------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
--
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

МАГИЯ. “Велика” Наука. Съгласно Деверия и други изтоковеди, най-древните, цивилизовани и образовани нации “смятат Магията за съкровена наука, неотделима от религията”. Например, египтяните са били една искрено религиозна нация, каквито и до ден днешен са индусите. Платон казва: “Магията се състои от и се постига чрез почитта към боговете”. В такъв случай, може ли е нацията, която, както доказват неопровержимите свидетелства на фреските и папирусите, в продължение на хилядолетия твърдо е вярвала в Магията, да бъде заблуждавана толкова много време? Нима е възможно, цели поколения образованата и благочестива теократия, в чиято среда много хора са водили живот, изпълнен със святост и аскетизъм, да продължават да заблуждават самите себе си и народа /или само последния/, единствено заради удоволствието за винаги да се увековечи вярата в “чудесата”?
Някой казва, че фанатиците ще направят всичко, за да наложат вярата в своя бог или идоли. На това ние възразяваме: в този случай брамините и египетските Рекгет-амени или Йерофантите не биха популяризирали вярата в способността на човека чрез магическа практика да използва услугите на боговете, които в действителност са окултните сили и потенциите на Природата, олицетворени в самите учени жреци, почитащи в тях признаците на единния и нямащ название Принцип.
С какво майсторство изразява това Прокъл, привърженик на Платоново учение: “Когато древните жреци предполагали, че съществува определено родство и симпатия между природните обекти и същности едни към други и в тяхната проява по отношение към окултните сили, и откривали, че всичко съществува във всичко, - те изграждали свещената наука въз основа на това взаимодействие, съгласие и подобие …и използвали за окултни цели както небесните, така и земните същности, с чиято помощ, чрез определено сходство, те въвеждали божествените същности в по-низкото жилище”.
Магията е наука, изучаваща връзката и контрола на човека над божествените и надземни сили, както и господството над същите в по-низките сфери; практическото знание на съкровените природни тайни, известни само на малцина, тъй като човек много трудно може да ги овладее, без да съгреши срещу закона.
Древните и средновековни мистици сочат три подразделения на Магията – Теургия, Гоетия и Природна Магия. “Теургията отдавна се смята за област, принадлежаща изключително на теософите и метафизиците”, - казва Кенет Макензи. “Гоетията е черна магия, а “природната” или бяла магия, се издигнала с помощта на церителство до гордото положение на точно и прогресивно учение.”
Забележителни са коментарите, направени от нашия починал брат-учен: “Материалистичните стремежи на днешното време съдействат магията да се покрие с лоша слава и осмиване… В магията вярата на човека в самия себе си е важен елемент и е съществувала много преди други идеи, допускащи нейното предсъществуване. Казват, че тя превръща мъдрия в глупав, а въображението на човека се възбужда почти до умопобъркване, т. е. преди да стане истински маг, човек трябва да разшири възприемчивостта на мозъка си далеч извън пределите на низкото и жалко състояние, съответстващо на съвременната цивилизация, понеже отдаването на тази наука предполага определена степен на изолация и самоотричане.” Наистина - велика изолация, постигането на която е удивителен феномен, чудо само по себе си. В същото време обаче Магията не е нещо свръхестествено. Както пояснява Ямвлих: “Те заявяват, че с помощта на Теургията жреците са в състояние да се издигат към по-възвисени и универсални същности и към онези, които са поставени по-високо от съдбата, т.е. към Бога и Демиурга”. Някои вече започват да осъзнават съществуването на тънките енергии и фините въздействия в Природата, в която до сега те не разбирали нищо. Но, както вярно отбелязва д-р Картер Блейк, “деветнадесетия век не е от онези, който е наблюдавал възникването на нови и умирането на стари начини на мислене”, към което м-р Бонвик добавя: “ако древните са знаели съвсем малко за нашия метод на изучаване на природните тайни, то ние още по-малко сме сведущи за техния начин на опознаване на света”.

МАГИЯ БЯЛА или така наречената “Благотворна Магия” е божествена Магия, свободна от егоизма, властолюбието, честолюбието и користта, насочена изключително към правене на добро на света като цяло и на своя ближен в частност. Най-малкия опит на човека да използва за лични нужди анормалните си сили, ги превръща в колдовство* или черна Магия.
*магия, врачуване, магьосничество, вещарство – бел.ред.

МАГИЯ ЦЕРЕМОНИАЛНА. Магия, която съгласно розенкройцерите и други мистици, се състои, в съответствие с кабалистичните обреди, както в призоваване на Сили с по-висока духовност, отколкото тези на човека, така и във взаимодействие с Елементалите, значително по-ниски от него в скалата на битието.

МАГИЯ ЧЕРНА. Магьсничество, колдовство, вещарство, злоупотреба със силите.

