------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
--
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

СВ.АНТОНИЙ ВЕЛИКИ ЕГИПЕДСКИ (251-356). Основател на първите монашески общини, цял живот е живял в пустиня, счита се за първият анахорет (онзи, който се оттегля), т. е. монах-отшелник. Известни са неговите думи: “Аз съвсем не се страхувам от Бога, а просто Го обичам”.

СВ. ГЕРТРУДА. Род. ок 1256 г. принадлежала към женският клон на цистерциански орден на Хелфтската школа в Саксония; дала е значителен принос в развитие на християнската мистика.

СВ. ЕКАТЕРИНА СИЕНСКА (1347-1380). Монахиня от манастира “Каещи се сестри” на св. Доменик; посветила живота си на грижите за болните и бедните; благодарение на влиянието си спомага за укрепване на папството.

СВ. ТЕРЕЗА АВИЛСКА (1515-82). Почитана испанска религиозна сподвижница, писателка, мистик, реформатор на ордена на кармелитките; била преследвана от инквизицията.

СВ. ФРАНЦИСК АЗИСКИ (ок. 1182-1226). Италиански духовен подвижник, основател на францискански орден, автор на религиозно-поетични произведения.

СЕН - ЖАРМЕН (ХVIII в.). Прочут окултист (реформатор и покровител на европейските окултни традиции) и политически деец в Европа; легендарна “безсмъртна личност”, чийто живот и дейност са забулени в непроницаема тайна, адепт на Братство на Махатмите. Единственият негов труд, стигнал до наши дни, е “Пресвета Тринософия” – (изд. Москва, “Сфера”, 1998).

СЕРГИЙ РАДОНЕЖСКИ (ок. 1319-1391). Преподобен, Чудотворец, най-почитан руски светец; основател и йегумен на Троице-Сергиева лавра, “събирател на руските земи”, инициатор за въвеждане на общожитейски устав в руските манастири; оказва помощ на Дмитрий Донской в укрепването на Московското княжество и в борба за освобождаване от монголското иго. През 1422 г. е канонизиран от руската православна църква. В семейство Рьорих се почита особено благоговейно като въплъщение на Махатма Мориа.

СОЛОВЬОВ, ВСЕВОЛОД, СЕРГЕЕВИЧ (1849-1903). Руски исторически романист. За кратко време бил твърде близо запознат с Е. П. Блаватска, но се разделил с нея заради скандала с сем. Куломб. По-късно е написал книгата “Съвременната жрица на Изида”, изпълнена с грубо-изопачени житейски спомени и абсолютно безпомощни опити за тълкуването на “феномена Блаватска”

СОЛОМОН (Х в. до н.е.). Израилско-юдейски цар, син на Давид, прославил се с мъдростта си; предполагаем автор на редица библейски текстове; в Агни Йога се смята за едно от въплъщенията на Махатма Мория и един от пазителите на легендарният Камък Чинтамани.

СОКРАТ (ок. 470/469–399 до н.э.). Атински философ, главно действащо лице в диалозите на Платон.

СОФИЯ КОВАЛЕВСКА (1850-1891). Руски учен-математик, автор на белетристическите произведения.