------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
--
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

НЕКРОМАНТИЯ. Извикване на образите на умрелите, което в древността и в съвременния Окултизъм се разглежда като занимание с черна магия. Ямвлих, Порфирий и други Теурзи са се изправяли срещу тази практика не по-малко от Мойсей, който е осъждал на смърт “вещиците” на своето време, при това споменатите “вещици” често са били само медиуми, както в случая с вълшебницата от Аендор и Самуил /1 Царства 28/ .

НЕОПЛАТОНИЦИ. Философска школа, възникнала между второ и трето столетие на н.е., основана в Александрия от Амоний Сакас. Същото, което са Филалетите и Аналогетиците, наричат се още Теурзи и имат различни други наименования. Това са Теософите от ранните векове. Неоплатонизмът това е философията на Платон плюс екстаз; божествена Раджа йога.

НИРВАНА /санскр./ Според изтоковедите, е пълно “изгасване”, приличащо на пламъка на свещта; цялостно прекратяване на съществуването, обаче в езотеричните тълкувания това е състояние на абсолютно съществуване и абсолютно съзнание, в което Егото на човека, достигнал висша степен на съвършенство и святост, влиза след смъртта на тялото му, а понякога, както в случая с Гаутама Буда и други, още приживе.

НИРВАНИ /санскр./ Онзи, който е постигнал Нирвана – освободена Душа. Това, че думата Нирвана означава нещо, изцяло различно от повърхностните твърдения на изтоковедите, е добре известно на всеки учен, който е посетил Индия, Китай, Япония. Нирвани означава “избавление от страданието”, но само от материалното, освобождаване от Клеша или Кама и цялостно угасване на животинските желания. Ако ни казват, че Абхидхарма определя Нирвана като “състояние на пълно унищожение”, ние ще се съгласим, ако добавим към последната дума едно пояснение: “на всичко, свързано с материята или физическия свят”, и само защото този свят /както и всичко в него/ представлява илюзия или Майя.
В последния миг на живота си Шакямуни Буда казва: “Духовното тяло е безсмъртно”. Според обяснението на м-р Ейтъл, учен-китаист, “популярните екзотерични системи схождат в определението “нирвана” по негативен начин, определяйки я като състояние на абсолютно освобождаване от цикъла на преражданията; състояние на пълна свобода от всички форми на съществуване, преди всичко от каквато и да било страст или напрежение; състояние на безразличие към всякаква чувствителност” - и той би могъл да добави – “смъртта на всякакво съчувствие към света на страданието”.
Именно затова Бодхисатвите, предпочитащи Нирманакая пред одеянието на Дхармакая, обикновено се оценяват по-високо от Нирвани. Но същия този учен добавя, че “позитивно /и езотерично/ те определят Нирвана като висше състояние на духовно блаженство, като абсолютно безсмъртие, благодарение на потъването на Душата /по-точно, Духа/ в самата себе си, но със запазване на индивидуалността, така че, например, Будите след влизането в Нирвана могат отново да се появят на Земята – т.е. в бъдещата Манвантара”.

