Е-Бюлетин КултУра / дата:09.11.2005
Цивилизация на потребителите
Лариса Дмитриева
“Човек не е беден само защото се храни с подаяние”.
А умен, енергичен, делови човек – не означава, че той не е окован във вериги.
Говорихме вече, колко е тежка материята на самостта (термин в Агни Йога, който се използва за да изрази нещо повече от "егоизъм" б.р.), колко отделя тя един човек от другия. Именно самостта е основа на чувството за собственост. Затова да се въвежда чувството на собственика в съзнанието на детето от най-ранните му години е престъпно явление! (За каква духовност би могло да се говори в този случай?!)
Също така никакви външни прояви, показващи отказа от собствеността (а заедно с тях и от достиженията на цивилизацията) не означават нищо.
Да поседнем отново в краката на Буда и да чуем, какво говори той:
“Човек не е беден само защото се храни с подаяние”.
“Човек не е аскет само защото живее в гората”.
“Аз казвам – недостатъчно е да носиш плащ, за да бъдеш подвижник. Недостатъчно е да бъдеш гол, покрит с кал, полят с вода, да седиш под дървото, да живееш в самота, да стоиш в едно положение, да се мориш от глад, да повтаряш мантри и да заплиташ косите”.
Рокотова (Е. И. Рьорих). Основи на будизма. Дхамапада. Маджхима-Никая.
Всички външни вещи трябва да остават по своите си места и да продължават да служат на човека, давайки му комфорт в живота в границите на разумното и възможност да развива и усъвършенства своите способности. Трябва да имаме и дом, и пълноценно хранене, и да се обкръжаваме с красиви вещи – това не е срамно, и колата – не е разкош, и компютърът, не е грях дори да имаме самолет – не във вещите е работата.
В този свят всяка вещ има своето място. Но нито една от тях, дори всички вещи на Земята, взети заедно, нямат и най-малкото право да заграбват власт над съзнанието, над човешкия дух! Обаче всичко зависи не от вещите – те нямат лична воля, те не са нито лоши, нито добри. Всичко зависи от човека. И той трябва да усвои още от училищната скамейка: неговото съзнание не е килер, не е къщата на Плюшкин.
Свободният дух, напускайки Земята, ще вземе със себе си само онова, което ще му потрябва в неговото собствено Царство на Духа. Той няма да забрави и трошица от това, което по своята природа е родствено на субстанцията на това Царство.
“Живота, смъртта и новото въплъщение показват, че явлението собственост е нелепо и не може да бъде продължено по-далеч от определени граници. Когато фокуса на съзнанието се пренася в областта на духа и мисълта, земната Майя (илюзия, - ред.) загубва своята власт над човека. Да живееш с живота на духа – означава да се освободиш от земните илюзии”.
“Смърт няма, но трябва да разбираме, какво означава безсмъртие и както се постига от човека в процеса на еволюцията на духа”.
“Събирането и натрупването на елементите на безсмъртието е най-първото задължение на човека по отношение на самия себе си. Но болшинството предпочита да трупа пари, скъпоценности или вещи и не желае да си помисли, че нищо от това не може да вземе със себе си по-нататък. Много хора се стремят към властта, популярността, отличията и наградите, забравяйки, до каква степен всичко това е кратко, невярно и ограничено с времето на престоя на Земята”.
Грани Агни Йога (VІІ, § 2; VІІІ, § § 425, 427).
Както виждаме, всички личностни стремежи на духа не са повече от илюзия. Земната илюзия – това не са само движимост и недвижимост, вещи, пари и т. н. За духа са обременителни властта и славата, титлите и деловите качества на бизнесмена, и секса, и спортните постижения, и дори семейните привързаности, теглят надолу множество привички, условности, предразсъдъци, традиции, обичаи, ритуали, етикет и т. н., и т. н.
Даже най-великите интелектуално-егоистични натрупвания, всички велики материални постижения на цивилизацията не струват и пукната пара, ако дават на човека само материални блага, но нямат никакви духовни следствия. Разбира се, всички посочени (а също така и огромно количество не посочени) атрибути на човешкия живот, до определена граница, изпълняват своята полезна функция в изграждането на личността. Те я развиват, шлифоват, изпитват едни или други качества на характера, усъвършенстват способностите, наклонностите и т. н. Обаче, ако всички подобни неща стават смисъл на съществуването, тогава дори блестящите делови качества, забележително развития интелект, инициативата, предприемчивостта, енергичността и т. п. се превръщат в сили, обременяващи духа и са в състояние дори да го разложат.
“Животът се превърна в търговия, но кой от Учителите на Живота е бил търгаш?”
“Тленното тяло обременява душата...”
Когато разумът е хванат в юздите на тялото, се заражда цивилизация на потребителите.
Известния руски писател е казал забележителни думи, че в човека всичко трябва да бъде прекрасно: и дрехите, и лицето, и душата, и мислите. А още по-известен руски поет е писал, че можеш да бъдеш делови човек и да мислиш за красотата на ноктите си. Никой не би рискувал да оспорва тази истина.
Но онзи, който каже, че за него главното е духовната храна, а всичко външно няма никакво значение и затова той не обръща внимание, да речем, на дрехите си, ходи на работа в мръсни обувки, в лекьосан шлифер, некъпан и небръснат - трудно можем да повярваме, че такъв човек е духовен. По-скоро той е просто мързелив. А както е казано: мързела и невежеството спят в една люлка.
Живота в тялото не ни освобождава от задълженията ни към него. Разбира се, потребностите му трябва да бъдат разумни. Пределите им се определят от разума и здравия смисъл, а всичко, което е извън тези граници, може да донесе на човека вреда, и понякога непоправима.
Великите Учители учат: човек трябва да утвърждава живота в духа именно когато живее в тялото. Единствено живот във физическото тяло може и е длъжен да освободи духа (а значи, съзнанието) не само от властта на физическото тяло, но и от всички останали материални тела, обгръщащи духа, от всички негови обвивки. Тази истина трябва да бъде запечатана, както се казва, на челото.
Затова нашето физическо тяло не трябва да се държи в обора, като добитък. Но не трябва и да полагаме за него толкова големи грижи, сякаш това е наше горещо обичано дете. Все пак това е животното. И затова не бива да допускаме, то да диктува на духа. Както казва един от Великите Учители на човечеството, (който има най-непосредственото отношение към Агни Йога), бидейки в 965-928 г. пр. н. е. цар на Израелско-Юдейското Царство и носещ тогава името Соломон:
“Тленното тяло тяжнее на душата, и тая земна хижа притиска многогрижния ум”
Стария Завет. Книга Премъдрост Соломонова, 9:15
Духът самичък знае, какво е нужно на тялото и къде е предела на възможното. Духът никога няма да погуби тялото, ние трябва да бъдем абсолютно спокойни за това. Дори маздубите, йогите-отшелници, отричащи живота (естествено, и физическото тяло) дори те, макар и да правят така, че всички органи на тялото им да атрофират, все пак подхранват тази физическа обвивка с един пределен минимум храна, който запазва неговата жизненост. По-точно, маздубите го държат на ръба на живота и смъртта, като не му дават да се разложи преждевременно. Такова отричане на тялото не подхожда за живота на Земята, то не влиза в плановете на земната човешка еволюция.
Но и голямата привързаност към физическото тяло, която съществува при много хора, е не по-малко вредна за развитие на съзнанието, отколкото презрителното отричане на физическата плът. Абсолютното невежество по отношение на съкровеният строеж на човешкия организъм и взаимодействието между световете, незнанието на законите за Кармата и Превъплъщението, за продължаване на живота след земния цикъл и др. караха по-голямата част от човечеството дори по време на живота да се грижат за своите физически останки, вместо да завещаят на роднините си да постъпят с тях така, както с износените или окончателно овехтели дрехи. През ХХ век ние бяхме свидетели, до каква степен може да бъде голяма привързаността на човека към земния живот и към земното тяло. Някои богаташи не желаеха физическата им обвивка да стане на прах след смъртта. Те не желаеха дори в мислите си да се разделят със своето старо износено или разрушено от неизлечими болести тяло. Те завещаваха милионите си на лабораториите, където замразяваха останките им и грижливо ги пазеха в специални камери. Независимо от това, че в ХХ век учените на можеха да връщат живот на подобни мумии, хората, безумно привързани към плътския живот, все пак умираха с надежда, че някога науката ще може да ги размрази и да ги излекува, и тогава те отново ще възкръснат в своето предишно тяло.
