------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
--
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

ЕВРАЗИЙЦИ. Съкращение от европейци-азиати. Смесени цветни раси, деца на бели бащи и мургави майки от Индия и обратно.

ЕГО /лат./ “Аз”. Съзнанието “Аз съм Азът”, или усещането за обособеност на своето съществуване. Езотеричната философия провъзглася съществуването в човека на двете Его – смъртното, или личното, и висшето, божествено и безлично – като нарича първото “личност”, а второто – “индивидуалност”.

ЕГОТИЯ. От думата “Его”. Означава “индивидуалност” и никога – “личност”, тъй като е противоположност на егоизма или себелюбието, което във висша степен е характерно за последната.

ЕДИП. В древногръцката митология цар на Тива, героят на трагедията на Софокъл “Цар Едип”.

ЕДНОРОДНОСТ, хомогенност. Произлиза от гръцката дума хомос – “същото” и генос – “род”. Онова, което по цялото си протежение има идентична природа, недиференцирана и не състояща се от части, каквото уж се явява златото.

ЕЗИК НА МИСТЕРИИТЕ. Жречески таен “жаргон”, използван от посветените жреци само при обсъждане на тайните въпроси. Всяка нация има своя “таен” език, неизвестен на никого, освен на допуснатите към Мистериите.

ЕЗОТЕРИЧЕН. Скрит, таен. От гръцката дума езотерикос – “вътрешен” , скрит.

ЕЗОТЕРИЧЕН БОДХИЗЪМ. Съкровената мъдрост или знание, произлиза от гръцката дума езотерикос – “вътрешен” и санскритската Бодхи – “знание”, за разлика от Будхи - “способността за познание или разбиране” и Буддизъм – философия или Закона на Будда /Озарения/. Също така може да се изписва като “Будхизъм”, от “Будха” /Разум, Мъдрост/ - Синът на Сома.

ЕЙДОЛОН /гръц./ Същото, което ние наричаме човешки призрак, Астрална форма.

ЕЙН-СОФ /евр./ “Безграничното” или “Безпределно” Божество, еманиращо и всеобхващащо. Пише се още Ен-Соф и Ейн-Суф, понеже никой, дори равините, не са напълно сигурни какви точно са гласните звуци в тази сума.
В религиозната метафизика на древно-еврейските философи ЕДИННИЯ Принцип е бил абстракция, подобно на Парабраман, макар че съвременните Кабалисти с помощта на една гола софистика и парадокси са успели да направят от него “Висше Божество”, по-високо от което няма нищо.
Обаче при ранните халдейски Кабалисти Ейн-Софът е “без форма и битие” при “липса на сходството с каквото и да било друго”. (Франк “Кабала”, стр. 126). Те никога не са разглеждали Ейн-Соф като “Творец”, което убедително се доказва от факта, че такъв ортодоксален юдей, като Филон, нарича “Твореца” – Логос, който се намира след “Безпределното Единно” и се явява “ВТОРИЯ Бог”. “Този Втори Бог пребивава в неговата /на Ейн-Соф/ мъдрост” – казва Филон в “Quaest et Solut”. Божеството е НИЩО, то е безименно и затова е наречено Ейн-Соф, където думата Ейн означава “нищо”. (Виж също “Кабала” на Франк)

ЕКЗОТЕРИЧЕН /гръц./ Външен, публичен, противоположен на вътрешен или скрит.

ЕКСТАЗ /гръц./ Психо-духовно състояние, физически транс, който стимулира ясновиждане и блажено състояние, предизвикващо видения.

ЕКСТРА-КОСМИЧЕСКИ, т.е. извън Космоса и Природата. Безсмислена дума, въведена за утвърждаване на личен Бог, който не зависи от Природата и пребивава извън нея per se; но тъй като Природата, или Вселената, е безкрайна и безгранична, извън нея не може да има нищо. Терминът се изобретява в противоположност на Пантеистичната идея, гласяща, че целия космос се оживява и одухотворява от Духа на Божеството, Природата е само одеяние, а материята е илюзорни сенки на истинското невидимо Присъствие.

ЕЛЕВСИНИИ /гръц./ Елевсинските мистерии са най-известни и древни от всички гръцки мистерии /освен Самотракийските/. Те са се извършвали край селцето Елевсия, близо до Атина. Епифаний ги проследява до времето на Иакх /1800 г. пр. Р.Х./.
Мистериите са се провеждали в чест на Деметра, великата Церцера и египетската Изида, и последният акт се отнасял към принасяне на жертва за изкупление и възкръсване, когато Посветеният е получавал право за висша степен на Посвещението (Епопт).
Празнуването на Мистериите се започвало през месец Боедромион /септември/ по време на прибиране на гроздето и е продължавало седем дни - от 15 до 22.
Юдейският Празник Кущей – празник на прибиране на реколтата – през месец Етаним /седмия/ също е започвал на 15 и е свършвал на 22 ден на този месец. Названието на месеца (Етаним) произлиза, според някои писатели, от думите Адоним, Адониа, Атеним, Етаним – в чест на Адонай или Адонис (Там), чиято смърт юдеите оплаквали в горичките на Витлеем.
Жертвоприношението на “Хляба и Виното” се извършвало и в Елевсиниите, и по време на Празника Кущей.

