------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
--
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

КАСТА. Изначална система на четирите наследствени класа, които са разделяли населението на Индия:
Брахмани – потомците на Брама,
Кшатрии - воини
Вайши – търговци
Шудри - низшата или земеделската класа.
Тези основни четири класа имат стотици подразделения и второстепенни касти.

КАБАЛА /евр./ “Съкровената Мъдрост на юдейските Равини от средновековието, основана върху тайни доктрини с по-голяма древност, разглеждащи божествените въпроси и космогонията, които след пленяването на евреите във Вавилон, са били обединени в теология”. Всички трудове, които попадат в категорията езотерични, се наричат кабалистични.

КАМАЛОКА /санскр./ Полу-материален свят, за нас е субективен и невидим, където остават развъплътените “личности” или астралните форми, наречени Кама Рупа, докато не изчезнат изцяло за сметка на пълното изчерпване на последиците от менталните импулси, които са създали тези ейдолони на низшите животински страсти и въжделения /вж. Кама Рупа/. Камалока е Гадес на древните гърци и Аменти при египтяните – страната на Безмълвните Сенки.

КАМА РУПА /санскр./ Както метафизично, така и в нашата езотерична философия е субективна форма, която се поражда от всяко чувстващо същество вследствие на неговите ментални и физически мисли и желания, насочени към материални неща; формата, надживяваща смъртта на своето тяло.
След смъртта на физическото тяло три от седемте “принципа” – или, така да се каже, нива на чувствата и съзнанието, върху които по време на живота последователно въздействат инстинктите на човека и способността му към мислене и възприемане на идеи, а именно, тялото, неговия астрален прототип и физическата жизненост /прана – ред./, - стават ненужни и остават на Земята, а пък трите висши принципа, свързани в едно, се потапят в състоянието Девакхан /вж./, в което Висшето Его остава дотогава, докато не удари часа на новото въплъщение; междувременно ейдолонът на предишната личност остава сам в своята нова обител.
Ейдолонът /Кама Рупа – ред./ - това бледо копие на бившия човек - остава тук в течение на известен период от време, различен по своята продължителност и зависещ от елемента на материалността, който се запазва в ейдолона след смъртта на физическото тяло и се определя от миналия живот на починалия. Лишена от своя висш разум, дух и физически чувства, бидейки предоставена на собствените си безсмислени занимания, Кама Рупа постепенно чезне и се разрушава .
Обаче, ако бъде привлечена насилствено към земната сфера – чрез страстните молби на останалите живи роднини и приятели, или с помощта на регулярното прилагане на некромантия, чиято най-опасна разновидност е медиумизмът – “привидението” може да се запази за период, надвишаващ значително времето на естествено съществуване на Кама Рупа. Ако Кама Рупа научава пътя назад, към живите човешки тела, тя става вампир, хранещ се с жизнената сила на ония, които толкова страстно са желаели нейното общество. В Индия тези Ейдолони се наричат Пизачи* и хората много се страхуват от тях.

* Вж. Е.П. Блаватска. “Из пещерите и дебрите на Индустан”, изд.”Славена”, 2001 г. стр.157

КАЛИДАСА (IV - V в.). Индийски поет, автор на лирически, епически и драматургични произведения, отразяващи ярко и реалистично народния живот.

КАЛИОСТРО, ГРАФ. Тайнствен агент на Рицарите Тамплиери, посветен Розенкройцер, участник в събитията, свързани с фаталната огърлица на кралицата Мария Антуанета. Предсказва падението на Бастилия и свалянето от престола на френския крал Людовик ХVI. Съдът над Калиостро се смята за пролог към Френската революция.

КАНТ, ЕМАНУИЛ (1724-1804). Немски философ, професор, ректор на Кенигсбергски университет, изключително плодовит учен.

КАПИЛАВАСТУ /санскр./ Мястото на раждане на Владиката Буда, наречено “жълта обител”. Столицата на царя, бащата на Буда.

КАРДЕК АЛАН. Псевдонимът на основателя на френския спиритизъм, чието истинско име е Ривайл. Той събира и публикува изказванията на отделни медиуми по време на транс, а по-късно, между 1855 и 1870 г. прави от тези записки “философия”.