Великите Учители винаги са учели на единство на Духа и Материята. Затова не трябва, възвишавайки Духа, да унижаваме Материята. Но не бива и да превъзнасяме материалното, оставяйки в небрежение, още повече – омаловажавайки всичко духовно.
Но както човек не трябва да служи дори на най-любимото си куче, така и човечеството не бива да отдава по-голяма част от своя ум на прищевките на тялото. Тялото трябва да служи на разума, а не разума да бъде хванато в юздите на тялото. В противен случай се получава както в известното изречение, когато не кучето върти опашката си, а опашката – кучето.
Нашето тяло е уникална и най-съвършена форма от всички съществуващи на Земята форми на живот. Единствено тя се е оказала най-подходяща за поместване в нея на божествената искра на самосъзнанието! И все пак, това животно е още твърде несъвършено създание.
Човек трябва да се отнася грижовно към своето физическо тяло. Не бива да забравяме, че живота на последното е ограничен с много малка скала на условията за съществуване. Ако е прекалено студено, физическото тяло не издържа и може да загине от замръзване. Ако е топло и температурата е над градацията, допустима за белтъчините - нашето тяло също няма да издържи.
Физическото тяло изисква не само храна, вода, въздух (с достатъчно количество кислород и не опасна доза радиация и отрови). Необходима му е продължителна почивка, преди всичко под формата на сън. В резултат от това една трета част от земния си живот човек е изключен от активна дейност на Земята.
Физическото тяло се подлага на заболявания. В отиващата си раса при онова невиждано разлагане на духа, което се наблюдаваше в края на цикъла, болестите бяха безброй. За лекуването на болестите на физическото тяло в болниците, санаториумите, поликлиниките, амбулаториите, медицинските пунктове, научните учреждения човечеството призова огромно количество медицински работници и учени. Голям брой заводи, фабрики, аптеки правеха лекарства, медицински апарати, прибори, инстументарий, специални легла, протези и т. н.
Физическата обвивка много бързо остарява. И това (особено при женската половина на човечеството) предизвиква мъчително безпокойство. То кара парфюмерите да изобретяват множество подхранващи кремове. А хирурзите да се учат не само да изглаждат с електроютия (разбира се, с упойка) бръчки по лицето и гърдите и да опъват застаряващата кожа, но и да правят скулптурни операции по лицето и тялото (изпомпвайки мазнини с помощта на несложна операция, удължавайки краката, намалявайки или увеличавайки женските гърди, поправяйки тяхната форма с помощта синтетични пълнители и т. н.)
Сетивните органи на физическото тяло са несъвършени. За да се компенсира това несъвършенство на човека му се налага да напряга своя ум и да изобретява огромно количество различни апарати. В тънкото тяло човек може да вижда и да чува на огромни разстояния, но това не е по силите на физическото тяло, а затова то има нужда от очила, бинокли, телефон, телеграф, радиопредаватели, радиоприемници, телевизори, микроскопи, телескопи, компютри и т. п.
Мощната строителна индустрия също така активно работи за целите на човешкото тяло. Разбира се, човек трябва да има покрив над главата - дори животните и птиците имат свои скривалища и гнезда. Но човек иска да има не просто покрив, а удобна къща (апартамент) с баня и парно, с хубави мебели и множество битови прибори, защото се стреми да губи колкото се може по-малко усилия и време (а срещу това никой не възразява), а тялото, като носител на цивилизования ум, изисква комфорт (срещу което също така би било неразумно да се възразява). Но не е разумно за човека и друго: да работи в името на тялото повече от позволеното от законите на здравия разум – от закона за Целесъобразността и Съизмеримостта.
За препитаване на физическото тяло, за подържане на активната му жизнедейност не е нужно прекалено много. Питагор, например, бил висок мъж, великолепно сложен, физически здрав, а на работоспособността му е би могъл да завиди всеки. Обаче храната му е била проста и неголяма по обем: всеки ден – една безсолна питка, два зеленчука, два плода и парченце медена пита. Болшинството от светците и подвижниците са се хранели също така оскъдно от наша гледна точка и са се обличали много скромно. Не са били разкошни и техните жилища.
Великите Учители учат на красота – на красотата на всичко, което заобикаля човека, в това число и на красотата на битовите вещи и предмети. Но те се изправят категорично срещу разкоша, защото разкошът е противен на духа.
Висшата красота е проста като 1 (единица), която създава всички числа, изграждащи мирозданието.
Нека се опитаме да си представим, какъв би бил нашият живот, ако изведнъж бихме унищожили всичко, което, да речем, към края на ХХ век човечеството е изобретило за облажаване на физическото тяло и неговите сетивни органи. (Ще оставим само храна, която наподобява питагорейската, и дрехи – качествени, не лишени от красота, но заедно с това скромни и удобни, чиято основна цел е да прикрият голотата и да предпазят от силното охлаждане или прегряване). Ако помислим добре, в този случай от нашата цивилизация ще остане не чак толкова много.
Да си зададем въпроса: всичко, което е създала на Земята нашата цивилизация, е създадено за тялото или за духа? Много лесно ще дойдем до не утешително за духа заключение
Да се огледаме наоколо: навсякъде се разпростират полета, градини, лозя, където расте храна. В безчислените ферми се отглежда храна. На безбройните пасища се пасе храна. Навсякъде се намират складове с храна и заводи за производство на храна. Навред са построени супермаркети, магазини и пазари за продаване на храна. За поемането на храна на всяка крачка се срещат кафенета, бистра, закусвални, барове, ресторанти, столови, пицарии, шкембеджийници, баничарници, кръчми, аламинути и т. н.
Да се вгледаме в личния си живот, в живота на човечеството, в това, с което така усилено била заета нашата отиваща си цивилизация. За кое основно от век на век (а в последния век особено) са се полагали интелектуалните и физическите усилия на човечеството? (Въпросите, свързани с всичко необходимо за развитието на науката, изкуството, културата, образованието и лечението, както и за производството на средствата за масово унищожаване на хората в момента не се разглеждат).
Не е нужно голямо въображение, за да си представим едно същество във вид на стомах с ръце и крака. И също така не е трудно да си представим истински щастливия живот на човека без назованите продукти, за чието изобретяване и производство са изразходвани толкова скъпоценни човешки умствени усилия, които биха могли да бъдат приложени наистина ползотворно.
Ще посочим само две малки информации, но те са показателни
Казват, че древните римляни са били добри познавачи на храната и считали за изискан деликатес езичетата на фламинго! (Интересно, колко десетки от тези красавици-птици е трябвало да бъдат убити, за да натъпчат търбуха на някакъв превъртял от разкоша патриций?! В супермаркетите на ХХ век като че ли езичета на фламинго нямаше. Но все пак асортиментът им беше много богат и включваше всички животинки, които тичат, летят, плуват, скачат, пълзят. Човечеството от ХХ век можеше да се похвали на древните римляни със своите главозамайващи хрумвания, свързани с механизираното производство на безбройни стоки, с всичко, което се запраща в стомаха. Как да съперничат римляните с хората от ХХ век по кулинарните им фантазии. През последните десетилетия на това столетие в ГФР, например, произвеждаха няколко хиляди вида... бира! А в САЩ супермаркетите предлагаха на човека повече от 150 наименования салам! Ню-йоркчаните не без гордост са говорили, че ако днес в магазина, не дай Боже, има само 100 наименования, те ще изпаднат в ужас: “Настъпил е глад!”)
Колко ли животновъди и растениевъди, механизатори и мелиоратори, техници, технолози, инженери на хранителната индустрия, химици, транспортни работници, конструктори на селскостопанска техника и оборудване, а също така машиностроители, енергетици, металурзи, миньори, геолози, художници, теле- и радио журналисти и т. н. бяха включени в този гигантски процес, преследващ само една нищожна цел – облажаване на езика, не повече.
А индустрията на облеклото?
Отиващата си раса е създала култа към външните обвивки. До каква степен в края на цикъла беше от значение външното, е запечатано дори в известната поговорка: “По дрехите посрещат...” Но защо? Нали изпращат все пак “по ума”! Ако извънземните бяха дошли на Земята В края на ХХ века, те нямаше как да видят хора поради невероятното натрупване на вещи, повечето от които освен друго, безкрайно се дублираха помежду си. Но само извънземните ли? Питагор, Сократ, Диоген и други велики древни хора биха изпаднали в ужас от огромните камари вещи, в които е затънало човечеството от отиващата си раса!
