------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
--
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

БЕЗАНТ, АНИ (1847-1933). Една от основните приемници на Елена Блаватска в разпространението на теософските идеи, трети президент на Теософското Общество. Ирландка по произход, изтъкнат оратор, преминала пътя от краен материализъм до теософията, лидер на движението за независимост на Индия. През 1885 г. в Лондон се среща с Блаватска и става нейна последователка и приемница /1/. От 1907 до 1933 президент на Теософското общество, АДЬЯР, Индия. След години внася дисбаланс в теософското движение с последващия разкол на Т.О. , като го разделя на два клона – с център в Адяр (Индия) и Пасаден (САЩ) – с ръководител Уилям Джадж. Автор на десетки книги, в т.число на изключително популярните:“Древната мъдрост”/1897/ /2/, “Езотерично християнство”/1901/ и др.
А. Безант и България. Един от най-популярните и най-превежданите теософски автори, като в периода 1905 – 1938 г. са издадени 26 нейни книги /само през 1907 г. са 9, 1921 – 4, 1913 и 1919 – по 3 / като някои книги се издават в България същата година, веднага след излизането им в чужбина /3/. След години внася дисбаланс в теософското движение с последващия разкол на Т.О. , като го разделя на два клона – с център в Адяр (Индия) и Пасаден (САЩ) – с ръководител Уилям Джадж.
Лит.:
1.Arthur H. Nethercot. The First Five Lives of Annie Besant. N.Y.1960. The Last Four of Lives of Annie Besant. N.Y.1963. /двутомна биография на А.Безант/
2. Безант, Ани. Древната мъдрост. Кратко очертание на теософските течения. Прев. от англ. С., печ.П.М.Бъзантов, 1913. VІІІ, 243, ІV с.
3.Безант, Ани. Духовен живот за мирския човек. Реч, държана в City Temple, Лондон. Окт.10, 1907. /С., печ. П.Калчев/ [1907]. 16 с.
4.Безант, Ани. Окултна химия. /С., печ.Калъчев/ /1907/. 16. с ил. 8.
5.Безънт, Ани. Древната мъдрост. Въведение в Теософското учение. С., Изд.Кралица Маб. 1995. 292 с. Библиотека “Зрящи криле”. Прев. от англ. Р. Иванова и Г.Генчев. Първо изд./?/. Кн. е посветена на ЕПБлаватска/ Първо 1905, второ изд. 1913, трето – 1995/

БЕЙЛИ, /ЕРИК/ Ф.М. /1882 – 1967/. Английски разузнавач, полковник и учен, сътрудник на Политическия департамент. Активен участник в разузнавателни акции в Съветска Средна Азия, по-късно резидент в Сиким, Кашмир и посланик при Непалския кралски двор. Един от най-талантливите тибетолози и върли противници на Русия, което се пренася и върху сем. Рьорих . Той посреща ТРАНСАЗИАТСКАТА ЕКСПЕДИЦИЯ на Рьорих в Сиким през 1928 г. и участва в наблюдението на дейността на Рьорих в Индия, след като се провалят всички опити експедицията да бъде унищожена в Тибет и да не бъде допусната в Индия.
Вж.също: ШПИОНОМАНИЯ.
Лит.:
1. Bailey, Colonel F.M., No Pasport to Tibet. L., 1957.

БЕЛИКОВ, ПАВЕЛ ФЕДОРОВИЧ /1911 – 1982/. Голям писател-рьориховед, философ, поет, лектор, наставник на мнозина изследователи на рьориховото наследство, основател на ЕСТОНСКОТО РЬОРИХ ОБЩЕСТВО /ЕРО/.
Живее в Талин, Естония, където през 30-те г. създава група изучаваща Жива Етика и трудовете на Рьорих, която прераства в Естонското РО.
През 1940 – 1953 г. по чудо оцелява, но членове на семейството му са репресирани от органите на НКВД, а други разстреляни от фашистите. В Съветска Естония той продължава делото на своя Учител, а от началото на 1960-те г. и до смъртта си е доверено лице на Св.Рьорих и неформален координатор на рьориховото движение на огромното пространство на СССР. /1, 630 с./. През целият си живот събира и систематизира всичко свързано със семейство Рьорих, 50 години води голяма преписка с тях и последователите им /2/. След срещите си с Юрий и Светослав Рьорих, пристъпва към написване на биографична книга за Н.Рьорих за популярната серия книги “ЖЗЛ”/Жизнь замечательных людей//3, 5/. Изработва библиография на произведенията на Н.Рьорих /4/, първата след частичната от 1936 г. Подготвя трета голяма книга за сем.Рьорих, която остава недовършена. АРХИВЪТ му съдържа и много интересни необработени документи разриващи връзките на семейство Рьорих с България.
Лит:.
1. Петербургский Рериховский сборник. Вып. ІV.СПб.2001. 745 с.
2.П.Ф.Беликов.Опыт духовной биографии, Таллинн, 1980, с.129-135
3. Беликов П., Князева В. Николай Рерих. М. “ЖЗЛ”. 1972./първо изд./
4.Беликов, П. Библиография произведений Н.Рериха. Таллинн. 1991. 22 с.
5.Беликов П., Князева В. Николай Рерих. Самара. “Агни”. 1996./3-то доп. изд./