МАКРОКОСМОС /гръц./ “Голяма Вселена”, буквално, Космос.

МАНАС /санскр./ Буквално, “Разум”. Ментален дар, който прави от човека разумно и нравствено същество, и с това го отличава от обикновеното животно. Синоним на думата “Махат”. Обаче, в езотеричен смисъл означава Висшето Его или чувстващият превъплъщаващ се Принцип в човека. Теософите го наричат Будхи-Манас или духовна душа, в противоположност на човешкото му отражение – Кама-Манас.

МАНАС СУТРАТМА* /санскр./ Първата дума означава “Разум” /Манас/, втората – “Нишка на Душата” /Сутратма/. Както беше казано, е синоним на нашето Его /Висшата Триада, Индивидуалност – ред./, това, което се превъплъщава. Специален термин на Ведантистката философия.

МАНАС ТАЙДЖАСИ* /санскр./ Буквално, “Лъчезарния Манас”. Състояние на Висшето Его, което могат да постигнат и осъзнаят само високите метафизици. Същото, което е и “Будхи Тайджаси” /вж./

*Вж. Е.П.Блаватска. “Из пещерите и дебрите на Индустан”, изд.”Славена”, 2001 г. стр.457-465

МАНАСАПУТРА /санскр./ Буквално, “Синове на Разума” или Синове, родени от Разума. Име, дадено на нашите висши Его преди те да се въплътят в човечеството. Екзотеричните, макар и са пълни с алегории и символи Пурани /свещените древни индуски писания/ дават тази титла на Кумарите, родени от разума Синове на Брама.

МАНВАНТАРА. Период на проявеност, противоположен на Пралайя /почивка/. Терминът се отнася към различните цикли – най-напред към Деня на Брама, който се равнява на 4 320 000 000 слънчеви години, и към царстването на Ману – 308448000. Буквално, Мануантара – “между двата Ману”.

МАНТРИ /санскр./ Стихове от ведическите текстове, които се използват в качество на заклинания. Под “мантри” се подразбират всички части на Ведите, различаващи се от Брахманите, или от тяхното (на Ведите) тълкуване.

МАНУ /санскр./ Велик индийски законодател. Името произлиза от санскритския корен ман, мислител, и обикновено означава Сваямбхува, първия от Ману-та, произлязъл от Сваямбха, Самосъщностният, и затова явяващ се Логос и прародител на човечеството. Ману е първия законодател – почти божествено същество.

МАРКОНИ, ГУЛЕЛМО (1874-1937). Италиански инженер-електротехник и изобретател, създава безжичен телеграф и радиотелефонна микровълнова връзка. Нобелов лауреат по физика (1909)

МАЙТРЕЯ. В будизма бъдещият Буда, предречен от Буда Гаутама; в Агни Йога се почита заедно с Христос и Буда, висшият Йерарх на Земята, Владиката на Шамбала.

МАЙЯ /санскр./ Илюзия; космическа сила, която прави възможно феноменалното съществуване и неговото възприятие. Индийската философия нарича реалност само неизменното и вечното; всичко, което се подлага на промяна чрез разпадане и диференциация, и, по силата на това, има начало и край, се смята за Майя – илюзия.

МАРИЯ МАГДАЛЕНА. Предана ученичка на Иисус Христос, Който след кръстната Си смърт в продължение на 11 години идва при нея в тънкото си тяло и преподава Тайните на Надземните Сфери. “Евангелието от Йоан” е записано от Мария Магдалена, единствената високообразована ученичка сред последователите на Христос. По времето на гностиците тези записки били известни като “Големи и Малки Въпроси на Мария Магдалена”, но до днес стигат само откъсите от малките въпроси.

МАСТЕР. Превод на санскритския Гуру, “Духовен Учител”, използва се от теософите за именуване на Адептите, от които последните получават своите знания.