Ние вече споменахме М. К. Ганди, лидера на национално-освободителното движение в Индия, когато говорихме, че цялата му собственост във вид на облекло се състояла от една лека наметка, сандали на бос крак и набедрена превръзка (която Ганди при това е тъчел собственоръчно).
(Прекрасното бъдеще, макар и да предвижда минимум облекло и сливане на човека с природа, не означава връщане в каменния век. Европейските нудисти, които се отказват от дрехите, не са символ за такова сливане.
Не бива да забравяме, че диваци е имало през всички времена. За да не бъде студено на тези нещастници, природата им е отделила много топли места на планетата. Деградиращите остатъци от Петата Раса ще приключат своето съществуване именно в забравените диви племена (както завършили своята история останките от лемурийците). Най-вероятно, те ще бъдат също така голи, както диваците в джунглите на централна Африка.)
Цялата собственост на една от великите подвижници от ХХ век Майка Тереза, лауреат на Нобелова награда, се състояла от монашески дрехи, които са били на гърба й, и един комплект бельо за смяна.
На фона на тези наши съвременни подвижници и световно известни обществени дейци, колко жалко изглежда ориентацията на съзнанието на човечеството към безбройните покупки! В края на ХХ век в САЩ, например, даже измислили покупка, която може да... прави покупки! Американците са решили да възпитават култа на купувача буквално от пелени. За целта те са модернизирали куклата “Барби”, прославена из целия свят, и в 1998 г. направили “Барби-купувачка”. Новата кукла била снабдена с... кредитна мини-карта, която, впрочем, действала като истинска. Момичетата, още не знаещи да четат и да пишат, толкова бързо се заразили от придобиването на вещи, че много семейства, вече месец-два след появата в къщи на всеядното зверче с красиво личице, с ужас открили, че са банкрутирали.
Много време преди това безумие на търговията, още в 1932 г., Владиката на Шамбала е казал, че тъмните сили са довели планетата до такова състояние, когато вече никакви земни мерки не могат да дадат на човека истинско благополучие, истинско благосъстояние. Мерките на вчерашния ден не са годни за бъдещето. “Не бива да мислим, - казва Великият Учител (Огнен свят, І ч., § 83) – че признака на търговията може, поне временно, да даде стабилно пребиваване. Животът се превърна в търговия, но кой от Учителите на Живота е бил търгаш? Познавате великите символи за изгонването на търгашите от Храма, но нима самата Земя не е Храм?”
Общоизвестно е, че през последните десетилетия на ХХ век в много богати Европейски държави се появила нова тенденция – всяка Нова Година да се изхвърлят по тротоарите на градовете мебелите, излезли от миналогодишната мода, и други, напълно доброкачествени предмети и вещи, които биха могли още много дълго да служат на стопаните си.
Какво може да се намери по сметищата, например, на една от богатите държави в Азия - Япония, показа Руската телевизия (ОРТ-1 на 4 януари 2000 г.) Руските циркови артисти, дошли на гастролите в Япония, били излъгани от поканилият ги бизнесмен, който не им заплатил за работата. След като останали без пари, артистите се отправили на сметището. Това, което са открили е зафиксирала видеокамерата, намерена също там. Както се е оказоло, измежду битовите отпадъци могат да се видят не само буркани с консерви, кашони с плодове, но и абсолютно нови годни за експлоатация в добро състояние битови уреди - един цял асортимент от ютии, тостери, кафеварки до телевизори, видеокамери, видеомагнетофони, ДЖСМи, плеери и т. н. Артистите открили контейнери със стотици неразпечатани кутии с нови обувки, които, както вероятно са смятали производителите, няма да са модерни през следващия сезон. Видеокамерата е заснела дори кожено палто от черна лисица, което е облякла и продемонстрирала една от артистките: “Палтото практически е ново” – казала тя.
Такава разточителност, разбира се, е следствие на богатството, но явно не е признак на ума. Това е по-скоро знакът за “побъркването от благополучие”, при което никога не може да има духовен напредък. Руския народ има по този повод една точна и изразителна поговорка – “с жиру бесятся” (се гевезят от пресищане – пр.)
“”Да не се грижиш за вещите, от които се ползваш е признак за несъзнателност и невежество, - казва великата йогиня и продължителката на делото на Шри Аурубиндо. – Човек няма право да използва някаква вещ, докато не се научи да я пази”.
“Майка. Отново отговорите на Майката”, собр. Соч., т. 18. Изд. “Адити”, Санкт-Петербург, 1997 г.
Нашето тяло има нужда от движение, от физическо натоварване. Но към края на ХХ век цивилизацията до такава степен е механизирала труда и е започнала да произвежда толкова много различни машини за ускоряване на предвижването на тялото, че се е появила необходимост от специални физически упражнения за укрепването на мускулите. Затова в градовете бяха построени спортни площадки, басейни, зали за различни упражнения с най-разнообразни тренажори.
За бързо придвижване на физическото тяло човек е изобретил множество забележителни неща: салове, лодки, платноходки, талиги, карети, брички, влакове, колелета, автомобили, асансьори, ескалатори, мопеди, мотоциклети, земни и водни ски, кънки за лед и ролкови кънки, скейтове, делтаплани, парашюти, параплани, параходи, топлоходи, атомни надводни и подводни кораби, дирижабли, самолети и сега вече – космически кораби.
Кой ще възрази срещу ползата от тези технически постижения – скоростта на каруцата не съответства на ритъма на еволюцията. А и да пращаме писма, безспорно, по-удобно е не с конска поща, а с авиопоща, но още по добре е почти мигновено - по е-mail. Дори в далечно бъдеще (а то ще се строи съвсем не на такива основи, на които се е градила материалистичната цивилизация) нуждата на човечеството от технически средства няма да отпадне и те ще дадат на човека такива възможности, за които сега дори не мечтаят и най-смелите фантасти. Даже на висшите планети, където човек е развит до такава степен, че може, коагулирайки мисълта си, да реализира каквато и да било представа, съществуваща във въображението му, дори там за ускоряване на коагулацията на мисълта се използват технически прибори и приспособления.
Но какво в края на Черния Век видяхме ние, например, в автомобилостроенето? За какво най-вече се хвърлиха умствените сили на човека, неговото въображение и баснословните материални средства? Ние бяхме свидетели на огромни усилия, полагани от автоконкурентите, които, както се казва, се напъваха от последни сили, само и само да изпреварят противника си и да го изтласкат от пазарното поле. Всяка година ХХ век побъркваше автолюбителите, защото произвеждаше все нови и нови марки автомобили. Принципно те вече малко с какво се различаваха помежду си. Но в един нов модел аеродинамичността на купето се довеждаше до предела и салона се увеличаваше с 10 см, което се оценяваше като голямо предимство. А в друг - обтекаемостта не беше пределна, но купето ставаше с 10 см по-малко, което също се смяташе за голямо достойнство. В един автомобил се променяше формата на външното огледало и на дръжките на вратите; при друг – се монтираха фаровете с още по-съвременен дизайн, при това количеството им се удвояваше, а седалките се тапицираха с по-скъп плат. Най-разкошните коли имаха в салона такива удобства, които се срещат на разкошна вила: климатик, бар с питиета, телевизор, компютър с изход в киберпространството и други постижения на техниката.
Но най-модерни и скъпи в ХХ век се оказаха... най-примитивните коли – от числото на първите модели. Богатите колекционери, обзети от своята страст, плащаха за тях понякога повече, отколкото за самолет! Такава е налудничивостта на астрала, заразяващ с разкоша.
Учителят казва в Агни Йога:
“Съвремената индустрия и цялата стокова продукция така неуравновесени количествено и качествено, че засега изключват правилното разпределяне на стоките. Насилственото и неосъзнато разпределяне поражда лукавство и лъжа...
Главното е разумно да проведем образователната програма за унизителното значение на собствеността... Когато хората без лукавство разберат непрактичността на собствеността, тогава ще израсне колективът от сътрудниците”. (Община, § 251).
Човек няма нужда от такова огромно количество вещи, които са затрупали особено много последния век на Кали Юга. Да се задоволяваш с малко е също изкуство, твърдят мъдрите. Но цивилизацията на своята низходяща дъга е създала култ на вещизма и до самия край на цикъла в името на този култ е продължавала да изтощава недрата на планетата, да унищожава горите, да отравя реките, моретата, въздуха и да убива безбройно количество животни.
