Людмила Живкова

ДЕЛОТО НА НИКОЛАЙ РЬОРИХ

Стихове на Николай Рьорих в mp3 формат (16:03 мб., 0:35:40 мин.)

Странна е жизнената одисея на Николай Рьорих. Необичайно е творческото му дело. Заставен от обстоятелствата да живее след Октомври 1917 вън от родината, Рьорих с цялото си дело на учен и художник е образец на най-чист патриотизъм. През 20-те години, когато белоемигрантската интели­генция се опитва да кокетира с него, той предприема пътуване в СССР и пише вдъхновени редове за новото съзнание на съветските хора. През 1936, когато на хоризонта все по-ясно се откроява призракът на войната, Рьорих публикува статията „Отбрана":
„Отбраната на Родината е дълг на човека. Точно така, както за­щищаваме достойнството на майка и баща, точно тъй в защита на Родината се отдават опит и знание...
Велика Родино, всички твои духовни съкровища, всички твои неизречени красоти, цялата твоя неизчерпаемост по всички простори и върхове ще браним".
Тези думи звучат като клетва. И с цялата си многостранна и всеотдайна активност през Отечествената война Рьорих доказва, че е верен на дадената клетва: устройва изложби, събира помощи, учредява дружества, предоставя хонорарите си за правото дело на сражаващата се родина.
През 1947 смъртта го заварва в мига, когато, опаковал картини и ръкописи, той е готов за далечното и отдавна мечтано пътуване към Съветската страна.
Творчеството на Рьорих е изключително и по обем, и по многообразие. То ни разкрива личност с ярък талант, колосална работоспособност и необичайно богатство на интереси. Към седем хиляди пана и живописни етюди; редица произведения в областта на сценографията, мозайката, декоративните изкуства; стихове, пътеписи, мемоари, публицистика; трудове на философ, моралист, изкуствовед, археолог, историк и етнограф; напрегната активност на международен деец от висок ранг, на пъте­шественик, на страстен изследовател в областта на фолклора, на есте­ствоизпитател и колекционер на културни и художествени паметници — такъв е, без претенции за изчерпателност, регистърът на тази обширна деятелност.
Но ако творчеството е трудно обозримо, то идеите, които го вдъхно­вяват, са очертани съвършено отчетливо. За Рьорих основна движеща сила на човешката еволюция е трудът — не като механически процес, а като творчество. В творчество се изгражда и расте културата. За всестранното и свободно развитие на културата е необходим мир. За запазването на мира е необходима мъжествена борба срещу разрушителните сили на мракобесието.За успеха на борбата е необходимо единство на прогресив­ните хора, доверие, сътрудничество и обич между народите. Още в първите дни след победата Ръорих пише:
„Новата прекрасна трудова дейност ще разтвори вратите за народните достижения. Културните връзки ще издигнат сътрудничеството между народите. Обемът на изкуствата ще създаде нови приятели, ще роди съдружество, стоплящо сърцата. Старата пословица напомня: „Взаимността е душата на договорите".
И всички тези основни страни на човешката дейност — научното и художественото творчество, борбата и героизмът, сътрудничеството и обичта — са за големия хуманист синоними на Красотата, която той неизменно пише с главна буква. Красотата е светлината на света. Така красотата добива космически обхват — от блясъка на детските очи до блясъка на звездите.
Тази космичност е характерна за цялото светоусещане на Ръорих, долавящ по свой начин взаимната връзка между процесите и явленията. „Не е ли удивително — пише той, — че по руски думата „мир" звучи еднакво и за мира, и за вселената. Тази еднаквост на звученето не се дължи на езиковата бедност. Езикът е богат. Тия думи са еднозвучни по същество. Вселената и мирното творчество са неразделни."
Духовното кредо на Н.К.Рьорих е непрекъснато развитие и усъвършенствуване, духовна еволюция, неудържим стремеж към Красотата, към прекрасното. За Ръорих красотата и истината са универсални понятия. Стремежът към истината, към красотата е присъщ на всеки човешки индивид. Но колко е трудно да се твори, да се създава красота, да се живее съобразно истината. И Рьорих воюва. Воюва със своите идеали, мисли, стремежи, дела. Защищава своето духовно кредо, своите универсални идеи за красота и хармония чрез сломения и труден творчески път, който изминава.
С цялото свое творчество и дейност Ръорих е ярък пример не само на всестранно развита личност, творческа индивидуалност, която се реали­зира в различни сфери на живота. Той е личност, която в своята духовна еволюция съчетава в едно духовните идеали и силата и способността те да бъдат покрити и осъществени в краткия физически живот.
