------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
--
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

ЛАО-ЦЗЪ (VI в. пр. н.е.). Велик китайски мъдрец, светец и философ, който предшества Конфуций. Основател на древнокитайското учение Даоизъм. Теоретичният канон на учението, “Даодецзин” (Книгата за пътя към Благодатта), е съставен от изреченията на Лао-цзе и съдържа само 5 хиляди знака. Книгата, но разбиращите езотеризма получават достатъчна представа за съкровените Основи на Битието – за “Пътя на Вселената” (Дао) и проявление на това идеално Дао в Света на Материята – Де. (Дао означава “Път”. Това е същото, което в Индия наричат ТО, а в Европа – Абсолют). Както и други велики Учители на човечеството Лао-цзе построява своите поучения върху различното взаимодействие между двойките противоположности: “Великото съвършенство прилича на недостатък, а в прилагането си е безупречно. Великата пълнота прилича на ущърб, а в прилагането си е неизчерпаема. Великата изправеност прилича на изкривеност. Великото майсторство прилича на неумение. Великото красноречие прилича на неясност” и т. н.
Лао-Дзъ е един от седемте Велики Учители на човечеството. Той се въплъщава още като Сен Жермен и като Учителя Ракоци.

ЛАБРО. Римски светец, официално канонизиран преди няколко години. Великата му святост се състояла в това, че той е седял пред една от Римските порти денем и нощем в продължение на четиридесет години, като не се миел през цялото време, в резултат на което бил оглозган от паразитите.

ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ (1452-1519) – велик италиянски живописец, скулптор, архитект, учен, инженер; смятан от Е. И. Рьорих за едно от въплъщенията на Н. К. Рьорих.

ЛИНГА ШАРИРА /санскр./ “Астрално тяло”, т.е. етерния символ на тялото. Този термин означава двойникът, или “астралното тяло” на човека или животното. При гърците е ейдолон, виталното и прототипно тяло, отражението на физическия човек. То се ражда по-рано от човека и умира с изчезването на последния атом на тялото.

ЛИЧНОСТ. Окултното Учение разделя човека на три аспекта – божествен, разумен или рационален, и ирационален или животински човек. С метафизични цели човекът се разглежда в седморно деление, или, както това формулира Теософията, той се състои от седем “принципа”, трите от които образуват Висшата Триада, а останалите четири – низшата Четворка. Именно в последната пребивава Личността с всичките й характерни черти, включително съзнание и памет, за всеки последователно преминал физически живот. Индивидуалността е Висшето Его /Манас/ на Триадата, разглеждана като Единно. С други думи, Индивидуалността – е нашето неунищожимо Его, което се превъплъщава и се облича в нова Личност при всяко ново раждане.

ЛОГОС /гръц./ При всяка нация и народ е Проявеното Божество, външна изява или резултат от Причина, която винаги остава скрита. Така, речта е логос на мисълта, затова думата “логос” в своя метафизичен смисъл може да са превежда като “Глагол” и “Слово”.

ЛОНГИН, Дионисий Касий. Знаменит критик и философ, велик пътешественик, роден в началото на третото столетие /около 213 г./ В Александрия е посещавал лекциите на Амоний Сакас, основателят на неоплатонизма, обаче е бил по-критичен, отколкото негов последовател. Порфирий /Юдей Малек или Малх/ преди да премине към школата на Плотин, е бил ученик на Лонгин, за когото говорят като за жива библиотека и ходещ музей.
Към края на живота си той преподава гръцка литература на Зенобия, царицата на Палмира. За службата тя му заплаща с това, че обвинява учителя си в подстрекателства и подготовка на въстание срещу император Аврелий, за което в 273 г. Лонгин е екзекутиран заедно с още няколко човека.

ЛУКИН, ФЕЛИКС, ДЕНИСОВИЧ (1875 - 1934) - първият председател на Дружество “Рьорих” в Латвия.