БЕЛОВОДИЕТО - ЦАРСТВОТО НА ЗЛАТНИЯ КОРЕН

Ирина Виноградова

 

От край време човешкото сърце се стреми към съкровената страна, където земите са богати и приветливи, където царят свободата и щастието, където се сбъдват заветните желания и се случват чудеса.
Легендите на Изтока и Запада говорят за една тайнствена страна в Хималаите или в Алтай...
Средновековните рицари вярвали, че там се пази Свещеният Граал, чашата-символ на великото посвещение и тайното знание.
Древните ръкописи в Русия разказват за страната на ослепителната светлина, съперничеща със слънчевата, за Тридесетото царство, намиращо се зад девет земи и планини, където живеят мъдреците, даващи на хората знанието. Наричат тази страна Беловодието.
Не е случайно, че съкровената земя, това приказно Беловодие народната фантазия е разположила някъде зад Алтай, в прекрасния неприкосновен край, разположен в азиатската част на необятната руска земя. На местното тюркско наречие “алтын” означава “златен камък”. Подобно на символ на надеждата, така блести в преданията от разни времена и народи свещеният камък ЧИНТАМАНИ – Спасителят на света.

След разкола в руската църква много староверци се втурват в Алтай, търсейки мечтаното Беловодие – страната на хармонията и истинската светлина. Много крепостни селяни бягали тук от мъчителното робство.
През тези древни земи преминава и маршрутът на Великата Централно-азиатска експедиция, предприета от семейство Рьорих. Те старателно събират /едновременно ръководейки и голяма научна работа, в резултат на която е създаден през 1928 г. Институтът за хималайски изследвания “Усурвати”/ и местните предания за Беловодието.
“От кои времена идва вестта на Беловодието? - Вестта е тръгнала от калмиците и монголците... Значи в основата на сведенията за Беловодието лежи съобщение от света на будизма. Пътят води... към същия този Тибет” – пише Николай Рьорих.
Многозначителни са редовете в дневниците на експедицията, посветени на Алтай: “Ако има Водеща Ръка, би могло да се направи много за бъдещето. Вслушвайте се внимателно във всичко, което се случва в Азия. От този център на Света ще се разгърне бъдещето”.
Има и радостни редове за откриването на реки и езера с млечнобели води, които се събират от ледника на свещената планина Белуха : “Алтай е не само скъпоценен камък на Сибир, но и на цяла Азия. Велико бъдеще е предназначено за това прекрасно средоточие.”
“Вече думата “Белуха” е отбелязана на хартия и невидимата крачка към Сибир вече е направена.”

Наистина са приказни природните богатства на тези места! Когато попаднахме в Уст-Коксинската долина, разположена сред масивите на Алтайските планини, ние дълго не можехме да свикнем с необикновената панорама, с преминаващите отвъд хоризонта небесносини вълни на планините. Величието и мекотата на тези места, благородството на багрите, благоуханието на цветните тревни килими на безкрайните поля, звънтящата тишина – всичко тук те кара да си спомниш предсказанието на Николай Рьорих, че тук ще израсне в бъдеще прекрасен град – средоточие на новата култура. И името, което му е дал, е поетично – Звенигород.
Минавайки по пътеките на експедицията на Рьорих, не се уморяваш да се учудваш на хармоничната красота на този щедър край. Най-богатите находища на полезни изкопаеми лежат в съседство с дивата природа, която ревниво охраняват горди ястреби, реещи се царствено в поднебесната шир... Силните криле чертаят плавни кръгове над кристално чистите води на планинските потоци, над непроходимите приказни гори с техните величествени кедри, благоуханни бели ели, буйни храсталаци със сочни, вкусни плодове. Трябва да кажа, че всички суровини, които е възможно да се добиват в тези гори, са също така уникални по своите промишлени и лечебни качества. Да речем, безценното масло от облепиха, което е незаменим склад на витамини /то може да излекува и най-лютата рана/.
Случаен пътник рядко ще се отбие в затънтените гори, където непроходими пътеки пазят следите на мечки, планински кози, рядък дивеч с ценна кожа и марали /сибирски елени/, чиито рога се ценят колкото златото. Отдавна наричат препаратите от младите пролетни рога на маралите “елексир на живота”. Не е случайно, че рог от марал са подарявали на младоженците на тяхната сватба с пожелания за здраве, дълголетие и благоденствие. Народната памет е запазила и предание, че ако на сватбата се подари още и ЗЛАТЕН КОРЕН, то на потомството на младата двойка се осигурява хармоничен, златен живот.
Действително ЗЛАТНИЯТ КОРЕН /розова радиола/ е истински цар на местната флора. Благодатното му въздействие върху организма по нищо не отстъпва на знаменития корен жен-шен, а по въздействието си върху имунната система на човека дори превишава неговите качества.
Съвременните учени вече сериозно са се заели да изучават неизчерпаемите природни богатства на Сибир и Алтай. Резултатите от изследването на Златния корен дават забележителни резултати. Не случайно народните поверия разказват, че който намери ЗЛАТЕН КОРЕН, ще живее охолно и в прекрасно здраве повече от сто години. Местата, в които вирее коренът, са смятани за свещени и местните жители са ги пазели в тайна.