И днес, тридесет години след смъртта на Ръорих, неговото художе­ствено и научно наследство е запазило напълно своята актуалност. Картините му с хубостта, извисеността и чистотата на образите все тъй очароват чувствителния зрител. А редица етични и социални проблеми, по­вдигнати в публицистиката му, звучат именно в наши дни с особена острота.
В своята „Жива етика" Рьорих посочва основните нравствени черти, които трябва да притежава личността, за да бъде творчески активна и обществено полезна. Той издига принципа за осмисления целенасочен труд в името на общото благо. Изтъква необходимостта от постоянно и последователно разширение на съзнанието, обогатяване на духа, изработване на критерий за съизмеримост и за вярна ориентация в привидния хаос на всекидневието. Проблемите на еволюционното развитие вълнуват мисълта на големия творец. В безбрежния океан на Вечността висшата справедливост, която се проявява под формата на закони и закономерности, движи напред колелото на живота. Духът и мисълта на Рьорих се стремят да проникнат и различат законния ритъм, да разкрият твърдия рисунък, да усетят пулса и горенето на Планетата. Със своето богато съзнание и чувствителност Рьорих предчувствува красотата и стремежа на идващото младо поколение към безкрайните простори на човешкото по­знание, чувствува огнения пулс на Планетата, настъпването на огнената ера. В съзнанието си той приветствува безкрайното шествие на народите към светлината и красотата. Подчертава отговорната роля, която има да играе жената в сегашното и бъдещото общество като създател на непреходни ценности и защитник на тия ценности. Отстоява необхо­димостта от обединяване на Източната и Западната култура. Дава безпощадно точна диагноза на деградацията на капиталистическото об­щество, отразена в инфлацията на моралните стойности и в упадъка на културата. Той е един от първите учени, повдигащи с цялата необходима острота въпроса за опазване на околната среда.
„Време е сериозно и енергично да се заемем с това дело. Вследствие невежественото и хищническо отношение на човека към гората и изобщо към растителността пустините са се разгърнали до зловещи размери. Страшно е да се наблюдава как обеззеленяването все повече и повече унищо­жава защитната и полезна повърхност на земята. "
Известно е, че в това отношение Рьорих не се задоволява с предупреж­дения и голи пожелания. Втората му азиатска експедиция, продължила близо година и половина в редица неизследвани райони, включително пустинята Гоби, е посветена именно на събиране и проучване на стотици сортове устойчиви на сушата растения, подходящи за борба с ерозията.
Но безспорно, най-актуалната страна на тази богата дейност това е настойчивата, последователна и неуморна борба за мир. Създател на известния пакт за опазване паметниците на културата в случай на война, той ще стане инициатор за организиране на десетки дружества и национални комитети в защита на пакта, ще устройва конгреси и международни срещи, ще изнася лекции, ще пише статии, ще търси контакт с държавни ръководители.
На пръв поглед дори, сякаш липсва разумна пропорция между огром­ните просветителски, популяризаторски, организационни усилия и целта на тия усилия — подписването на един пакт за опазване на паметниците на културата. Толкова ли е важно оцеляването на този или онзи паметник, когато става дума за оцеляване на милиони човешки същества? И каква стойност би имал подобен документ, в случай че войната прерасне от за­плаха в реалност? Нима не е съвсем сигурно, че още в първия ден на конфликта тържественото споразумение ще се превърне в никому ненужна хартия?
Този род съображения са били добре известни на Рьорих. И ако той с такава енергия продължава да следва набелязания път, то е защото целта му далеч надхвърля простата ратификация на пакта. Документът е само повод за нещо значително по-важно. Не случайно тогавашният президент на САЩ, Рузвелт, в изказване по радиото посочва:
„Като предлагаме този пакт за подписване от всички страни в света, ние се стремим неговото всемирно признание да се превърне в насъщен принцип за запазване на съвременната цивилизация. Този договор има по-дълбоко значение, отколкото текстът на самия документ."
Именно „по-дълбокото значение" на инициативата кара Рьорих да я разгръща в планетарен мащаб. Още през 1935 той пише:
