------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
--
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

ЗАКОН ЗА ВЪЗДАЯНИЕТО. (Виж Карма).

ЗЕНОБИЯ. Царицата на Палмира, претърпяла поражение от император Аврелий. Нейният наставник бил Лонгин, известен критик и логик от трети век. (Виж Лонгин).

ЗИВО, КАБАР (или Юкабар). Име на едно от съзидаващите божества в “Кодекса на назореите”. (Виж “Разбулената Изида”).

ЗЛАТЕН ВЕК. Древните са разделяли жизнения цикъл на златен, сребърен, бронзов и железен век. Златният век е бил век на първозданна чистота, простота и всеобщо щастие.

ЗОРОАСТЪР (Заратуштра, Заратустра Х-VI в. пр. н.). Древно персийски пророк на бога Ахура Мазда, Велик законодател и основоположник на религия, наричана по различен начин: маздеизъм, магизъм, парсизъм, огнепоклонничество и зороастризъм. Родово име на велики реформатори и законодатели. Главната теоретична основа на зороастризма е Зенд-Авеста, която учи, че всичко съществуващо има седморен стоеж, а светът се състои от противоположности, постоянно борещи се помежду си – както в недостижимите сфери на пространството, така и във всекидневния живот на човека. Зороастър, поклонникът на Слънцето, учи, че от всяка пора на кожата си, човек може да излъчва огнените лъчи. В Агни Йога се смята за едно от въплъщенията на Махатма Мория (Сегашният Владика на Шамбала).

ЗОХАР (евр.). “Книгата на Сиянието”, Кабалистичен труд, който се приписва на Симон бен Йохан (1 век). По-подробно обяснение е дадено в “Теософски речник”.

ЗОРОАСТРИЕЦ. Онзи, който изповядва религията на парсите, поклонниците на Слънцето и огъня.