------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
--
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Равана (ревящ – санскр.) – десетглав ракшас в индуистката митология, властелин от острова Ланка, един от главните персонажи на епоса “Рамаяна”, враг на Рама и похитител на неговата жена Сита.

Рамакришна Парамахамса (Гададхар Четерджи 1836-86) – изтъкнат индийски религиозен мистик, подвижник реформатор и представител на неоведантата. Развива идеите на вишишта-адвайта, където се признава реалността на надземния (тънък, невидим) свят, разглеждан като част от Абсолюта – Брахман; проповядва същностното единство на великите религии, учителят на Вивекананда.

Рудзитис Р. Я. (1898 - 1960) – латишки поет; вторият председател на Дружеството “Рьорих” в Рига; автор на редица трудове за творчеството на Н. К. Рьорих и книгата “Братството на Граал”.

Рьорих Елена Ивановна (12 фев. 1879 - 5 окт. 1955) – Майка на Агни Йога, Тара, Вестител на Космическата Епоха, поела щафетата на Учението на Махатмите от своята предшественичка Елена Блаватска, езотеричното име – Урусвати. Изтъкнат философ и президент-основател на Международния Институт за Хималайски Изследвания “Урусвати”, създаден от семейство Рьорих в 1928 г. в долината Кулу (Индия). От 1920 г. до последните дни без прекъсване работи над серията “Живата Етика” (Агни Йога). Инициатор на създаването в Америка, Азия и Европа на културно-философските дружества, чиято цел е разширавянето на съзнанието на хората на основата на съкровеното Учение.
Владеейки прекрасно четири чужди езика, превежда от английски на руски 2 тома на “Тайната Доктрина” на Е. Блаватска и основната част от “Писмата на Махатмите до А. Синет”, публикувани под псевдонима Искандер Ханъм и озаглавени “Чашата на Изтока”. Езотеричният сборник “Криптограми на Изтока” – под псевдонима Жозефина Сен-Елер, “Основи на будизма” – Наталия Рокотова, “Знамето на Преподобния Сергий” – Н. Ярославская.
Е. Рьорих взема доброволно участие в духовен Експеримент, нечуван в историята на нашата цивилизация, направен съвместно с Владиката на Шамбала и под Неговото наблюдение. Огнен Опит – под това название Експеримента е известен днес – представлява провеждане на високи космически енергии през тялото на жив земен човек. Това се прави с цел преобразуване на тези енергии до ниво, безопасно за възприемане от обикновен човешки организъм и съответстващо на по-низкия му енергиен потенциал. Те са жизнено необходими за по-нататъшното съществуване и развитие на човечеството.

Рьорих Николай Констнатинович (9 окт. 1874 - 13 дек. 1947) – академик, Вестоносец на Шамбала, езотеричното име Фуяма, един от големите руски таланти на ХХ век, мислител, учен-енциклопедист, пътешественик, писател, поет, обществен деец, изтъкнат художник, възпял Индия в най-съкровеното й звучене. Създал е над 7 хиляди картини, повечето от които са посветени на Изтока и изобразяват Хималаите. Това са езотерични писмена, чакащи своята разшифровка от учените от много области на знанието. Н. Р. е единствения човек в история на човечеството, чийто личен мироглед е заложен в основата на международен закон за охрана на Културата, известен като Пакта на Мира (Пакта Рьорих). Към 1954 г. Пактът е подписан от 39 държави на планетата, в това число САЩ и СССР. През 20-те години на ХХ век организира безпрецедентната 5-годишна Транс-Хималайска експедиция. На базата на събраните материали основава Хималайския институт за научни изследвания – “Урусвати”. Н. Р. е създател на редица културни организации със световно значение: Музей Рьорих в Ню-Йорк, Музей на Новите Изкуства, Международен Център на изкуствата “Корона Мунди”, Институт на Обединени Изкуства, Общество на Женското Единение, Американско-Руската Културна Асоциация. Художникът-учен Н. Рьорих е Вестоносец на Йерархията на Светлината, Довереник на Владиката на Шамбала, изпратен в света да донесе предначертаното Благо и бързата Вест. Всеки такъв Пратеник е зримия Посредник между човечеството и Онзи, който Невидимо Видимо стои на неговата стража.