БЕЛИЯ ЛОТОС. Деня на заминаването на Е. Блаватска – 8 май, ден отбелязван от всички теософи. Името му предлага полк.Олкът, т.к. на първата годишнина от смъртта на Е.Блаватска, през 1892 г. в АДЬЯР необикновено ярко са цъфтяли лотосите /1/. В завещнието си от 31 януари 1885 г. тя моли приятелите да се събират всяка година в деня на смъртта й, и да четат откъси от “Бхагаватгита” и “СВЕТЛИНАТА НА АЗИЯ” на сър Едвин АРНОЛД.
По решение на ЮНЕСКО 1991 г. бе обявена за година на Белия Лотос, в памет на 100-годишнината от заминаването на Е. Блаватска.
През 2001 г. на 8 май Клуб "Приятели на Рьорих" откри голяма изложба, посветена на тази велика жена.
Лит.:
1. Olcott H.S. White Lotus Day. The Teosophist. Supplement. 1892. May.T.13. № 8 p.VІІІ.
2.Елена Блаватска 1831 – 1891 – 2001. Каталог. Изложба на Клуб "Приятели на Рьорих". 2001.

БИТИЙНОСТ. Термин, въведен от Теософите, за по-точното предаване на основната същина на непреводимата дума Сат.
Последната не означава “Битие”, защото този термин предполага чувствено осъзнаване на съществуванието. Но тъй като думата Сат се прилага изключително към абсолютният принцип, онзи световен, незнаен и непознаваем принцип, който се постулира от философския Пантеизъм, наричащ го основа на Космоса и самия Космос – той не може да бъде преведен с обикновения термин “Битие”. Действително, Сат – дори не е “непостижимото Съществуващо”, както превеждат някои изтоковеди, защото това не е повече “Съществуващо”, отколкото “не-Съществуващо”, но и едното, и другото заедно.
Както е казано, именно абсолютната БИТИЙНОСТ, а не “Битието”, е Единното, безподобно цяло и неделимото ВСИЧКО – основата на Природата, видима и невидима, обективна и субективна – постижима, но никога непостижима до край.

БИРБАЛ. “Линията на Бирбал”. Един от основните жизнени принципи на Н. Рьорих е използуването на т.нар. “Бирбалова линия”.
Това е притча за Великият Акбар, императора на Моголската империя, който дава следната задача на визира си Бирбал: след като начертал една линия на пясъка, предлага тя да бъде намалена, без да се докосва. Бирбал намира решение, като тегли една по-дълга линия, успоредна на първата.
Този принцип - да правиш много повече от другите, и най-вече от враговете, независимо от трудностите, позволява на Рьорих да намира решения там, където мнозина биха се отказали. Така през 1930 година, когато англичаните отказват да пуснат Рьорих в Индия, въпреки огромната международна подкрепа, той заминава за Пондишери, френска колония в Индия, и оттам започва да прави археологични разкопки в британската част, принуждавайки ги по този начин да му дадат виза.

БЛАВАТСКА, ЕЛЕНА (1831-1891). Езотеричното име Упасика – изтъкната философка, писателка, пътешественичка, обществен деец, мистик; авторка на редица фундаментални трудове по съкровенна философия, основателка на Теософското Общество.