Принципна разлика в подхода на човечеството към производство на 150 наименования колбаси от едно и също свинско и телешко и постоянно променящи се модификации на ютия или кола, състояща се от същите четири колела и двигател, няма. Обаче човекът от отиващата си раса лукавствал, твърдейки че “автомобилът не е разкош, а средство за придвижване”. Той, както виждаме, полагал всички усилия на своя ум, за да бъде това наистина ценно средство за предвижване и модерно, и разкошно. Теглото на портмонето, престижният автомобил и модерната мебел, широчината на панталона и дължината на вратовръзката, фризурата, височината на токовете и дължината на полата – всичко това е влизало в имиджа на човека от отиващата си раса, сочейки степента на неговото благосъстояние и удовлетворение от себе си.
Една от проявите на безумието на човечеството се изразява в чудовищното нарушаване на равновесието в разпределянето на материалните блага, което в ХХ век, например, се е проявявало в това, че някой колекционирал коли, а друг погребвал издъхналите си от глад деца, или умирал самият той, след като не намирал парите за сложна операция (до неотдавна правена безплатно във всяка болница в неговата страна - имам предвид СССР )...
(Пенсионерката Валентина Кириловна П., която повече 30 години преподавала английски език в Молдовския държавен университет, разказваше, че веднъж била нападната от едно голямо куче, което я нахапало силно. Бързата помощ закарала ранената стара жена в болница. Без оглед на това, че от раните й, особено от тази, която е била на корема, непрекъснато текла кръв, помощта не била оказана до тогава, докато сина й не намерил нужната сума и не донесъл парите в болницата.
Да, пазарната икономика като тежък валяк е преминала по множество семейства на бившите съветски хора. Но през всички времена дори за ранения враг лекарят винаги е оставал спасител и милосърден човек. До къде сме стигнали, щом доктора преди да превърже кървящите рани, стои и чака, раненият да намери пари. Какво е станало с някои лекари в края на 2 хиляди годишнината на Християнството?!)
Как да се освободим от всякакви видове собственост, за да живеем достойно и да си отидем лесно?
Само разширяващо се съзнание е способно да ускори процеса на освобождаването – обедняването на духа.
Казвайки “Отречи се от себе си”, Христос фактически е казал на хората: “Стремете се да станете бедни духом!”
Но без овладяване на мисленето и промяната му в посоката, противоположна на култа на собственика и потребителя, е невъзможно изцяло да пречистим и да подчиним на волята си всички свои материални обвивки.
С други думи, в Идващата Епоха ни предстои да отделяме за вещите много по-малко сили и време. Ние ще започнем съзнателно и целенасочено да изработваме висшите огньове и да се учим да ги съединяваме в своето променящо се (разширяващо се) съзнание.
(“Съединение” означава на санскрит “йога”, “Агни” – “Висш Огън”, всеначална енергия, Единен Елемент, от който са сътворени всички неща в Битието. Знакът на Огъня е символ на Разума.)
Мисълта, казват Учителите от Шамбала, не е ограничена от нищо, освен границите на съзнанието.
Затова само разширяващо се съзнание е способно да ускорява процеса на своето освобождаване от тежкия товар на всички “земни съкровища” – и физическите, и психичните. Именно разширяването на съзнанието ще бъде главната задача на Новия Свят, който, за разлика от стария, ще създаде най-благоприятни условия за хармоничното развитие на човека и за постепенната трансмутация на собственическата психология в психологията на алтруиста.
Но ако човек имайки достатъчно от всичко, което е необходимо за живота, и владеейки в пълна мяра каквато и да било собственост, все пак не се привързва към нея със съзнанието си (духом), то всичко, което я съставя, постепенно... ще отслабва силата на своето привличане, и духът с облекчение ще отхвърля от себе си един товар след друг.
Обаче не поради мъдростта някога древните хора са създали обичая да поставят в гроба на покойника при погребението любимите му вещи и различни битови предмети, за да ги ползва той в... отвъдния свят. Изгубили отдавна истинските знания за посмъртния свят, хората предполагали, че в света на тънката материя могат да се използват същите физически предмети, както по време на земния живот. Освен това, нямайки понятие за магнетизма на мисълта и тяготение на съзнанието към вещите, близките привличали съзнанието на вече развъплътения човек към “земните съкровища”. Живите са пречили на заминалият си да се откъсне от Земята, изпълвайки душата му с голяма тъга, и с това му причинявали големи страдания.
Нашите потомци много трудно ще повярват, че дори през ерата на усвояването на Космоса, древните предразсъдъци, за които току що казахме, бяха все още живи. Даже комунистите (а те сякаш като че ли са атеисти) не избегнаха заразата на предразсъдъците.
Ето само един пример.
През лятото на 1998 г. много световни радиостанции съобщиха, а телевизията на Молдова показа, как беше изпълнено завещанието на един от бившите членове на КПСС. Синът на цигански барон оборудвал гроба на своя любим баща така, че дори врели и кипели представители на чуждата преса, поканени на погребението, бяха не просто учудени, но и не съумяха по някакъв ясен начин да коментират своя материал. Думите им бяха слаби не защото доста големият гроб беше облицован от вън и отвътре със скъп мрамор, внесен от Италия и Индия – има и по-скъпи гробници. Тележурналистите са губиха в догадки, защо в гроба на бившия комунист е направена... камина с дърва? За какво на мъртвия човек е нужен бар с... пълен комплект вина (и молдовски, и вносни), които е обичал починалият? И напълно предизвика обърканост въпросът: защо на умрелия му е нужен поставения в гроба... компютър, принтер, факс, ЖСМ и паста за зъби “Блендамед”?..
Новото човечество още от първите крачки ще започне постепенно да разкрива пред израстващото съзнание истинските закони на живота и смъртта. Човек задължително ще разбере, че той – не е физическо тяло, а е дух, който временно носи тази жива одежда. Духът, живеещ на Земята в човешкото тяло, няма нищо свое. Всички земни ценности са собственост на земното тяло и на най-примитивното (земно) съзнание. С времето всичко земно ще ни се наложи да оставим на Земята, в това число и самото тяло.
Ако тези, всъщност, много прости неща човек осъзнае от най-ранното си детство, то на него няма да му се наложи да се отказва от нищо и той ще може да владее всички нужни за живота вещи толкова време, колкото поиска. В това няма да има никаква опасност, казват Учителите, защото в съзнанието вече ще бъде затвърдено: това не е мое, а ми е дадено само за временно ползване.
Да се запечата такъв завет в съзнанието на несъвършения човек, разбира се, е по-трудно от трудното. Мъдростта от “не тоя свят” практически не се провира в съзнанието на земния човек от отиващата си раса. Но на “новата земя” и под “новото небе” при много хора този процес ще тръгне много по-лесно и по-бързо.
Никой не ни призовава да развиваме духа си, напълно отхвърляйки грижите за хляба насъщен, необходим за физическото тяло. Дори великите подвижници са се трудили, изкарвайки средства за съществуване.
Христос: “работникът заслужава своята заплата”, но “животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си”
Или За това, кой е бил най-щастлив на Земята две години преди края на ХХ век на Християнската Ера?
Ще приведа неголяма информация, и нека всеки я съпостави с темата на нашата беседа.
В 1998 г. група английски учени, които се занимават със социологични изследвания (“Демос”), е направила едно откритие, абсолютно неочаквано както за самите тях, така и за всички прагматици и привържениците на частната собственост. Учените от капиталистическия свят съвсем недвусмислено заявили, че, както се оказва, притежаването на собствеността, осигуряваща надеждно материално благополучие, не дава на човека удовлетвореността от живота и не му гарантира усещането за щастие! Такива изводи били направени въз основа на обширно проведени изследвания, обхващащи различни слоеве население от 54 държави по света.
На пръв поглед, народите от богатите страни, които с право се гордеят с извоюваните демократични свободи, би трябвало да се чувстват най-щастливи. Но какво бе учудването на английските специалисти, когато действителността опровергало това, което изглеждало очевидно и много отдавна узаконено в западния свят.
В продължение на векове Великобритания е пълнила своите съкровищници със злато и диаманти от Индия, Австралия, Америка и други свои колонии. Затова англичаните вече много години далеч не са бедни хора. Икономиката на тази държава е стабилна, и през последните десетилетия на ХХ век доходите на глава от населението са се удвоили в сравнение с предходното 20-летие.