По медицински показания Златният корен помага при преумора – като ободряващо и възстановяващо средство. Използват го при нервно изтощение. Прекрасно е и неговото общо укрепващо биологично въздействие върху всички функции на човешкия организъм, ето защо лекарите го препоръчват и при полова слабост. Силно е и неговото въздействие върху способността на организма да се приспособява към нова среда. Препоръчва се профилактичното му прилагане при силни физически и психически натоварвания. Коренът действа благотворно и на сърдечната дейност. Но истинска “панацея срещу всички болести” може да стане този корен, ако се употребява осъзнато, с вяра в сърцето, което трябва да е чисто и устремено към доброто и красотата!
И как да не помислиш за Красотата, когато видиш това извиващо се в причудливи форми златисто, благоухаещо като роза коренче, което щедро е отгледала в своите недра Земята, напоявайки го с най-чистите енергии на съкровените Алтайски планини /не е известно Златният корен да вирее на други места/.
Пийте за здраве това чудо на земята Алтайска!
Рецептите са прости и достъпни:
Коренът може да се запарва като чай: 1 чаена лъжичка наситнен изсушен корен се залива с 500 мл вряла вода и се вари 7-10 мин. на тих огън. След сваляне от огъня се запарва 40 мин., след което е готово за пиене. Пие се преди ядене по 1 чаена лъжичка.
Настойка – приготвя се по следния начин: с 500 мл спирт, а за предпочитане е пшенична водка, се заливат 100 гр. ситно нарязан корен. Кисне 2 седмици. Пие се при нужда преди хранене по 20 капки, разтворени във вода.
Възможно е да се разбърка смлян сух корен /100 гр./ в 500 гр. пчелен мед и да се приема от сместа преди ядене по 1 чаена лъжичка с чаша вода.
Не са леки алтайските пътеки, дълги и изтощителни са планинските преходи. Но вечер, приготвяйки на огъня настойка от ароматния ЗЛАТЕН КОРЕН, чийто опияняващ фин аромат напомня мириса на розата, ние от собствен опит се убедихме колко силно ободрява той: умората изчезваше изведнъж. А в ранно утро вълшебният чай ни даваше сили и “като че ли ни поникваха криле”, и ние се устремявахме по-нататък... към приказната Белуха, която ни подари не само прекрасни спомени, но и истинска среща... със “самите себе си”, изпитвайки нашето търпение и издръжливост. А като награда ни се падна царски подарък – ЗЛАТНИЯТ КОРЕН!

Нас вятърът на странстването все по-силно ни зове
И планинскaта стихия ни мами нагоре, напред!
За Безпределността на Алтай всички пеят,
Който премине от тук, сам себе си ще разбере!

 

Ирина Виноградова
участник в международната Алтайска
експедиция.

 

 

***
Електронна библиотека "Арияварта"
Публикувано на 02.07.2005 г.
Copyfree (.'.) 2005 TheoSoph
Всички права свободни!

Коментари, предложения, певоди и нови книги изпращайте на адрес
agniage@gmail.com