БОРИС ІІІ /1894 - 1943/ - цар на България /1918 – 1943/.
Царят и духовните движения в България.
Макар и слабо проучена, тази тема предлага много любопитни факти за расмисъл. Край всеки царски двор са са движили тайнствени фигури, магьосници, съветници на управляващите в сянка. В руският императорски двор при Николай ІІ се прочу със скандална слава Г.Распутин. “Българският Распутин” така са казвали на Любомир ЛУЛЧЕВ, който е бил съветник на Борис ІІІ, близък човек на Учителя П.ДЪНОВ и последовател на Рьорих. Използвал е френология, астрология и други окултни знания за да оценява хората и да дава своите, често пъти взимани под внимание, кадрови съвети лично на Борис ІІІ /1/.
Българският цар не се е увличал от окултизъм или някаква духовна практика, но е следял внимателно развитие на духовните движения и особенно това на “Бялото Братство”.
Борис ІІІ, Н. Рьорих и Пакта Рьорих.
В началото на 30-те години – в гр.Брюге, Белгия, се провеждат две Международни конференции по Пакта Рьорих. На 23.11.1931 г. Рьорих изпраща писмо до К. Тюлпинк, организатор на конференциите, в което му пише: "Щом е решено да се свика Конференция и през следващата година, то не трябва ли да се посочи точната й дата отсега, за да могат много държави, случайно не участвали на Първата конференция, предварително да се присъединят и изкажат? Не се съмнявам, че кралят на Югославия Александър, принц Евгени Шведски, Крал Борис Български /подчертано от нас/, президентът на Чехословакия Масарик, Императорът на Япония, Шахът на Персия, Кралят на Сиам и други глави на държави, изказвали нееднократно симпатиите си към нашите комитети, ще се изкажат доброжелателно и за това световно необходимо културно дело"/2/.
Изглежда, Рьорих е получавал доброжелателните изказвания на нашия цар, наричан в писмото “Крал Борис Български” от Българска Асоциация Рьорих /БАР/. Макар, че тези документи за сега не са намерени, писмото показва работата на БАР на най-високо държавно ниво.
След 1934 г. председател на БАР е полк./след 1938 г. генерал-майор/ Никифор Никифоров, който през 1937 е назначен за началник на Военно съдебната част към Министерството на войната и е член на Висшия военен съвет и председател на Касационния съд на България /1/. Като председател на комитета по Пакта Рьорих – Пакта на Мира работи за предотвратяване на войната с мирни средства и предполагаме, че е запознал Цар Борис ІІІ и други политици с идеите на Пакта. Като юрист и висш военен е разбирал изключителната дълбочина на идеите заложени в Пакта на Мира, като средство за предотвратяване на войната с мирни средства - чрез културата и международни договори.
В края на 30-те години, виждайки неизбежността на войната, генерал Никифоров се включва в помощ на борбата на прогресивните сили срещу фашизма чрез военни действия. Става член на една от най-ефективните разузнавателни организации на Втората Световна война – “Червеният Оркестър”, нейният клон в България, групата “Боевой” на д-р Александър Пеев. Тази организация успява четири години да предава важна военна информация, включително от най-висшите военни нива в Германия, което, според много специалисти, е изиграло важна роля в разгрома на фашизма.
След провала на групата на Ал.Пеев, смъртна присъда заплашва и Никифоров / Хитлер е заповядал екзекутиране на всички членове на разузнавателните групи/.
Съветникът на Борис ІІІ Л. Лулчев се застъпва за ген.Никифоров и практически го спасява от смъртна присъда, като генерала е само уволнен /3/.
През 1945 г. пред Народният съд ген.Никифоров се опитва да защити Лулчев и дори изпада в противоречие с обвинението, давайки положителни оценки на Лулчев. Но той не успява да помогне на спасителя си, и тайният съветник на Борис ІІІ получава смъртна присъда и е разстрелян, като съветник на царя.
Лит.:
1. Л.Лулчев. Тайните на дворцовия живот. Дневник. 1938 – 1944. СК Веселие.С., 1992.
2. Знамя Мира. М. МЦР.1995. 385 с.
3. Недев, Н. Тайната война или летопис за д-р А.Пеев и генерал Никифор Никифоров. С.НМ. 1984. 230. /с.204 – 230 са посветени на Лулчев и спасяването на Никифоров/.
4. Стефан Груев. Корона от тръни. С., Бълг.писател. 1991.494 с.