Но, за учудване на социолозите, техните съотечественици не са попаднали дори в първата десятка страни, чиито представители не са се оплаквали на съдбата си и са считали себе си достатъчно щастливи. Англичаните не смятали, че са добре и вероятно не са били много доволни от своята съдба и заможност. В списъка, състоящ се от 54 държави те се озовали едва в началото на... четвъртата десятка! На въпроса, какво именно те считат за основа на своето щастие, болшинството е отговорило, че щастието е преди всичко в парите и собствеността. Този отговор красноречиво свидетелствал за това, че достигнато материално благополучие се е смятало от англичаните съвсем недостатъчно за усещане на пълното щастие. Отговорът на безбедните англичани потвърждавал именно ненаситността на астрала, който, ако е завладял съзнанието, става ненаситен и апетитите му не могат да бъдат задоволени.
Излиза, че от гледна точка на англичаните, Христос не е бил прав, казвайки (в Евангелието от Лука), че “животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си”! “Състои се! И още как!” – възразявали англичаните. И твърдението им не е било единствено.
С гражданите на най-могъщата към края на ХХ век, много богата и енергична държава на света – САЩ – нещата стояли още по-зле. Независимо от това, че американските “преумножени имоти” са били по-големи отколкото при англичаните, щастливи хора в САЩ е имало още по-малко!
Преуспяващите и уверени в себе си янки от епохата на Клинтън отговорили на въпроса, зададен от английските социолози така, че в списъка от 54 страни тяхната богата и могъща супердържава се оказала в последната десятка – на... 46 място!
Това убийствено непрестижно място се намирало почти до разорена и обедняла Русия от епохата на Елцин, народа на която не само се е озовал в много тежка оскъдица, но и изпитвал дълбоко разочарование от своите вождове, политици, законотворци и псевдореформатори, които само за няколко години превърнали великата световна държава в колония за международните банкери. Затова нямало нищо чудно, че в 1998 г. Русия се намирала на едно от последните места в списъка на изследователската група на “Демос”. По-нататък се нареждали Белорус, Украйна, и на последно място Молдова – земята, на която живях аз и на която от предишното щастие - през времето, когато се писаха тези редове - останаха само слънце и дойна (национална молдовска мелодия – пр.) Единствено, което беше ново и наистина невъобразимо голямо за Молдова – е нейният огромен външен дълг. В 1998 г. на глава от населението той бе най-голям в сравнение с която и да било друга държава на планетата.
Но кой в списъка на изследователите от “Демос” се оказал на първо място? Народа на коя държава се чувствал най-щастлив?
Първо място в списъка на английските изследователи заел... многострадалният народ на Бангладеш, който вече близо половин век бил откъснат от единния корен – Индия. Дохода на глава от населението в Бангладеш бил малко по-висок от този на молдовските пенсионери.
(В края на ХХ век максималната пенсия в Молдова съставяше малко повече от 10 американски долара, което се равняваше на стойността за една нощувка в затънтено африканско селце. Тези пари стигаха само за погасяване на една трета част от стойността на... парното, съставяща повече от 30 долара месечно.)
На какво се крепил оптимизма на бангладешкия народ, в какво се заключавала неговата задоволеност от живота, след като той е заел първо място между десетте държави, жителите на които не са се оплаквали от съдбата си и се чувствали напълно щастливи? Аскетизмът на тези хора не бил понятен на западтния човек, живеещ в пълно охолство и все пак считащ, че доходите му са малки. На западните социолози не е било ясно, как при такава оскъдност на материалните средства в човешкото сърце се запазва с нищо несломимия устрем към възвишеното и вечното, в сравнение с което всичко външно е преходно и е предназначено само за изпитанията на духа и осмислянето на законите на кармата.
Ние вече споменахме древната мъдрост, гласяща, че и богатството, и бедността са в състояние еднакво да развратят човека. Как се отнасял Христос към богатството и разкоша, е известно. Известно е също, как Той би се отнесъл, например, към това, че в Русия, както и в Молдова, шепа хора (олигархи) от ден на ден фантастично забогатявали, а останалите граждани на държавата не са могли да накарат власт имащите да им изплатят дори онези жълти стотинки, които те честно са изкарвали с всекидневния труд. (Както е известно, много категории трудещите се не са могли по цяла година и повече да накарат държавата да им върне заработените пари!)
У Матей и Лука намираме думите на Христос, който казва еднозначно: “работникът заслужава своята прехрана“, “работникът заслужава своята заплата”. Думите на Христос са останали глас, провикващ е в пустинята, и власт имащите продължавали да целувата иконите, осенявали се с кръстен знак, оказвали всякакви почести на църквата, която на свой ред позлатявала куполите и увеличавала разценките и за покръстването, и за погребението, и за венчавката, и за прочие “богоугодни” услуги. Как да не споменем тук великата мъдрост на Шри Рамакришна, който е казал: преди да говориш на човека за Бога, първо трябва да го нахраниш?!
Но ако човек има една скромна, но достатъчна награда за своя труд, то по-нататък, очевидно, по-полезно е да си помисли не за умножаване на материалното богатство – тук, както се знае, предел няма. Подобни външни постижения на човека имат прекалено голямо тегло. Те са несъвместими с истинското му предназначение.
Човек има космическа природа. Освен това, земното човечество не е самотно нито в далечния Космос, нито в най-близкия, то е неразривната част от общокосмическото човечество. Затова както нашето развитие, така и различни отклонения от еволюционните закони, които вече сме допуснали в критически количества, съвсем не са безразлични на нашите Старши и младши братя по разум.
Общокосмическите закони гласят, че развитието на разума и съзнанието не трябва да се ограничава с “преумножаване на имотите си”. Интелектът, разбира се, възвисява човека над всички твари. Но същевременно той може и да го предаде. Без контакт със сърцето (а именно там живее стремежът към вечното и възвисеното), бездуховният интелект макар и да води до прогреса на науката и техниката, до подредбата на обществения живот, материалното благосъстояние и комфортните условия, има все пак един страшен недостатък. В края на краищата този недостатък довежда до изтощаване на продуктивните идеи, което става в резултат от изключването на интелекта от подхранващите го духовни източници.
Нима и до сега не сме разбрали, че ако това нарушаване на равновесието в човешката система не се поправи колкото се може по-скоро и не се промени насоката на човешкото мислене, по-нататък природата ще се откаже да подържа “реката на живота”, хранеща бездуховния разсъдък.
(Нима даже в края на ХХ в., независимо от всички блестящи постижения на науката и настоящи чудеса на техниката, нашата цивилизация с увереност би могла да каже, че действително е силна и неуязвима? И ако би казала, то дори не би успяла да завърши фразата си и някакво торнадо с много по-малка сила от F-5 незабавно би отрезвило всички самонадеяни, доказвайки за броени минути, че даже на Земята има някакви сили, срещу които нашата цивилизация е абсолютно беззащитна.
Разбира се, що се отнася до грубата сила, то тук можем да се съгласим, - земляните са способни да взривят не само своята планета, но и съседните. Те вече започват да подготвят космически армии и обмислят с жителите на кои други планети биха могли да воюват, на кого да покажат своята дива сила и мощта на оръжията си. Само че защо ли някой невидим не пуска земляните... извън собствената им планета и от време на време изважда от строя космическите им разузнавачи, изпратени към други планети, или изобщо като че ли ги поглъща. Защо ли, независимо от всички мечти и усилия, земляните чак до самото настъпване на Новата Епоха така и не можаха да отлетят по-далеч от мъртвата Луна. (Авторката си позволява да изкаже тук свое та лично убедеждение, че дотогава, докато земляните говорят за звездни войни, всичките им космически пътешествия към други планети така и ще си останат в пределите на техните полигони, тренажори и космически киноекшъни. Ние вече знаем, колко е опасен нравственият порок и еманацията на агресивността, гордостта, ненавистта и жестокостта. Но в Космоса непременно ще се намери сигурен намордник за всички земни “звездни” пишман-юнаци, както направени от стомана и кристали, така и с живо тяло. Холивуд в своите филми неизвестно защо предпочита да показва “звездните” войници полуголи. Може би, за да видят извънземните колко заплашително се движи мускулестата плът на земляните, която, ще забележим, може да загине даже от стрелата на всеки първобитен дивак.)
На бездуховната цивилизация не й стигат онези тайни могъщи сили, които при скромно, но достатъчно материално благосъстояние, могат да дадат на хората усещане за възторга на духа и истинско щастие. Изследванията на английските социолози, изглежда, са добавили още повече аргументи към онези смели гласове, които настояват, че е време Западно-Европейската цивилизация да се обяви за неудача на човечеството, защото обществото, което тя е създала, го чака неминуем разпад.