МАТЕРИАЛИЗАЦИЯ. В спиритуализма означава обективно проявление на така наречените “духове на починалите”, обличащи се в материална форма, т.е. създават временно тяло от достъпни елементи в атмосферата и от еманациите на присъстващите, което запазва известно подобие с заминалия в отвъдното и прилича на предишния жив човек.
Теософите признават феномена “материализация”, но отричат теорията, че тя се извършва от “духовете”, т.е. от безсмъртните принципи на развъплътените личности. Теософите смятат, че ако тези явления са истински – а това е много по-рядък факт, отколкото е прието да се счита – те се извършват в Камалока от ларвите, ейдолоните или “призраците” на починалите личности. /Виж “Камалока и “Камарупа”/.
Понеже Камалока са намира на земен план и се отличава от степента на неговата материалност само по равнището на съзнанието, вследствие на което е скрита от нашето обикновено зрение, - случайната поява на такива обвивки също е толкова естествена, колкото и появата на електрическите топки и други атмосферни явления.
Електричеството като флуид или атомическа субстанция /защото окултистите заедно с Маскуел смятат, че то е изградено от атоми/, винаги, макар и невидимо, присъства във въздуха и се проявява по най-различни начини, но само ако има определени условия за “материализация” на флуида, когато той преминава от своя на нашия план и става обективен.
Същото се наблюдава с ейдолоните на умрелите. Те се намират около нас, но на друг план, и затова ни виждат не повече, отколкото ние тях. Обаче когато силното желание на живия човек и условията, създавани от необикновената конституция на медиума, се съединяват, тези ейдолони се привличат – не, по-скоро, се издърпват – от своя план на нашия и стават обективни. Това е некромантия, тя не носи нищо добро на починалите и причинява огромна вреда на живите, да не говорим за факта, че представлява груба намеса в законите на природата.
Случайната материализация на “астралните тела” или двойниците на живите хора е съвършено друга работа. Тези “астрали” често се приемат погрешно за призраци на починалите, тъй като подобно на хамелеони, собствените ни елементарии заедно с такива на развъплътени и космически елементали, често приемат формата на образите, които са най-ярки в нашите мисли.
Казано накратко, на така наречените “сеанси на материализация” именно присъстващите и медиума сътворяват това странно явление. Независимите “видения” пък принадлежат към друга категория психични феномени.

МАТЕРИАЛИСТИ. Има две категории. Това може да е човек, не вярващ в Бога, душата и задгробния й живот; или такъв, който материализира чисто духовното - например вярва в антропоморфно божество, в способността на душата да гори в адския пламък, в ада и рая - като местности, а не състояния на съзнанието. Американските “субстанциалисти” /християнска секта/ са материалисти, също като така наречените спирити.

МАХАМАНВАНТАРА /санскр./ Буквално, големи интервали между Ману-та – период на вселенската активност. Тук Манвантара означава просто период на активност, противоположно на Пралайя или почивка, - без да се споменава продължителността на цикъла.

МАХАТ /санскр./ Буквално “Велик”. Първият принцип на Световния Разум и съзнание. Във философията на Пураните е първия продукт на първоприродата или Прадхана /същото, което е Мулапракрити/, източник на Манас-а, мислещият принцип, и на Аханкара или чувството “Аз съм Азът” в низшия Манас.

МАХАТМА /санскр./ Буквално “Велика Душа”. Адепт от най-висока степен. Възвисено Същество, постигнало абсолютно овладяване на своите низши принципи, необременено от гнета на “плътския човек”. Махатмите притежават знание и сила, съответстващи на постигнатото ниво на духовната им еволюция. На езика Пали те се наричат Рахати или Архати.

МАХАЯНА /санскр./ Школа от будистката философия. Буквално “Голяма колесница”. Мистична система, основана от Нагарджуна. Основните й трудове са написани през втори век пр.Р.Х.

МЕДИУМИЗЪМ. Дума, която днес се употребява за наименование на анормално психо-физиологично състояние, довеждащо до това, човек приема за реалност измислиците на своето въображение, халюцинациите си, естествени или изкуствени. Нито един физически и психично здрав човек никога не може да бъде медиум. Това, което медиумите виждат, чуват и усещат- е “реално”, но е измамно, понеже произлиза или от астралния план, толкова неустойчив в своите вибрации и видения; или от чисти халюцинации, реално съществуващи само за онези, които я възприемат.
“Медиумизмът” е род вулгаризирано посредничество, при което страдащият от такава способност човек става агент-връзка между живия човек и “духа” на починалия. Съществуват систематични методи за трениране и развиване на това нежелателно свойство на организма.

МЕНЛИ ХОЛ (1901-1990) изтъкнат американски окултист, автор на световно-прочутото “Енциклопедично изложение на масонската, херметичната, кабалистическата и разенкройцеровата символична философия”.

МЕРЕЖКОВСКИЙ, ДМИТРИЙ (1886-1941). Известен поет, романист, критик и публицист.

МЕРКАВА /евр./ или Меркаба, “Колесница”. Кабалистите казват, че Всевишният, след като е установил десетте Сефироти – които в своята съвкупност представляват Адам Кадмон, Архетипният Човек - ги използвал като колесница или Трон на Славата, за да се спуска в нея в душите на хората.

МЕСМЕРИЗЪМ. Произлиза от името Месмер, който примерно в 1775 г. във Виена открива отново магнетичната сила и практическото й прилагане. Тя представлява виталния поток, който един човек е в състояние да пренесе към друг и с чиято помощ предизвиква анормално състояние на нервната система, позволяващо да се извършва директно въздействие върху разума и волята на субекта или месмеризираната персона.