БОШ, ДЖАГДИШ ЧАНДРА /1858 – 1937/. Изтъкнат индийски физик и биолог, лауреат на Нобелова награда, сътрудник на Института за хималайски изследвания "Урусвати". В Калкута през 1917 г. той основава Институт за изследвания по ботаника, биология, биохимия и физика. Днес това е един от най-големите научно-изследователски центрове на Индия – Институт по биология и генетика, носещ неговото име.
Н. Рьорих, Джагдиш Бош и България.
През 1928 г. по случай 50-та годишнина на учения, Н.Рьорих му подарява картина, чиито следи след това се губят.
През 1998 г. по време на експедиция “ИНДИЯ-98” П.КРИЛОВ /събрал насочващата информация/, В. СИМЕОНОВ и Т. ЯЛЪМОВ, започват да търсят картината. След няколкодневни обикаляния из 15-милионния град Калкута, много срещи и разговори, картината бе открита при далечен роднина на учения, изоставена в плачевно състояние на един таван /1/. Това се оказа картината на Н.Рьорих от серията “Сантана” – “Сантана. Извор на живота” със следния надпис /на англ./: “На сър Джагдиш Бош в името на великото знание и Красота. Н.Рьорих. 26.10.1928 г.” Така българската група спомогна да се “преоткрие” картината отново за света, да влезе в каталозите /2/ и да се оформи цялата серия “Сантана”, рисувана от Рьорих - ”новосибирската” картина / т.к. се намира в галерията на Новосибирск/ рисувана през 1937 г. и “траванкорската” в Индия от 1938 г.
Лит.:
1.Крилов, П. Индийские варианты картины Н.Рериха “Сантана” /1928 – 1938/. В сб. Международная научно-практическая конференция “Рериховское наследие”: Том І: Музей-институт семьи Рерихов в культурно-историческом пространстве Санкт-Петербурга.- /Труды конференции/. – СПб. Изд.Санкт-Петербургского университета. 2002. 580 с.
2. Каталог. Самара. Издательский дом “Агни”. 2000.

БРАМ (Брахма). Изучаващият трябва да вижда разликата между безполовия Брама и Брама-Създаделя от мъжки род в индийския Пантеон. Първия Брама или Браман е безлична, Върховна и непознаваема Душа на Вселената, от чиято Същност еманира всичко и където всичко се завръща, - безтелесна, нематериална, неродена, вечна, нямаща начало и край. Той – е всепроникващ, оживяващ всичко: от висшия бог до най-малкия атом на минерала.
Брама с мъжки род, предполагаемия Създател, тъкмо обратното, съществува в своите проявления само периодично и също така периодично преминава в Пралайя, т.е. изчезва и се премахва. (Виж Деня на Брама и Нощта на Брама).

БРАМА ВИДЯ (санскр.) Знание или езотерична наука за истинската природа на Двата Брами.

БУДА (санскр.) “Просветлен”. Име, общоизвестно като титлата на Гаутама Буда, Принц на Капилавасту, основател на съвременния Будизъм, Висша степен на знанието и светостта.
За да стане Буда, човек трябва да се освободи от робството на чувствата и личността, да постигне пълно осъзнаване на истинското Аз и да се научи да не го отделя от всички Други Азове, да познае на практика абсолютната нереалност на всички феномени и на първо място на целия видим Космос, да постигне пълна непривързаност към всичко, което е мимолетно и крайно, и бидейки още на Земята, да живее само в безсмъртното и непреходното.

БУДА. Гаутама, син на царя Шудходана от Капилавасту. Велик просветлен, почитан като един от Аватарите, Спасители на Света; основател на будизма. Четвъртият от Сапта (Седемте) Буди и Сапта Татхагати. Съгласно сингалезката хронология е роден в 621 г. пр. н. е. През 597 г. пр. н. е. напуска двореца на баща си, за да стане аскет, провежда 6 години в медитация и , разбирайки, че физическото самоизтезаване не може до донесе просветление, решава да върви по нов път, докато не достигна състоянието Бодхи. Става съвършен Буда през нощта на 8-ия ден на дванадесетата луна в 592 г. и в края на краищата влиза в нирвана в 543 г. – съгласно южния будизъм. Представлява съвършения пример на божественото, на богочовека. Постига състоянието Буда, т. е. пълно просветление, изключително със собствените си заслуги и благодарение на индивидуалните си усилия. Езотеричните учения твърдят, че той се отказал от нирвана, за да остане “Буда на състраданието” в граници на нещастията на този свят. Религиозната философия, която е дал на света, в продължение на повече от 2 хиляди години създава поколения добри и безкористни хора. Неговата религия е единствена абсолютно безкръвна сред всички съществуващи: търпима и свободна, учеща на състрадание, милосърдие, любов и саможертва, на бедност и задоволеност от своята съдба, каквато и да е тя.

