Историческо развитие на идеята за Пакта на Мира

Устремен в бъдещето, този многоаспектен документ, предложен от световно известния учен-енциклопедист академик Николай Рьорих, отразява мислите на най-прогресивните и мъдри хора на нашата планета, и е първата крачка към духовното обединяване на народите под Знамето на Мира.
Към 1 април 1968 г. Пактът Рьорих (Пактът на Мира) – първия в историята обществен договор, който взима под международна защита културните съкровища на нашата цивилизация – е подписан от 59 държави.
Още в началото на ХХ век Н. Рьорих изтъква идеята за създаване на организирана защита на културните ценности, отразена в доклада за плачевното състояние на историческите паметници, изнесен пред дружеството на руските архитекти в Петербург.
През 1914 г. в началото на Първата Световна война Рьорих се обръща към императора и руското правителство, както и към правителствата на другите въюващи страни, с предложението да гарантират сигурността на културните ценности, като подпишат съответното международно споразумение. Но обръщението на Рьорих остава без отговор.
През 1929 г. след завършването си от многогодишна Азиатска експедиция, академик Рьорих за втори път, но вече в по-широки мащаби, поставя за обсъждане пред световната обществност въпроса за запазването на културните паметници на народите при въоръжени сблъсъци. Текстът на Пакта Рьорих се разработва с помощта на изтъкнати европейски юристи, като при това не се пренебрегва предшестващата уредба по въпроса и редица нормативни актове: Женевската конвенция за Червения кръст от 22 август 1864 г., Генералният договор на Берлинската конференция от 26 февруари 1886 г. в частта му относно опазването на научните експедиции, Хагските конвенции от 1899 и 1907 г., Конвенцията от Сен Жермен-ан-Ле от 10 септември 1919 г. (в частта й относно опазването на научните миссии) Парижкият договор за отричане на войната като средство на националната политика, известен и с името пакт "Бриан-Келлог".
“Учреждения, колекции, мисии, регистрирани въз основа на Пакта Рьорих, поставят отличителен флаг (Червена окръжност на бял фон с три кръга в средата), който дава право на особено покровителство и уважение от страна на воюващите страни” – четем в началните параграфи на Пакта. Става дума за световно известното Знаме на Мира, чийто девиз е “Мир чрез Културата” и което символизира единство на миналото, настоящето и бъдещето в кръга на Вечността. По настоящем това Знаме се рее на Северен и Южен полюс, неоднократно е пътувало в космическите кораби и дори из открития Космос.
През 1929 г. към Музея Рьорих в Ню-Йорк се учредява постоянен комитет на Пакта. За резонанса, предизвикан от предложението на художника, свидетелства неговото издигане за кандидат за Нобелова премия за мир (1929 г.)
Пактът горещо се подкрепя от изтъкнатите дейци на световната Наука и Култура Рабиндранат Тагор, Алберт Айнщайн, Джавахарлал Неру, Ромен Ролан, Бърнард Шоу, Томас Ман, Хърбърд Уелс и много други.
През 1930 г. постоянни комитети на Пакта се учредяват в много европейски и американски държави, включително и в България. Тук ревностен последовател на тази идея става известният писател и филосов Николай Райнов. По същото време Пактът бива одобрен и легализиран от Комитета по музеите към Лигата на нациите и предаден за разглеждане от Международна комисия по интелектуалното сътрудничество.
През 1931 г. в гр. Брюге (Белгия), под ръководството на члена на Комисията за исторически паметници Камил Тюлпинк, е организиран Международен съюз на Пакта Рьорих, който става център за разпространяване на идеите на Пакта и Знамето на Мира.
През август 1932 г. се провежда Втората конференция на Пакта Рьорих отново в гр. Брюге. Конференцията приема решение за обръщение към всички страни с призив да признаят на Пакта силата на международен документ. На изложба, съпровождаща Конференцията, са показани 6000 фотографии на архитектурни паметници, които се нуждаят от защита и представляват неприкосновено културно наследство на народите.
Третата конференция на Пакта е свикана през ноември 1933 г. в Ню-Йорк. В нея вземат участие официални представители на 36 държави. Конференцията завършва с препоръката за приемане на Пакта от правителствата на всички страни. Самият Рьорих не присъства. Той е в Индия.
На 15 април 1935 г., когато той е с експедиция в отдалечени райони на Северозападен Китай, 24 държави от Америка и Европа подписват във Вашингтон Пакта Рьорих. Президентът на САЩ Ф. Рузвелт казва:

"Предлагайки този Пакт за подписване от всички страни по света, ние се стремим неговото световно признаване да стане насъщен принцип за запазване на съвременната цивилизация. Този договор има по-дълбоко значение, отколкото самият текст на документа".