МЕТАФИЗИКА. Произлиза от гръцките мета – “отвън” и физика – предмети на външния материален свят. Ако тази дума се бе превеждала като “извън природата” или свръхприродното, това щеше да означава че духът е забравен и преводача следва мъртвата буква, защото по-точно тя означава е извън природното, видимото и конкретното.
А в философската онтология Метафизика е терминът, с който се нарича науката, изучаваща реалното и перманентно битие противоположно на нереалното, илюзорно и феноменално битие.

МИЛАРЕПА (1052-1135). Изтъкнат тибетски поет и сподвижник на будисткото направление “червените шапки” (школа карма-кагю); картината “Миларепа чулият” е включена от Н. Рьорих в серията “Учителите на Изтока”.

МИЛТОН, ДЖОН (1608-1674). Прочут английски поет, автор на знаменитата поема “Загубеният рай”, издадена през 1667 г., в която за пръв път Дяволът излиза под името Луцифер.

МИКРОКОСМОС. “Малка” Вселена или човек, сътворен по образ и подобие на Създателя, Макрокосмосът, или “великата” Вселена, и съдържащ всичко, което съдържа последния. Тези термини се използват в Окултизма и Теософията.

МИСТЕРИИ /Тайнства/. Разигравани в древните храмове от посветените Йерофанти с цел обучение на кандидатите. Най-тържествените и окултни са били, несъмнено онези, които се изпълнявали в Египет от “групата на пазителите на тайната”, както м-р Бонвик нарича Йерофантите.
Морис в няколко реда нагледно описва тяхната природа. За Мистериите, разигравани на Фил /остров на Нил/, той казва: “Именно в тези мрачни пещери на прекланящия се ученик, са се разкривали великите мистични тайни на богинята /Изида/, докато е звучал тържествения химн на посвещението и се отразявал в дългите редици на каменните сводове.”
Думата “мистерия” произлиза от гръцката мио – “да се затвори устата”, и всеки символ, свързан с нея, има скрит смисъл. Както твърди Платон и много други древни мъдреци, тези Мистерии са били високорелигиозни, високоморални и полезни - в качеството си на школи по етика. А Гръцките Мистерии, Мистериите на Церцера и Вакх са само подражание на Египетските, и авторът на “Egyptian Belief and Modern Thought” /”Египетската вяра и съвременната мисъл”/ съобщава, че нашата собствена дума chapel /параклис, богослужение/ или capella /капела/ е в същност caph-el /кап-ел/ или школата на Ел, слънчевото божество. С Мистериите са свързани знаменитите Кабири.
Казано накратко, във всяка страна Мистериите са представлявали ред драматични действия и сцени, в които тайните на Космогонията и природата като цяло са се разигравали от жреците и неофитите, изпълняващи ролите на богове и богини, пресъздавайки предполагаемите сцени /алегории/ от съответните животи на последните. е бил обясняван Скритото им значение се обяснявало на кандидатите за Посвещение и се въплъщавало във философски доктрини.

МИСТИЦИЗЪМ. Всяка доктрина, съдържаща тайна и метафизика и свързана повече с идеалните светове, отколкото с грубата материална вселена.

МИСТИК. От гръцката дума мистикос. В антични времена е лице, принадлежащо към малцината допуснати към древните Мистерии; днес е човек, който се занимава с мистицизъм и се придържа към мистични, трансцендентални възгледи и т.н.

МИШНА /евр./ Буквално “повторение”, от думата Шанах – “да се повтаря” нещо, казано устно. Кратко изложение на писмени обяснения от устните традиции на юдеите и популярно тълкуване на Свещените Писания, върху които по-късно е бил основан Талмудът.

МОКША /санскр./ Същото, което е Нирвана. Посмъртното състояние на покой и блаженство, в което се озовава “Душата-странница”.

МОНАДА. Единица. ЕДИННОТО; но в Окултизма с тази дума често се нарича обединената дуада Атма-Будхи – оная безсмъртна част в човека, която се въплъщава в низшите царства /минералното, растителното и животинското – ред./, постоянно се развива и еволюира чрез тях, стигайки до Човека, и от самото начало на своето странство търси пътя към крайната цел – Нирвана.

МОНАС /гръц./ Същото, което е Монада на латински - единното, единица. Съгласно Питагорейската система, Дуадата еманира от по-висшия и единичен Монас, който по такъв начин се явява Първопричина.

МОНОГЕНЕС /гръц./ Буквално “единородния”, титлата на Прозерпина и други Богове и Богини, както и на Иисус.

МОЙСЕЙ (ок. 1575 – ок. 1455 пр. н. е.). В юдаизма, християнството и исляма е пророк на Бога (Яхве); извежда еврейските племена от египетския плен, получава от Бога 10 заповеди; едно от въплъщенията на Махатма Мория.

МУНДАКА УПАНИШАДА /санскр./ Буквално – “Езотеричната доктрина
Мундака”. Съчинение от дълбока древност.