БУДИЗЪМ. Религиозна философия, която е проповядвал Гаутама Буда. Понастоящем е разделен на две отделни Църкви – Южна и Северна. За първата се твърди, че тя е по-чиста, защото педантично е запазила оригиналното Учение на Владиката Буда. Северния Будизъм е разпространен предимно в Тибет, Китай, Непал. Но такова разделение е невярно.
Ако Южната Църква е по-близка, и действително не се е отдалечила – освен, може би, а някои незначителни догми, което е резултат от многото събори, провеждани след смъртта на УЧИТЕЛЯ – от общодостъпните или екзотерични учения на Шакямуни, то Северната Църква почива върху езотеричните Учения на Сидхарта Буда, които той е разкрил само на своите избрани Бикшу и Архати.
Трябва да отбележим, че в наше време да се съди за Будизма по една или друга негова общодостъпна, екзотерична форма би било неправилно. Истинския Будизъм може да се постигне само чрез обединяване на философията на Южната Църква с метафизиката на Северните Школи. Ако едната изглежда прекалено иконоборческа и сурова, а другата твърде метафизична и трансцедентална, макар и претоварена с плевелите на индийския екзотеризъм (тъй като много Богове от индийския Пантеон са били пренесени на тибетска почва), то това е следствие от популярното изложение на Будизма и в двете Църкви. Съответно, те се отнасят една към друга както протестантизмът към римското католичество. И двете са грешни в излишъка на усърдието си и неправилните си тълкувания, макар нито Южното, нито Северното духовенство никога да не е отстъпвало от Истината съзнателно, и още в по-малка степен е действало по предписание на жрецократията, подчинявайки се на амбиции или на лична изгода и власт, както в споменатите християнски църкви.

БУДХИ (санскр.). Световна Душа или Разум. Махабудхи е името на Махат (виж); също така това е Духовната Душа на човека (екзотерично – шестия принцип), проводник на Атма, седмия принцип, съгласно екзотеричното изчисление.

БУДХИ-ТАЙДЖАСИ (санскр.). Твърде мистичен термин, допускащ няколко тълкувания. Обаче в Окултизма и по отношение на човешките “принципи” (в екзотеричен смисъл) – това е термин, който се използва , за да се изрази състоянието на нашия двойствен манас, когато той, след като се е съединил по време на живота на човека, се къпе в сиянието на Будхи, Духовната Душа.
Тъй като “Тайджаси” означава “Лъчезарен”, и манасът, ставайки сияещ вследствие на сливане с Будхи и бидейки, така да се каже, потопен в него, се отъждествява с последния; триадата става единна, и понеже елементът на Будхи е най-високия – той става Будхи-Тайджаси.
Казано накратко, това е човешката душа, озарена от сиянието на божествената Душа, човешкия разум, запален от Светлината на Духа или Божественото САМО-ОСЪЗНАВАНЕ.

БУЛГАКОВ, ВАЛЕНТИН /1886 – 1966/. Руски литератор и мемуарист, секретар на Лeв ТОЛСТОЙ./1/ Основава през 30-те г. РУСКИЯТ КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ в Прага, в който пристигат картините на Н.Рьорих от ЮГОСЛАВИЯ и остават там през цялата война /2/. Между тях е и картината “Св.Сергий”, за която толкова се тревожи леля ВАНГА /3/.
Лит.:
1.Письма с гор. Переписка Елены и Николая Рерих с Рихардом Рудзитисом. Минск. Лотаць. 2000. В 2-х т. Т. І /1932 – 1937/. Т. ІІ /1938 – 1940/.
2. Булгаков В. Духовный путь Толстого. М. 1992.
3. Сидоров.В. Люмила и Ванга. С.1998.

БХАГАВАД-ГИТА (санскр.) Буквално – “Песен Господня”, част от “Махабхарата”, великата епична поема на Индия. Тя съдържа диалог, в който Кришна “Кочияшът” и Арджуна, неговият чела, обсъждат височайша духовна философия. Този труд има забележително окултно и езотерично значение.