КАРМА /санскр./ Физически е действие, Метафизически – ЗАКОН ЗА ВЪЗДАЯНИЕТО, закон на Причините и Следствията или Нравствена Причинност. Това е Немезида само в смисъл на лошата карма. В ортодоксалния будизъм Кармата е единадесетата Нидана* /тя гласи: аз страдам, защото съм роден – ред./ във взаимовръзката от причини и следствия;

* Вж. Е.И. Рьорих /Н.Рокотова/. “Основи на Будизма”, изд. “Славена”, 2000 г. стр. 45.

това е силата, управляваща всичко, резултантната на нравственото действие, метафизичната Самскара или нравственото следствие на действието, извършено с цел задоволяване на желанията на личността.
Кармата бива положителна и отрицателна. Кармата не наказва и не награждава, това е просто единен Универсален ЗАКОН, който насочва безпогрешно и, така да се каже, сляпо, всички останали закони, повличащи след себе си определени следствия по канала на съответните причинности.
Когато будизма учи, че “кармата е нравственото Ядро /на всяко същество/, единствено то надживява смъртта и се съхранява при преселване”, или превъплъщение, това просто означава, че след всяка личност не остава нищо, но причините, които е създала, не умират, т.е. не могат да се премахнат от Вселената, докато не се погасят от своите закономерни следствия, и, така да се каже, не се заличат от тях. Ако в течение на живота на личността, която ги е създала, причините не се компенсират с адекватни следствия, те ще следват превъплъщаващото се Его и ще го настигат в бъдещите животи, докато пълната хармония между причини и следствия не възтържествува отново.
Разбира се, нито една “личност” – обикновената съвкупност от материални атоми и инстинктивни и умствени качества – не може като такава да продължава съществуването си в света на чистия Дух. Само онова, което е безсмъртно по природа и е божествено по своята същност, а именно Егото, може да съществува вечно. Тъй като именно Егото избира личност след всеки Девакхан, одушевява я и чрез нея възприема последиците от произведените кармични причини, значи именно това Его – което е “Азът”, разглеждан като “нравствено Ядро” и самата въплътена Карма - е “единственото, което надживява смъртта”.

КАРЕЛ, АЛЕКСИС (1873-1944). Френски хирург и биолог, разработва метода за зашиване на кръвоносните съдове и трансплантация органи. Нобелов лауреат по физиология и медицина от 1912 г.

КАРЛ ХII (1682-1718). Краля на Швеция, пълководец; при нахлуване в Русия претърпява съкрушителното поражение в Полтавската битка.

КВАТЕРНЕР. Четирите низши “принципа в човека”, които образуват неговата личност /т.е. Тялото, Астралния Двойник, Праната или животът, и низшия Манас или чувстващият ум/, за разлика от Висшият Тернер или Триада, състоящ се висшата Духовна Душа, Разум и Атман (Висшето Аз).

КЕТЕР /евр./ “Венец”, висшият от десетте Сефироти /виж/, първият от висшата Триада. Той съответства на Макропросопус, Безграничното Спокойствие или Арик Анпин, който се развива в Хокма и Бину.

КЛИМЕНТ АЛЕКСАНДРИЙСКИ. Баща на Църквата и плодовит писател, неоплатоник и ученик на Амоний Сакас. Един от малцината християнски философи в Александрия, живял между 2 и 3 век от н.е.

“КНИГАТА НА КЛЮЧОВЕТЕ”. Древен кабалистичен труд. Днес оригиналът му е изгубен, обаче могат да съществуват подправени и изопачени екземпляри-фалшификации.

КОЛУМБ, ХРИСТОФОР (1451-1506) Испански мореплавател, намерил най-краткият път към Индия. На 12.10.1492 стига до острова Сан-Салвадор.

“КОДЕКС НА НАЗОРЕИТЕ”. Свещени книги на Назореите, както и на Набатеите. Според различните Отци на Църквата, каквито са Джером и Епифаний, това са еретични учения, но в действителност те представляват многобройни гностични прочети на космогонията и теогонията и са извор, от който се зараждат различни самостоятелни секти.