Мислите за неизбежния край на Западно-Европейската цивилизация можем да срещнем и в заключението на Хималайските Учители. След изпълняване на еволюционната задача (както и при неправилното развитие) всяка цивилизация я очаква разпад, и материалното благополучие съвсем не е главния показател за нейната стабилност.
Западно-Европейският клон на Петата Раса е достигнал забележителни висоти в еволюцията на интелекта, който е дал мощен импулс в развитието на материалистичната наука и техника, създал е шедьоври на литературата и изкуството; рационалистичния ум е съумял да въведе ред в организирането на обществено-политическия живот и е осигурил забележителни условия за живота на личността. Но богатата и ярка история на цивилизацията на европейците има също така твърде тежки и позорни страници и една много жалка представа за истинското щастие, които личността не може да познава.
Цивилизацията на Западно-Европейския клон е ориентирана към енергията, която се проявява в материята и се управлява от ума, който също така е проявен именно в материята. Това е могъщ, рационален, но абсолютно студен и пресметлив ум. Той действа само в обвивките на духа – т. е. във външната среда, във външния Космос. Той урежда и управлява живота на външния човек (на личността), но не и на вътрешния.
Затова главната цел на Западно-Европейската цивилизация е именно развитието на външния човек – на личността. Живота на западно-европейското човечество е организиран по начина, при който именно личността получава колкото се може повече блага от живота, именно личността усеща цялата пълнота на своето съществуване, именно четирите обвивки на духа, които съставят личността, получават колкото се може повече свободи, възможности за задоволяване на нейните стремежи и на всички наистина неудържими страсти и наслади.
Личността и всичко личностно, са израснали в съзнанието на западните европейци до такава степен, че дори техният Бог е придобил чертите на външния човек – както по своя облик, така и по характера си. (По прищявка на личността Богът е заимствал от нея дори такива качества, като отмъстителност, гневливост, жестокост и т.н.)
Но именно затова, защото цивилизацията е поставила всичко в служба на външния човек, тя не е могла да има спокойствие, равновесие и... бъдеще.
Европейската цивилизация, която вълнообразно, на периоди си отваря път към Светлината, така и не е направила своя пътеводна звезда високодуховните идеи на немногобройните си мислители, устремяващи външния човек вътре в себе си, към духа – към своето истинско Аз.
Тази цивилизация дори разделила науката и философията, философията и религията, като ги поставила на различни брегове на единната река на живота което въпреки своя упадък и бедност не е допуснала Азия и преди всичко Индия – хранилището на общочовешкия дух. Запада, казва Шри Аурубиндо, е свикнал с религиозните търсения и преживявания, несъвместими с науката и религията. “Война между религията и науката – пише този забележителен мислител в очерците за индийската култура - може да бъде наречена най-забележимо явление в европейската култура”.
Обаче духовните фарове на Европа, започвайки от Платон и Питагор, съвсем не призовавали към отдръпване от пълнотата на живота и не са отричали необходимостта от развитието на личността и интелекта. Те са учили на хармонично развитие, като отдавали именно на духа водещата роля във формирането на човека. Всички Учители на човечеството утвърждавали уникалността и безусловната ценност на човешкия живот. Духовните мислители на Европа не са отричали икономическото развитие и материалното процъфтяване, които така са привличали умът на западно-европейските народи. Но те се стараели да убедят народите, че не това все пак съставя високата цел на всеки човек, основата на истинското щастие и самият смисъл на човешкото пребиваване на Земята, смисълът на еволюцията.
Те са се опитвали да съединят в човешкото съзнание духовното и материалното, да научат хората да вместват противоположенията на живота, да признават ценността на сътрудничеството между тези противоположения, но, разбира се, с първенстващо значение именно на духовното, което не е обременено с каквато и да било личностна изгода.
Да, животът в материята е дотолкова привлекателен, че, както казват индийските Пурани, дори боговете искат да опитат да живеят по-човешки, като хора, - “желаят го даже богове от небето”.
Ако липсва равновесие между материалното и духовното, то самата природа на цивилизация, подобна на Западно-Европейската, се развива по такъв начин, че постоянно засилва желанието на хората да имат все повече и повече материални блага и различни услуги за задоволяването на потребностите на личността и колкото се може повече свободи също така именно за личността.
Затова, когато доминира личността, духовното не може да уравновеси материалното! За да надделее духовното от личността трябва да се вземе всичко... лично. Но много ли личности бихме могли да намерим измежду хората, които доброволно да се съгласят на това?!
Дори английските социолози от групата “Демос” доказват с помощта на своето допитване, че цивилизацията, развиваща стремежите на хората към материалното... не може да задоволи тяхната ненаситност!
Затова съвсем не случайно в първата десятка страни, чиито народи се чувствали най-щастливи, специалистите са открили, освен република Бангладеш, също такава бедна, но духовно несломима Индия, Филипини, Нигерия, Доминиканска република и други държави от така наречения “трети свят”.
(Този прякор, който е получило болшинството човечество от Азия и Африка, беше поредната глупост на влюбеното в себе си западно европейство. През епохата, когато търговията, както и футбола бяха отнесени към изкуството, това фактически означаваше “стока трети сорт”. Но самия живот внасяше поправки в стоковите разписки на западната цивилизация, защото, както виждаме, дори от такива привични социологически допитвания към човечеството, понякога материално бедните “третосортни страни” отговаряха не просто на “първи”, но дори на “висши сорт”.)
Учените биха имали над какво да се замислят, ако включат в анализа на подобни социологически изследвания формулата на Хрисотс “Блажени бедните духом”.
Голямата разнотегловност, когато на един полюс хората се огорчават, че бисерите им са дребни, а на друг – че супата им е рядка, разбира се, не прави чест на човечеството. Но има периоди, през които ситуацията с рядката супа е полезна за съзнанието. Който път е свободен – натам и трябва да се устреми съзнанието. Вратата към духа винаги е отворена, дори ако материалните условия на живота са трудни. Така казват Учителите.
Когато идва времето за “жътва” и “плявата” трябва да бъде отделена от “зърното”, тогава няма човек, който да не бъде изпитан на предела на своите сили. При това някой се подлага на изпитание чрез голяма нужда, а друг – с благополучие свръх мяра.
Но в побъркването от благополучие, казват Учителите, никога не е имало помъдряване.
(Един от моите роднини (по професия инженер-хидрогеолог и едновременно с това техник-технолог на студена обработка на металите) в края на 90-те години останал без работа и загубил всякаква надежда да изхрани семейството си, тръгна, както много хора от Молдавия на вън да търси работа – където и да е. Установи се в Белгия. Красотата на нейните паркове, чистотата на градовете (“Сега разбирам, - пишеше той, - защо лягат на дивана с обувки!”), грижата за материалното благосъстояние на всеки човек (може би даже, според нашите представи, “в повече от разумното”), истински демократичните свободи и закони предизвикаха възхищението на бившия съветски инженер. Белгийците, особено тези от фламандски произход, много му харесваха. Но жителите на Белгия от френски произход понякога изобщо не можеше да разбере. (Както, вероятно, и те никога не биха могли да разберат тези, които се намирали през това време на границата на оживяването.) Един от неговите нови познати в Белгия, както бихме казали, обикновен човечец, му разказвал, че практически работи... през година. “Какво правя в паузата ли? – повтори въпроса ми той. – Нищо. Почивам си – и толкоз.” Защо си почива толкова дълго? А защо да работи, когато помощите за безработни, които получава, практически са равни на заплатата му и тези пари стигат за цялото семейство. При това семейството получава и много прилични детски надбавки от държавата. Безработният гражданин на малка Белгия с гордост показал своята неголяма колекция от музикални инструменти (китара, цигулка, барабан, флейта и др.). Той не можел да свири на нито един инструмент и изобщо към музиката бил абсолютно равнодушен. Но най-странното било това, че безработният колекционер така и не могъл да обясни защо на него и семейството му е необходима тази колекция от музикални инструменти? Друг познат белгиец, адвокат, никак не могъл да разбере как да сглоби масичката за телевизора по приложената инструкция (където били дадени даже рисунки за всяко винтче). “Трябва да извикам специалист”, - казал той. “Няма да повярвате, - ни разказваше “нашият бежанец”, - те имат инструкция от осем точки даже за прикачване на капака към тоалетната чиния!.. Такива славни хора! Но аз все пак често не ги раз-би-рам!”
Тези белгийци, с които току-що се запознахме, определено нямаха “побъркване от благополучието”. Но все пак в поведението на тези хора и в начина им на живот имаше известна странност.)