Рьорих Святослав Николаевич (23 окт. 1904 - 30 ян. 1993) – художник, по-малък син на Н. и Е. Рьорих; езотеричното име Люмоу. Световно-известен художник, академик на Академия по изобразителни изкуства на република Индия, почетен академик на художествена Академия в СССР, почетен академик на Българска художествена Академия. За принос в културата на Индия е награден с висшата награда на страната – орденът “Падма Бхушан”, а за развитие на дружеските връзки между Индия и СССР – с ордена “Дружба на народите“.
Роден е в Петербург. Учи в Колумбийския универси¬тет, а след това - в аспирантура на Харвардския университет. На живописа се обачава при баща си. На 19 години е директор на Международния Център на изкуствата “Корона Мунди” в Ню-Йорк, основан от Н. К. Рьорих. Също тогава в САЩ се провежда първата му персонална изложба. За източната колизия, показана във Филаделфия, младият художник се удостоява с златен медал. По признание на всички, в портрета достига съвършенство. На 32 години името му се внася в списъка на Безсмъртнитe наред с имената на най-изтъкнатите живописци в света, който се води във Франция. С. Н. Рьорих е известен като активен обществен деец. Той води научни изследвания по биология на растенията, изучава древне¬индийската и тибетската фармакопея и медицина, орнитология. В Централно-азиатската експедиция не участва; чрез него семейство подържа връзка с външния свят. В 1928 г., след преключване на експедецията, се премества от САЩ в Индия при близките си. Само С. Н. Рьорих е единственият му член, който има не руско гражданство – той е гражданин на Индия. Неговата съпруга, Девика Рани, известната в миналото киноактриса, е роднина на изтъкнатия индийски творец Рабиндранат Тагор.
С. Н. Рьорих до края на живота си е живее в Южна Индия (Бангалор). През 1992 г. предава къща на родителите си в долината Кулу и института ”Урусвати” (чиято дейност била спряна след смъртта на Н. К. Рьорих) на Русия като наследство. Земният път на последният Рьорих се завършва в Бангалор. Съгласно завещанието, тялото му е предадено на земята.

Рьорих Юрий Николаевич (16 авг. 1902 – 21 май 1960) – учен, по-голям син на Н. и Е. Рьорих; езотеричното име Удрая. Изтъкнат руски учен изтоковед, световно-известен изследовател на Централна и Южна Азия, филолог, историк, зскуствовед, религиовед, этнограф, тибетолог, индолог, монголовед. Роден е край село Окуловка, Новгородска губерния, по време на експедиция на родителите му (в походна палатка). Учи в Лондон, Харвардския университет, преключва образованието си в парижката Сорбонна. Прекрасно знае латински, санскрит, пали, тибетски, китайски, монгольски, ирански, няколко европейскии и редица живи езици на Индия – общо 30 (в съвършенство около 15 езика). На 21 години (през 1923-1928 гг.) взема участие в Централно-азиатска експедиция заедно с баща и майка си. От 1928 г. е директор на Хималайският институт за научни изследвания “Урусвати”. Към 30-годишна възраст влиза в число на най-изтъкнатите изтоковеди в света, член на Кралското Азиатско общество в Лондон, на Парижското Географско общество, на Археологическото и Этнографското общество в САЩ и др. Авторът на много публикации в различни страни. През 1949-1957 гг. преподава в Калимпонгския университет. През 1957 се завръща в родината си и оглавява сектора по история на религиите и философия на Индия в Института на Изтока към АН на СССР в Москва. С името на професор Юрий Рьорих е свързано възраждането на школа по класическата индология в Русия. Земният му път се завърши внезапно, без каквато и да било болест. Смъртта го настига в Москва по време на работа над многотомния тибетско-санскрито-англо-руски речник.