КОМТЪН, АРТУР (1892-1962). Американски физик, изследовател на електромагнитното излъчване и космическите лъчи; участва в създаването на атомна бомба; лауреат на Нобелова награда (1927)

КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ (285-337). Император на Източната и Западната Римска империя; легализира християнството; провежда последователна централизация на държавния апарат; в 324-330 г. основава Константинопол на мястото на гр. Византий.

КОНФУЦИЙ (551 - 479 г. пр. н. е.). Първоучителя на Китай, основател на школата за възрастни. Възпитава редица образовани и високо духовни граждани, заемащи високи постове в държавния апарат. Пръв поставя въпроса за изграждането на високонравствена, хумананна, осигуряваща достоен живот на поданиците си държава. Като и Буда, Конфуций не създава религия: неговото Учение е универсален за всички времена и народи кодекс на държава-община. Според К., държавата е пирамида: на върха й се намира Синът на Небето, средата е управляващо звено, основата е народът. Чиновникът е “вятър”, народът е “трева”. Накъдето духа вятърът, натам се накланя тревата. От духовния и морален облик на чиновниците зависи нравствеността на народа.
Зад личностите познати на човечеството, като Конфуций и Платон се крие една и съща индивидуалност. Това е предишният владика на Шамбала.

КРИШНА. В индуизма Осмият Аватар на Бог Вишну, олицетворение на Висш Космически Разум и едновременно е конкретна историческа личност. Най-прославеният Аватар на Вишну, при индусите“Спасител” и най-популярен Бог. Той е син на Девака и племенник на Канса, индийският Ирод, който, търсейки Кришна между укриващите го овчари и говедари, убива хиляди новородени деца. Легендата за зачеването, раждането и детството на Кришна се явява точен прототип на тази от Новия Завет. Мисионерите, обаче, са опитват да изтъкнат, че индусите са откраднали легендата за Рождеството от ранните християни, които са дошли в Индия. Земните дела на богочовека Вишну-Кришна преключват с грандиозната битка между силите на Светлината и силите на тъмата, в която побеждава Кришна. Това историческо сражение, наречено “Махабхарата” (Великата Война на бхаратите), става основна тема в световно известния епос, събран от мъдреца Вяса в многотомен труд. Откровението, което Кришна дава на главния воин княз Арджуна преди битката, се казва Бхагават Гита (Господня Песен – санскр.), философският стожер на “Махабхарата”. Това е Езотерична Философия, която в катехизисна форма дава основи на съкровеното знание за света и Човека. Предадено преди повече от 5 хиляди години, това Откровение става прамайка на всички по-нататъщни религии. В зависимост от епохата техните основатели само разгръщали по-широко пред човечеството космогоничните и етичните формули, предадени от Кришна. Според древноиндийските писания, нощта на 17 срещу 18 февруари 3102 г. преди Христа, денят на смъртта на Кришна, се смята за началото на Кали Юга.
Кришна е едно от въплъщенията на Махатма Мория - сегашният Владика на Шамбала.

КРУКС, УИЛЯМ (1832 - 1919). Английски химик и физик. Използвайки спектрален анализ, открива елементът талий. Изучава физическите явления при преминаването на електрическия ток през разредени газове. Открива т. н. радиометрични сили и създава радиометъра.

КУИНДЖИ, И. АРХИП(1841-1910). Изтъкнат руски живописец, наставник в живота и учител по живопис на Н. К. Рьорих.

КУМАРА /санскр./ Девствено момче или юноша, който дава обет за безбрачие. Първите Кумари това са седемте сина на Брама, родени от тялото на този бог по време на така нареченото Девето Творение. Твърди се, че названието им се дава поради техния формален отказ да “предсъздадат” своя род и, по такъв начин, съгласно легендата, те “остават Йоги”.

КШЕТРАДЖНА /санскр./ или Кшетраджнешвара. В окултизма е въплътения Дух, съзнателното Его във висшите си прояви, превъплъщаващият се Принцип или “Господът” в човека.