НИРМАНАКАЯ /санскр./ В езотеричната философия нещо абсолютно различно от измислиците на изтоковедите и общоприетото значение, приписвано на тази дума. Някои наричат тялото Нирманакая “Нирвана с остатък”, вероятно предполагайки, че това е вид Нирванично състояние, в което се запазва съзнание и форма. Други казват, че Нирманакая е едно от Трикая /три тела/, “способно да приема всякаква външна форма, за да се разпространява Будизма" /мисъл на Ейтъл/; по-нататък, че това е “въплътен Аватар на Божеството” /също тук/.
Напротив, Окултизмът твърди, /”Гласът на Безмълвието”/, че думата Нирманакая, макар буквално и да означава трансформирано “тяло”, все пак е състояние. Това е формата на Адепта или Йога, който преминава в това състояние или го избира след смъртта си, отдавайки му предпочитание пред Дхармакая или абсолютното състояние на Нирвана. Той постъпва така, защото тази последна Кая го отделя завинаги от света на формите, подарявайки му състояние на егоистично блаженство, в което не може да вземе участие нито едно живо същество, и по такъв начин Адепта се лишава от възможността да помага на човечеството и дори на девите.
Но като Нирманакая, човек напуска само физическото си тяло и запазва всички други “принципи”, освен Камическия, понеже по време на живота го е надраснал в своето естество завинаги, и той никога няма да може да се възроди в посмъртното състояние на човека. По такъв начин, вместо преминаване в егоистично блаженство, той избира живот на саможертва и съществуване, което ще приключи само заедно с жизнения цикъл, - за да има възможност да помага на човечеството по невидим, обаче, най-ефективен начин. /Виж “Гласа на Безмълвието”, трети Трактат “Седемте Порти”/.
По такъв начин, Нирманакая не е, както е прието да се смята, тялото, в което Буда или Бодхисатва се появява на Земята, но наистина е онзи, което бидейки Хутухту или Хабилган, Адепт или Йога в течение на живота, е станал оттогава член на онова невидимо Войнство, което винаги защитава човечеството и го наблюдава в пределите, допускани от Кармата. Нирманакая, често вземан за “Дух”, Дева, самия Бог и т.н., винаги е пазещ, състрадателен, наистина добър Гений, Ангел-пазител, за оня, който е достоен за неговата помощ.
Каквито и възражения да се издигат срещу тази доктрина, колкото и да я отричат /защото, несъмнено, тя никога по-рано не е била огласявана в Европа, и по силата на своята неизвестност за изтоковедите, неизбежно е трябвало да стане “ново изпечен мит”/, никой не ще осмели да каже, че идеята за помощта на страдащото човечество с цената на собственото почти безкрайно самопожертвувание, не е най-великата и най-благородната от всички, които някога е раждал човешкия мозък.

НИЦШЕ, ФРИДРИХ (1844-1900). Немски философ, поет. Авторът на “Несвоевременни размисли”, “Человеческое слишком человеческое”, “Така е говорел Заратустра”

НИШКА НА ДУШАТА. Същото, което е Сутратма /виж./

НОУМЕН /гръц./ Истинската същност на природата на Битието за разлика от илюзорните обекти на чувствата.

НОУС /гръц./ Термин на Платон, с който той нарича Висшия Разум или Душа. Той бележи Духа като нещо различно от животинската Душа Психе, блаженото съзнание или разум в човека. Това название е било заимствано от гностиците за техния пръв съзнателен Еон, който за окултистите е трети Логос в космическия аспект и е трети “принцип” /броено отгоре/ или Манас в човека. /Виж долу Ноут/.

НОУТ /ег./ В египетския Пантеон тази дума означавала “Един-единствен”, защото в общоразпространената, или екзотерична религия, той не се издига по-високо от трето проявление, излъчвано от Непознаваемото и Незнайния в езотеричната философия на всеки народ. Ноусът на Анаксагор е бил същото, което е Махат за Индусите – Брама, първото проявено божество - “Разумът или Духът Самосилен”. Този съзидателен принцип е primum mobile /първодвигател/ на всичко съществуващо във Вселената - Нейната Душа или Мислеоснова.

НОЩТА НА БРАМА. Период, равен по своята продължителност на Деня на Брама, в течение на който, както се казва, Брама спи. След събуждане той подновява процеса, и така продължава целия дълъг ВЕК на Брама, равен на 100 години, състоящи се от редуващи се “Дни” и “Нощи”, съдържащи по 2 160 000 000 земни години всяка. Нужни са петнадесет цифри, за да се изрази продължителността на такъв век, след приключването на който, започва Махапралайя или Великото Разтворение, траещо, на свой ред, също такъв интервал от време, изразен с петнадесет цифри.

НЕФЕШ /евр./ “Дихание на живота, Anima, Mens Vita, страсти.
Термин, твърде произволно използван в Библията. По принцип означава Прана “живот”, в Кабала – животинските страсти и животинската душа”. Затова, както твърдят теософските учения, Нефеш е Прана-Камически Принцип, или виталната животинска душа в човека.