ЕЛЕМЕНТАЛИ или Духове на Стихиите. Създания, които еволюират в Четирите Царства или Елементи – Земя, Въздух, Огън и Вода. Кабалистите ги наричат Гноми /елементалите на Земята/, Силфи /на Въздуха/, Саламандри /на Огъня/ и Ундини /на Водата/, с изключение нанемногобройните по-високи класове и техните повелители.
По-скоро това са сили на Природата, отколкото етерни мъже и жени. Тези сили могат да предизвикват различни ефекти в качеството на услужливи посредници на окултиста; обаче ако служат на елементариите /Камарупи/ - в такъв случай те поробват медиумите – ще заблуждават хората.
Всички низши невидими същества, родени на пети, шести и седми план на нашата земна атмосфера, се наричат елементали. Това са Пери, Деви, Джини, Лешие /горски духове – ред./, Сатири, Фавни, Елфи, Гноми, Троли, Норни, Коболди, Домови /домашен дух – ред./, Русалки, Гоблини, Водяни /водни духове – ред./, Бели Дами, Привидения, Феи и т.н., и т.н.

ЕМАНАЦИЯ (доктрина на еманацията). В метафизичното си значение е противоположна на Еволюцията, но все пак е единна с нея. Науката учи, че във физиологичен смисъл Еволюцията представлява такъв начин на възпроизвеждане, когато зародишът, който се развива в плод, вече предсъществува в родителите, при това развитието, крайната форма и особеностите на този зародиш се извършват до край от Природата, и че /както и в космологията/ процесът протича сляпо, явявайки се резултат от съотношението на елементите и техните различни съединения.
Окултизмът учи, че това е само привидния начин,а истинския процес е Еманация, ръководена от разумните сили съгласно непоклатимия ЗАКОН. Затова, когато Окултистите и теософите свято вярват в доктрината на Еволюцията, както я формулират Капила и Ману, те, по-скоро, са Еманационисти, отколкото Еволюционисти.
Някога доктрината на Еманацията е била всеобща и се преподавала както от Александрийските, така и от Индийските философи, от Египетските, Халдейските и Гръцките Йерофанти, и дори от Юдеите /в своята Кабала включително и в Книгата Битие/. Защото само поради умишлено неверния превод, древно-еврейската дума асдт от Септуагинта се е превърнала в “ангели”, докато в действителност означава Еманации, Еони, точно така, както и при гностиците.
Наистина, във Второзаконието /ХХХIII,2/ думата асдт или ашдт се превежда като “огнен закон”, докато верния превод на този откъс трябва да звучи: “от дясната му страна е изхождал /не огнения закон!/, а огън съгласно закона”, т.е. огънят на един пламък се предава и подхваща от друг, като по линията на лесно възпламеняваща се субстанция. Именно това е Еманация; както е показано в “Разбулената Изида”:
“В процеса на Еволюцията, както започват да я разбират днес, се предполага, че в цялата материя присъства импулс за постигане на по-висока форма – предположение, ясно формулирано от Ману и други индийски философи от дълбока древност. Дървото на философите илюстрира това с примера за разтварянето на цинка. Разногласията между последователите на тази школа и Еманационистите може да се формулира кратко по следния начин: Еволюциониста приключва всички изследвания пред границата на “непознаваемото”, Еманациониста вярва, че нищо не може да еволюира или, изхождайки от смисъла на тази дума, да напусне утробата или да се роди – ако преди това не съществува в скрит вид, с което показва, че животът произлиза от духовна сила, която стои над всичко.”

ЕНОХ. старозаветния патриарх, известен с приписван на него труд “Книгата на тайните на Енох”.

ЕТЕР /гръц./ При древните е Божествена светоносна субстанция, изпълваща цялата вселена, “одеяние” на Върховното Божество, Зевс или Юпитер. Съвременното значение на тази дума във физиката и химията се разисква в речника на Уебстър. В езотеризма етерът е трети принцип на космическата седморност, където материята /земя/ е низшия принцип, а Акашата – висшия.

ЕОН или ЕОНИ – периоди от време с огромна продължителност; еманации, излъчвани от божествената същност, небесни същества; гении и ангели при гностиците, - (допълнението на - ред.)