„На някои приятели може би се струва, че официалната ратификация на пакта вече изключва всяка обществена инициатива и сътрудничество. А при това всъщност би трябвало да бъде тъкмо обратното... Делото на културата никога не може да бъде дело само на правител­ствата. Културата е изява на целия народ, по-точно, на всички народи. И затуй народното обществено сътрудничество в областта на културата винаги е необходимо за истинското преуспяване."
Ясни са колосалните мащаби на Рьориховото начинание: не кратко­трайна акция с ограничена цел, а разгръщане на всенародно и международно движение в името на културата и мира. Заветите на древността, тези свещени знаци, оставени от изчезнали народи, цивилизации и култури, отразили в себе си духовните пориви и стремежи на героични епохи и личности, тези свидетелства за приемствеността, която съществува между минало, настояще и бъдеще, трябва да бъдат внимателно изслед­вани и съхранени. Ние нямаме право да отминаваме тези светли страници от духовната еволюция на човечеството, да забравяме, да отричаме. Възможностите за възхода на духа, за еволюцията на човешкото общество.
Но има и друго: в ролята си на вдъхновител и организатор на движе­нието в подкрепа на пакта Рьорих получава възможността да се среща с ръководители на буржоазни правителства и с отговорни държавни дейци. Така той предупреждава за надвисналата над света опасност, а вероятно предава и послания от своите индийски Учители, защото по всичко из­глежда, че от височините на Хималаите ужасната сянка на Втората световна война се е виждала по-ясно, отколкото от дипломатическите кабинети и военните щабове на западния свят.
Според сведенията от собствените му бележки и статии можем да съдим, че Рьорих е бил приеман и изслушван с уважение, а понякога и с куртоазни, незаангажиращи никого полуобещания. Но съвсем очевидно е, че тази втора негова мисия не се е увенчала с успех. Това с нищо не намалява хуманистичната стойност на неговата дейност, нито поставя под съмнение практичното й значение. Известно е, че на конференцията в Хага през 1954 г. начинанието на Рьорих се увенчава с успех. Настойчивата подкрепа на Съветския съюз довежда до присъединяване към конвенцията на повече от 60 държави. Така се сбъдват думите на големия миролюбец, изречени още по време на войната:
„Знамето на мира не е мъртво. То бе свито, докато зверствува войната. Но ще дойде час, когато хората отново съзнателно ще се насочат към грижата за запазване на културните ценности... Идеите живеят! Ще се развее знамето на Мира!"
Днес заплахата от световен конфликт се очертава далеч по-ужасна, отколкото по времето на Рьорих, и човечеството гледа на нея вече не като на изпитание, а като на гибел. Но и силите, даващи отпор на войната, са многократно нараснали. Тия сили, в чиято първа редица са страните на социализма и преди всичко — Съветският съюз, са твърдо решени да преградят пътя на агресията, милитаризма и всеобщото изтребление.
В съдбоносната борба за опазване на мира, обхванала днес цялата планета, делото на Рьорих е наш надежден съюзник и наше силно оръжие. Защото основният патос на това дело е да брани човечеството от пристъпите на мрака. Защото то приканва хората към взаимопомощ в борбата за общото оцеляване. Също, както гласи източната притча, записана от Елена Ивановна, преданият другар и помощник на Рьорих от годините на младостта до последния му час:
„Пътнико, приятелю, да тръгнем заедно. Нощта е близка, наоколо има зверове и пламъкът на огъня може да изгасне. Но ако се съгласим да разделим бдението през нощта, ще запазим силите си."
„Утре пътят ни е дълъг и може да се уморим. Да тръгнем заедно. Ще имаме празник и радост. Ще ти изпея песента за твоята майка и жена, и сестра. А ти ще разкажеш бащиното предание за героя и подвига; ще бъде общ пътят ни"
„Не стъпвай върху скорпиона и ме предупреди за змията..."
„Пътнико, бъди ми приятел."
Като светъл призив за дружба и сътрудничество между всички хора с добра воля — така звучи и днес делото на големия художник и мислител Николай Ръорих.

1978 г.

Стихове на Николай Рьорих в mp3 формат (16:03 мб., 0:35:40 мин.)

***
Идея и изпълнение: С. Николов, Т. Ялъмов и Митко
Електронна библиотека "Арияварта"
Публикувано на 26.07.2005 г.
Copyfree (.'.) 2005 TheoSoph
Всички права свободни!

Коментари, предложения, преводи и нови книги изпращайте на адрес
agniage@gmail.com