“Да устремим цялото съзнание към прилагане на Учението в живота. Защото именно в това прилагане се заключава освобождаването на духа от Земното привличане. Всичко приложено ще си остане с Нас завинаги като неотменимо постижение.”
Грани Агни Йога, VІІІ; § 301.
Когато ни е трудно, трябва добре да се замислим: може би трудностите, в това число и материалните (а понякога и болест), ни се дават, за да получим прозрение? Може би, това е изпитание на духа, което е абсолютно необходимо при преминаването ни на по-висока витка от спиралата? Може би истината е, че колкото е по-силен духа на народа, толкова са по-силни изпитанията, които, както вече знаем, никога не се дават свръх силите?
Учителите казват, че би било неправилно да мислим: “Когато се случи нещо, тогава аз ще мога да докажа силата на своя дух”. Такава възможност има всеки човек всеки ден. Именно всекидневието е лакмусовата хартийка за проверка на нашите вътрешни сили. Именно във всекидневието у нас се появява възможността да отърсваме от нашия дух, всичко, което го сковава и обременява – прашинка след прашинка. Тези прашинки са от олово и този оловен прах е тежък за духа, защото това е мъдростта на Земята. Мъдростта на Небето е безтегловна, като сиянието на слънчевото кълбо.
“Духът се рее без праха” – казва Учителят в своя Огнен зов (в първата книга на Огнената Йога).
“Твоя прах и твоя дух никога не могат да се срещнат. Един от двамата трябва да изчезне...” Така в древните светилища е говорел всеки Учител на всеки ученик-неофит, подготвяйки го за първия етап на Посвещението. И ученикът е знаел, че пред всяко последващо стъпало борбата със собственото несъвършенство ще става все по-тежка и по-страшна, защото, колкото по-високо се издига духът, толкова по-голяма става отговорността на човека за всяка негова крачка, за всяка, дори мимолетна мисъл. Но ако сърцето на ученика е напълнено до края с Учителя, духовната Светлина на Учителя напоява цялото естество на ученика, правейки го непобедим при всякакви изпитания.
Тази духовна светлина на Учителя е именно “Светия Дух” – огнената основа, която прави човека причастен към планетарно-космическата работа на Йерархията на Светлината.
Ако духът не е беден, гласът на Учителя не се чува!
За да вървим след Христос, не е задължително да Го лицезреем.
Когато ни казват, че до Учителя трябва да стигнем на Земята, това означава, че трябва да уравновесим в съзнанието си земното и Надземното.
Всеки изучаващ Съкровеното Учение на Шамбала мечтае (или обезателно ще започне да мечтае) за среща с Учителя. Всеки ще мечтае да чуе Учителя, да го вижда, да се насища с мъдростта Му и силата, бидейки близо до него, да изпълнява Неговите заповеди, които винаги са свързани с труд в името на еволюцията.
Но за да се напояваме със светлината и мъдростта на Учителя, да изпълняваме неговата воля, съвсем не е задължително да Го лицезреем, още повече, във физическото тяло.
Ако ние имаме Първоизточниците, където са запечатани мислите на избрания от нас Учител, и изпитваме с нищо несломимата преданост към него, може, намирайки се и в много далечни земи, да се опитваме да стигнем до Учителя с помощта на своето съзнание. (Подобно на това, както радиоприемник се настройва на определена вълна, така и ние можем да се свържем с Учителя, ако, разбира се, сме... готови. Учителят винаги е готов да посрещне ученика, но учениците, готови към среща с Учителя, засега са броени единици).
(Примера с радиоприемника, разбира се е даден за аналогия. Съзнанието, за да бъде настроено, преди всичко трябва да има достатъчно огненост и самоотверженост. Обремененото от самостта съзнание, може да привлече само персонификатора от Астралния Свят, който донасита ще се посмее над медиумистичния и невеж човек.)
(Веднъж ми позвъниха от един град, разположен на другата страна на Днестър. Телефонната слушалка вземаха един след друг няколко души и с развълнувани гласове разказваха, че те са образували група, която “получава съобщения от Космоса” чрез ръководителката на групата. Ръководителката каза, че при тях се е появил “Учител” (беше казано така, че се е предполагало изписването на тази дума да бъде именно с главна буква). Той им предавал знания, които трябвало да се публикуват и те ме помолиха да им помогна. Казах им, че аз съм само писател, а не издател, и затова не трябва да се обръщат към мен. На другия край на жицата не се отказваха и настойчиво повтаряха, че приемат наставления от “Учителя”! Когато се заинтересувах кой е той, в слушалката вместо отговор се възцари дълго тайнствено мълчание. Аз отново попитах: “Той поне каза ли името си?” “Да.” “Мога ли да го узная?” В слушалката - отново същото загадъчно мълчание. И след многозначителна пауза ръководителката, “общуваща с Космоса”, все пак се реши да разкрие тайната: “Това е ... Бог”.
Е, как в този случай да не си спомним думите на Хималайския Учител от “Теогенезис”! Макар че вече ги цитирахме в трета книга, струва си и тук да ги припомним: “... не позволявайте на никого да ви мами с лъжливи разкази за осъзнат контакт с някой от Върховните Жреци или общуване с някой от Върховните Жреци, тъй като личното запознанство на новопосветените с Върховните Жреци на тези велики космически форми на живот ще стане възможно много години по-късно след като на физически план отпадне потребността от превъплъщаване.
Но за персонификатора от “онзи свят”, особено за този, който притежава интелект и знае нещо за законите на Тънкия Свят, нищо на струва, след като се е внедрил в съзнанието на медиума или на низшия психик, да му внуши, че общува със самия “Световен Разум” или с “Господ Бог”. )
Но много високодуховни хора, когато ще си намерят от другата страна на земния живот, ще имат възможност да лицезреят Учителите и да общуват с тях.
Обаче и по време на живота на Замята съществува възможност за контакт. За това, се казва в Учението, има нощен сън. Устременият ученик в своето тънко тяло може да се вижда с този Адепт, който му е най-близък по вибрациите си. Дори ако тази среща не запечата от мозъка на стремящият се човек, новите високи мисли след събуждане, новите задачи и новите възможности ще бъдат следствие от такива срещи. Установилата се връзка ще удесеторява силите на духовно израстващият човек, тя ще изпълва сърцето му с радост дори в безрадостните дни и ще дава сили с достойнство да превъзмогва и най-тежките времена.
Но ако духът е обременен със страсти, ако самостта забулва хоризонта, а самомнението е огромно, човек няма да чуе гласа на Учителя! Той няма да може да установи връзка с него, дори ако се намира в състояние на медитация.
Нека да си напомним: гласът на Незримия Учител и гласът на духа – имат една природа. Той е беззвучен, макар и да звучи. Но до хората, чийто дух е обременен изключително със земните огньове, не стигат никакви тънки пратки. Обаче те се изпращат! Те се докосват до аурата на всеки човек много пъти на ден! Но щом гласа на Учителя не се чува, значи такива пратки не се привличат от вътрешните енергии, поради това че в съзнанието на човека подобни високи енергии няма!
В отиващата си раса има прекалено много хора, които са глухи към гласа на сърцето. Затова изпращаната помощ от Висшите Сили не се възприема от преобладаващото мнозинство на човечеството от отиващата си раса.
“... можеш ли цял живот да живееш в люлката?”
С различни изражения Учителите от Шамбала се опитват да донесат до нашето съзнание мисълта, че пребиваване на Духа в Материята е необходимо за растежа на човешкия дух (единен със Световния Дух) и за одухотворяване на материята на планетата, върху която той живее. Това пребиваване е свещено. Затова животът в низшия от Световете – земното битие – никога не трябва да бъде унижаван и презиран от разумните същества. Земният живот трябва да се приема в пълна мяра и отказ от неговите проблеми и сложности, страх пред изпитания, бягане от трудности, не се нарича иначе освен слабостта на човешкия дух.
Великите Учители учат да вървим към духовни върхове именно по Земята – с човешки крака, и да събираме духовни съкровища именно на Земята – с човешки ръце. Но едновременно Учителите не се измарят да напомнят на всяко поколение, че дори най-великите земни находки и най-великият ум, обременен със земните огньове, никога няма да доведат до върховете на духа!
Духът, прикован към земните скали, не може да излети нагоре към Слънцето, не може да се понесе към Далечните Светове.
Великият интуитивист и баща на съветската космонавтика К. Э. Циолковский съвсем не случайно е произнесъл някога: “Земята е люлка на човечеството. Но може ли цял живот да живеем в люлката?!”
