онфуций (551 - 479 г. пр. н. е.) – първоучителя на Китай, основател на школата за възрастни. Възпитава редица образовани и високо духовни граждани, заемащи високи постове в държавния апарат. Пръв поставя въпроса за изграждането на високонравствена, хумананна, осигуряваща достоен живот на поданиците си държава. Като и Буда, Конфуций не създава религия: неговото Учение е универсален за всички времена и народи кодекс на държава-община. Според К., държавата е пирамида: на върха й се намира Синът на Небето, средата е управляващо звено, основата е народът. Чиновникът е “вятър”, народът е “трева”. Накъдето духа вятърът, натам се накланя тревата. От духовния и морален облик на чиновниците зависи нравствеността на народа.
Зад личностите познати на човечеството, като Конфуций и Платон се крие една и съща индивидуалност. Това е предишният владика на Шамбала.