Този документ става първият международен правен акт, специално посветен на охраната на културни ценности, единственият договор, приет в тази област преди Втората Световна война.
През 1935 г. след подписването на Пакта във Вашингтон, в България е образуван Комитет по придвижване на Пакта начело с полковник Никифоров.
След края на войната Николай Рьорих възобновява прекъснатата работа за осъществяването на предложения от него Пакт. На 6. XII. 1945 г. Нюйоркският комитет на Пакта и Знамето на Мира официално възобновяват своята дейност. През 1946 г. той възстановява прекъснатите контакти, привлича към делото на Пакта нови сили, подготвя издание, в което най-пълно се отразява историята на възникването и развитието на Пакта Рьорих. Също тогава за приемане на Пакта Рьорих се произнася Всеиндийската конференция за културно единство. През 1948 г., вече след смъртта на художника, Пактът е одобрен от правителството на свободна Индия, възглавявано от Джавахарлал Неру.
След грижлива подготовка и класификация, през 1950 г., цялата документация, свързана с Пакта Рьорих, се предава на главния директор на ЮНЕСКО доктор Торез Боде, за да може въз основа на извършената работа да се стимулира реализацията на Пакта в рамките на тази международна организация.
Новият етап от внедряването на идеята на Н. Рьорих в живота завършва с приемането на "Хагската конвенция" от 1954 г. за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт.
На 14 май 1954 г. в Хага, по инициатива на ЮНЕСКО, 56 държави, между които е и България, подписват Конвенцията. По такъв начин под Знамето на Мира застават милиони хора от различни държави и континети.
През 70-те години идеята на Николай Рьорих намира поле за изява в България, чрез многобройните културни прояви организирани по случай 1300 годишнината от признаването на България, като официална държава от страна на Византия. Безпорен факт е че международната детска асамблея „Знаме на Мира” организирана по инициатива на Людмила Живкова се откроява, като най-оригиналната и хуманна културна проява по време на обявената от ЮНЕСКО 1979 международна година на детето.
По време на асамблея избраници на децата от страните, които участват в асамблеята, се събират на 14 август в сградата на Народното събрание в София, където приемат единодушно два документа — Писмо-обръщение на участниците в Международната детска асамблея „Знаме на мира" към децата от целия свят и чрез ООН към цялото човечество и благодарствено Писмо-обръщение към българските деца. Документите на този първи в историята на човечеството международен детски парламент са разпространени като официални документи на Организацията на обединените нации. В тях се изразява волята на децата на света за мир, за единство, творчество и красота. От трибуната на зградата на Народното събрание в София младите депутати приемат обръщение, адресирано към възрастните:

„Ние вярваме, че гълъбът, направен от лист от ученическа тетрадка, може да полети по-далече от космически кораб. Ние сме убедени, че нарисуваното от нас слънце може да озари цялата планета... Това, което не могат и не знаят възрастните, може да бъде постигнато от нашия млад свят”.

Точно, когата между двата „студени лагера” е настъпил военно стратегически паритет и над света отново надвисва опасност от ядрена катастрофа (този път последна за човешкия род) отново в България се организира друга мащабна проява свързана със запазването на световния мир.
През 1980 година от 23 до 27 септември в София (зала Универсиада) за първи път в историята на човечеството по инициатива на България и Световния съвет за мир заседава Световният парламент на народите за Мир. През тези няколко дни България приема 2260 гости от 137 страни представляващи 330 политически партии, 100 международни и повече от 300 неправителствени национални организации. При откриването са прочетени приветсвия от Президентите Картър и Брежнев. Първият световен парламент на народите за Мир завършва с обръщение към ООН и целия свят:

„Ние се обръщаме към всички, на които е скъп мирът:
Днес е малко да се изразява безпокойство! Малко е да се бие тревога! Народите са в състояние да защитят мира – и това е най-главното им право! Необходимо е да се действува!
Нека нашият глас днес прозвучи с небивала сила! Да спрем онези, които се опитват да хвърлят света в пропаст!
Да оставим настрана всичко, което ни разединява! Да се обединим в борбата за предотвратяване на опасностт от ядрена война!
Прието от 2260 участници в Световния парламент на народите за мир от 134 страни и около 100 международни организации.

24 септември 1980 година
София, Народна република България
(БТА)”

Така едноличното предложение на Н. Рьорих отново събира хиляди хора обединени от призивът му за Мир чрез Култура.
Днес Знамето на Мира отново се развява над музеи и библиотеки (една от заложениете идеи в документа) и същевремненно се носи по най-високите върхове на планетата. То е забито на северния и южния полюс на Земята, нееднократно е летяло в Космическа орбита и даже в открития Космос.

Тази 2005 година се навършват не само 70 години от подписването на Пакта Рьорих, но също 30 години от подписването на Заключителният акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа и 30 години от учредяването на първият в света парламент на народите за мир състоял се в София.
Искрено се надяваме тези три годишнини да не се забравят от правителсвените организации и обикновенните граждани.
Войната не е естественото положение на света, колкото и да се опитват да ни го втълпят. Всеки, абсолютно всеки един от нас може да допринесе за насочване на човешкото съзнание към идеята за Мир. И това може да стане, когато започнем с борба, революция! Но революция в човешкото мислене, борба и победа над личното си разновесие и страхове. Тогава и Новата Култура на Мира ще навлезе трайно, като основа на бъдещото Устойчиво Общество.

Автор: TheoSoph
14.06.2005

***
Електронна библиотека "Арияварта"
Публикувано на 14.06.2005 г.
Copyfree (.'.) 2005 TheoSoph
Всички права свободни!