ао-цзе (VI в. пр. н.е.) – основател на древнокитайското учение даосизъм. Теоретичният канон на учението, “Даодецзин” (Книгата за пътя към Благодатта), е съставен от изреченията на Лао-цзе и съдържа само 5 хиляди знака. Книгата, но разбиращите езотеризма получават достатъчна представа за съкровените Основи на Битието – за “Пътя на Вселената” (Дао) и проявление на това идеално Дао в Света на Материята – Де. (Дао означава “Път”. Това е същото, което в Индия наричат ТО, а в Европа – Абсолют). Както и други велики Учители на човечеството Лао-цзе построява своите поучения върху различното взаимодействие между двойките противоположности: “Великото съвършенство прилича на недостатък, а в прилагането си е безупречно. Великата пълнота прилича на ущърб, а в прилагането си е неизчерпаема. Великата изправеност прилича на изкривеност. Великото майсторство прилича на неумение. Великото красноречие прилича на неясност” и т. н.
Зад личностите на Лао-цзе и граф Сен Жармен се крие един от Великите Учители на Изтока познат под името Ракоци.