колко прилича това на старозаветния призив: око за око, зъб за зъб, смърт за смърт... И как не прилича на Христовата наука за човеколюбието и незлобливото сърце:
    "Обичайте неприятелите си, правете добро и заемайте, без да очаквате да приемете назад... Бъдете милосърдни, както и Отецът ваш е милосърден... Не съдете и няма да бъдете съдени, не осъждайте и няма да бъдете осъждани, прощавайте и ще бъдете простени... давайте и ще ви се дава... защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва." Лука 6 (35-38)
    Но да се внуши на масите смисълът на Истината е много трудно. Това са знаели всички пророци. Наистина, сърцата на хората през Тъмната Епоха са оглушели. Уви! Те казват на Мохамед: "Сърцата ни са под ключ" Сура 2(88)
    Кога е било казано това? Преди 13 века? Или днес, когато враждуват Кувейт и Ирак. Тръгнали един срещу друг войниците на Аллах. Но кой от тях е прав - нали тук и там се вее знамето на Общия Бог.
    "Свидетелствам, че няма Бог, освен Аллах и Мохамед - е неговият пророк!" Ако тази свещенна за целия мюсюлмански свят фраза се произнася в присъствието поне на двама правоверни, то човек вече се смята за мюсюлманин. Ритуалът е прост.
    Също така е много просто да разберем, че и Бог е действително Един, както го наричат различните езици на земните хора. Просто е и да проумеем, че цялото човечество е единен организъм. Всичко е толкова просто. Но как може да се приеме това, ако ушите на хората са глухи, а между религиите има завеса!
    С всеки изминал век се проповядва една и съща Древна Мъдрост - предаваната на различни наречия религиозна етика. С всяко поколение се раздава един същ призив: "Хора, вие няма да оцелеете без светли сърдечни огньове! Погледнете напред, както е написано на вратите на Еволюцията? - Обич. Обърнете се и прочетете, че на вратите на Инволюцията е начертано "омраза". Всички религии призовават към висока нравственост, милосърдие и любов към човека. Но без упорита работа над себе си човек няма да се преобрази духовно. И Висшето Божество, както и да се нарича то, ще изгуби надежда за усъвършенстване на своето творение."
    Коранът е най-ранният паметник на арабската проза. Той е изиграл изключителна роля във формирането на единен литературен език на арабските народи. Не е възможно да не се възхищаваме (дори и в превод) от великолепието на Мохамедовите речи, употребените за първи път метафори, емоционалност. Можем само да се досещаме колко омайващо е звучало живото слово на Пророка. Може би в това въплъщение Мохамед не е можел да пише, защото предназначението му е било да говори? Знаменията, които той изричал донякъде напомнят стихове, макар че Пророкът не притежава поетична дарба. Посланието на Аллах – Коранъ е литературен паметник, съдържанието и съвършенството на който, са недостъпни дори за виртуозите на красноречието. (Коранът е плод на най-висшето духовно озарение и изтънчен образец на изящния литературен стил).
    Резултатите от установяването на мюсюлманството са потресаващи. В продължение на едно столетие след смъртта на Мохамед, то отнема от християнството Мала Азия, Африка, Испания - повече от половината от цивилизования свят - и създава цивилизация, която през средните векове става най-напредналата в света. Ислямът възнася арабската раса на върховете на нейното развитие, издига положението на източната жена, провъзгласява Единството на Бога. Мохамеданите поставили началните основи на химията, направили важни открития в математиката и оптиката. Известните европейски алхимици цитират арабите като учители на алхимическата философия. Многобройните търсачи на истината пристигат в Близкия Изток и в Северна Африка, за да се обучават при знаменитите познавачи на ислямския закон, а също и в университетите на Кайро, Багдат и Дамаск. Ето какво пишат историците за Испания:
    "В продължение на почти осем века Испания, под власта на мохамеданите е представлявала за цяла Европа блестящ пример за цивилизована и просветена държава... Изкуството, литературата и науката процъфтявали, както никъде в Европа. Студентите от Англия, Франция и Германия на цели групи пристигали в градовете на Мавритания, за да пият от изворите на мъдростта. Хирурзите и лекарите на Андалусия били авангард на науката. Жените били поощрявани в провеждането на сериозни изследвания, често в Кордова (около 1 млн души!) можело да се срещне жена-лекар. Математиката, астрономията, ботаниката, историята, философията и правото процъфтявали именно в Испания."
    Мюсюлманите извършват важни открития в географията. Те обикалят първи Африка, още преди Васко да Гама. Съставът на барут идва в Европа от тях.
    Най-великите ислямски учени и философи, които дават ценен принос в човешкото познание са следните: Джафар - 9 век, основател на съвременната химия; Бен-Муса - 10 век, разработва теорията на алгебрата; Ал-Хазе - провежда фундаментални изследвания в областта на оптиката; Ибн-Сина (Авицена) - съставя медицинска енциклопедия, надживяла вековете; Авицеброн (Ибн Гебирол) - изтъкнат кабалист.
    От времената на Чингиз-хан (1162-1227) зад Ефрат процъфтявали пищни империи. Тези смайващи конгломерати са се управлявали от величествени тирани, които били по образовани и мислещи, отколкото западните им съвременници. Когато европейските монарси вместо подписа си поставяли на официалните документи кръст, азиатските принцове издържали големи библиотеки, изучавали астрономия, печатали трудовете на Платон и Евклид, поощрявали науката и литературата и управлявали своите народи с помощта на прекрасни и възвишени морални кодекси.

Из книгата на Лариса Дмитриева:
"ТАЙНАТА ДОКТРИНА на Елена Блаватска в някои понятия и символи. Част III.

Преводач Олга Крачева