Всеки знае, колко е силно привличането на сърцето към бащиния дом, към родната земя. Но можем само да си представяме, колко е огромно привличането на “планетарната люлка”. Да, на човека, рожбата на Земята, му е извънредно трудно да се откъсне от нея: тройният магнетизъм на “тоя свят” не дава на духа възможност леко и безболезнено да се издигне обратно нагоре - натам, откъдето той се е спуснал в “тоя свят”. Ситуацията напомня стратостата с препълнен кош, когато тежкият товар надвишава подемната сила на въздушен балон. Ако искаш да се издигнеш към небето, трябва да хвърлиш много неща. И колкото по-високо искаш да литнеш, толкова по-голям баласт се налага да пуснеш на Земята.
Духът, обременен със съкровищата на низшата природа, може да потъне само в тъмата на безсъзнателното – нима някой е видял птица, потопена в петрол, която да лети?
Откъсване от всички видове земно привличане подготвя духа на земния човек към по-нататъшна, вече самостоятелна крачка – към излизане от “люлката”, откъсване от майчината планета - Земя. Така се набелязва бъдещия етап на еволюцията, когато съзнанието вече няма да бъде привързано към една планета.,
Това ще бъде извънредно важно постижение на човека от Земята, нали му е подготвено по-широкото поле на дейност – не само на планетата, но и в космическото пространство. Ще дойде ден, когато земният човек ще се назове гражданин на Слънчевата система и космически творец.
Но както преди 18 милиона години, така и сега, по-нататъшната еволюция на човечеството е невъзможна без помощта на Космоса. Необходимо е установяване на сътрудничество с Далечните Светове, с висшите планети от нашата система. (Това са преди всичко, Венера и Юпитер.)
Друг път в бъдещето ние нямаме. Но нищо лично – каквото и да е то – никога няма да даде на човека усещането за космическа радост.
Тъй като природата не търпи пустота, казват Учителите, то още щом изчезне личното, образувалата се празнина ще се смени със свърхличното. Това ще бъде признак за разширяващо се съзнание – космическото. Това ще бъде признак за “беден дух”, когато Общото Благо става смисъл на съществуването.
За да разберем по-пълно, какво означава често употребяваното - и не само от нас - словосъчетание “Общо Благо”, което по принцип е същото, каквото е “Община”, нека да чуем, какво говори Учителят:
“Ще посоча качествата на жадуващите за Общото Благо. Първо – постоянство на устрема. Второ – способност към вместване, защото лош е общинникът, който отрича, но търсещия истината е достоен за Общото Благо. Трето – умение да се трудиш, тъй като болшинството не познава ценността на времето. Четвърто – желание да помагаш без предразсъдъци и присвояване. Пето – отказ от собствеността и опазване на плодовете на творчеството на другите. Шесто – изгонване на страха. Седмо – проява на бодърстване сред тъмата...
Трябва да се покаже, че милиони хора чакат отваряне на Вратите...
Сивите сумраци на принизеност са изградили космато разбиране за живот. Сега то трябва да свърши в урагана и бурята”.
Листа от Градината на Мория (Озарение). 3 ч., ІV; 6.
Елена Рьорих: “Ценни и здрави са само онези достижения, които идват естествено, защото тогава те се явяват проява на вътрешното духовно развитие и никога не могат да бъдат изгубени.”
Няколко думи за хатха-йога, към която в края на ХХ век се устремиха много европейци. Владиката на Шамбала: “Ние не познаваме никого, достигнал по пътя на хатха йога.”
По-долу е приведен откъс от писмото на Е. И. Рьорих до А. М. Асеев, прогресивен писател и издател, който искрено се стремял да разбере Съкровеното Учение, но, омагьосан от “източни чудеса”, активно е популяризирал... хатха-йога, абсолютно не бидейки наясно с това, какво представлява тя.
Е. И. Рьорих. Писма да Америка, І т. (06.05.1934)
По-голямата част от споменатото писмо обяснява, какво е хатха-йога. Но на мен ми се струва, че дори предложеният фрагмент може да даде на разумния човек изчерпателен отговор, защо не трябва да се занимаваме с тази низша йога. Тя съвсем не спомага за духовното развитие, а напротив, в голяма степен го забавя, тъй като укрепва именно низшето астрално тяло. А след заминаване от Земята такова мощно тяло много трудно се разлага, в резултат от което развъплътения човек се забавя за дълго в тежките низши слоеве на Астрала.
В началото на 30-те години на ХХ век А. М. Асеев е мислил за хатха-йога именно така, както внушават на своите невежи ученици всички учители на тази низша йога, небивало разплодили се в Европа и САЩ към края на цикъла.
Асеев е писал, че хатха-йоги “подобно на раджа йоги събуждат кундалини, придобиват сидхи, достигат блаженство и освобождаване от оковите на физическата материя…”.
(Да поставяме редом тези две йоги, намиращи се на диаметрално противоположните полюси на духовността, е все едно, да сравняваме “ясновиждане” на медиума, не проникващ по-горе от средните слоеве на Астрала, с ясновиждане-духовиждане на Посветен Адепт. Онези, които с такава лекота говорят за Раджа Йогите – тези най-висши от всички Йоги – и през плет не са ги виждали. Никой не ги е срещал не само в Европа – в Индия рядко се намира човек, който би могъл да каже, че има познат Раджа Йог. Ако Раджа Йогите и се отбиваха в градовете на западния свят, те са имали специални задачи, и, посещавайки определени места, не са афиширали себе си, никога не са набирали ученици и никога не са издавали на не Посветенитетънкостите на това високо съкровено изкуство.)
Ученичката на Владиката на Шамбала така отговаря на погрешното “разбиране” за същността на висшата и низшата Йога, които са били поставени редом:
”Както е казано в Учението: “Ние не познаваме никого, достигнал по пътя на хатха йога. ”Дори онова развитие на низшите сидхи (психични сили, - ред.), което те достигат чрез упорити и ужасни механични упражнения (западната литература не познава и половината от тези ужаси) е нездраво и в следващите свои въплъщения всички тези сидхи могат да бъдат изгубени. Ценни и здрави са само онези достижения, които идват естествено, защото тогава те са проява на вътрешното духовно развитие и никога не могат да бъдат изгубени; и при такова духовно развитие могат да се постигнат всеизчерпващи явления. Упражненията на хатха йога, а именно най-леката пранаяма, извършвана много внимателно, могат да укрепят здравето, в противен случай те ще доведат до медиумизъм, обсебване, така наречената лудост... Често цитираният във вашия сборник Вивекананда е бил много против стремежа към овладяване на така наречените сидхи и чудеса и давал пример, как му се е случвало да види страшни, демонични личности, извършващи най-големи чудеса, включително и изцеление с един поглед на неизлечимо болни. Затова главният пробен камък за всички духовни учители се крие не в чудесата, а в магнита на сърцето им, в тяхната окултна способност духовно да преобразяват заобикалящата ги среда и да прераждат съзнанието, самата същност на учениците. Но затова се искат не низшите сидхи на хатха йога, а огненият синтетичен лъч, присъщ на отворените центрове...
Висшето достижение на един йога е отварянето на Окото на Дангма. Това не е ясновиждане, а именно събуждането на чувствознането, което не се постига с никакви пранаями, а е следствие от хилядолетни натрупвания, непрестанни духовни стремежи и самоотвержени животи; следствие, отложено във вид на най-тънки енергии в Чашата. Именно към събуждане на вече натрупаните енергии и към отлагането на нови трябва да се стреми всеки не книжен окултист...
Както е Казано: “Именно Агни Йога няма нищо общо с хатха йога - това трябва много добре да се разбере”. Агни Йога има работа само с най-високата огнена трансмутация на всички центрове, която не може да бъде достигната с никакви механични упражнения и се нуждае от непосредственото въздействие на Великия Учител...
Агни Йога се отличава и по това, че подвигът й трябва да се прояви в живота, докато останалите йоги (освен карма йога) твърде са откъсвали човека от живота и поради това не могат вече да участват в еволюцията”.
“работникът заслужава своята заплата” (Лука 10:7)
“животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си” (Лука 12:15)
"Пратеникът на Утринната Звезда ХРИСТОС и неговото Учение в светлината на Учението на Шамбала. Евангелски завети и притчи на Иисус Христос в светлината на КАРМАТА и ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕТО, "Тайната Доктрина" на Е. П. Блаватска, Агни Йога (Живата Етика) на семейство Рьорих и съвременната наука."
Автор: Лариса Дмитриева
Преводач: Олга Крачева
09.11.2005 г. |