БЬОМЕ, ЯКОБ. Мистик и велик философ, един от най-изтъкнатите Теософи от средновековието. Роден е примерно в 1575 г. в град Стария Диденберг, на около две мили от Гьорлиц /Силезия/, а умира в 1624 г. Като момче е бил обикновено овчарче, а след като се научил да чете и пише, е станал чирак при един беден обущар в Гьорлиц.
Той е бил природен ясновидец, притежаващ най-чудесни способности. Без никакво образование и що годе повърхностно запознаване с науката, той е писал трудове, които, както се оказва днес, са пълни с научни истини; обаче, според собствените му думи, всичко, което е описвал, той “е виждал във Вечното като във Велика Дълбина”. Той е притежавал “съвършеното виждане на вселената”, което, обаче, се разкривало в него само от време на време “като в млада планета”.
Бьоме е бил истински природен мистик, и очевидно, от категорията мистици, която се среща най-рядко; една фина натура, чиято материална обвивка не пречи по никакъв начин на прякото, дори и случайно взаимодействие между умственото и духовно Его. Именно това Его Якоб Бьоме, както и много други необучени мистици, е приел за Бог. “Човек трябва да осъзнава – писал той – че знанието му - не е негова собственост, а е от Бога, който дарява Душата на човека с Идеите на Мъдростта толкова, колкото пожелае. Ако този велик Теософ се бе родил 300 години по-късно, възможно, той би изразил това другояче. Той щеше да знае, че “Богът”, който вещае чрез неговия беден, недокоснат и необучен мозък е собственото му Его, всезнаещото Божество в самия него, и че това Божество дава откровения не “толкова, колкото пожелае”, а съразмерно вместимостта на смъртното и преходно жилище, в което То е вдъхнало живот. Я. Б. е един от Великите Учители на човечеството.

БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ РЬОРИХ /БАР/ - 1930-1940 г.
Инициатор за образуването на БАР е известният изкуствовед и писател Николай Райнов. През лятото на 1930 г. той се среща с представител на европейския филиал на Обществото “Приятели на музея на Рьорих” със седалище в Париж, /създадено през 1929 г.,/ и след един месец регистрират българския филиал – един от първите в Европа./1/ Първоначално той се е наричал Общество на “Приятелите на Музея Рьорих”/ОПМР/, но изглежда са използували и други сродни имена като Българско Рьориховско Общество/БРО/, а в първото писмо-поздравление на Н.Рьорих от 22.09.1930 г., той се обръща към тях като Българска Асоциация Рьорих /БАР/ /2/. Това име се използва най-често в статиите и документите /3/, затова сме го възприели и ние.
Творчеството и идеите на Рьорих са били вече добре познати на българската общественост, благодарение на дописките на Сирак Скитник от Петербург и статиите с много илюстрации на картини на художника в българските списания. Затова в БАР се включват голям брой художници, писатели и интелектуалци.
Първият председател на БАР /през 1930-1933/ е проф. Благой МАВРОВ, а членове са редици изтъкнати дейци от нашата художествена и научна интелигенция, като Владимир Димитров-Майстора, Борис Георгиев-Варненеца, Вичо Иванов, проф. Петър Петков, Васил Стоилов и мн. други. БАР веднага влиза във връзка с Ню-Йоркския Музей и Европейския филиал в Париж, които ги свързват с Н.Рьорих в Индия, който им пише на 22.09.1930 г.поздравително писмо. С Николай и Елена Рьорих поддържат лична кореспонденция поне 10 членове на БАР и други български интелектуалци, като: Благой Мавров, Васил Стоилов, Стоян Омарчевски, Петър Петков и др.
Излизат серии от статии за популяризиране дейността на БАР и от тях научаваме за целите му: “да се грижи за естетическото възпитание и образование на племето; да се стреми да запознае българското общество с идеите и творбите на Н.Рьорих и да сътрудничи на Рьориховото Общество/в Ню Йорк и Париж/, което цели, чрез изкуството, да заякчи връзките на приятелство и взаимност между всички народи” /4/.
Художникът Борис Георгиев /ученик на Рьорих още от Петербург/ през 1932 и 1934 г. посещава Индия и стига до долината Кулу, където се среща с учителя си. През 1934 г. в. ”Литературен глас” помества репортаж от тази среща придружена с три снимки и помества статии изпратени от Н. Рьорих /5/.
През 1933 г. председател на БАР става полк. Никифор Никифоров /1933-1940/, председател на Касационния съд и Военната колегия. Голямата му енергичност и широка култура са високо оценени от Рьорих, защото по негова препоръка Никифоров е препоръчан като член на Международните комитети на Пакта Рьорих /6/.
След подписването на Пакта Рьорих през 1935 г. във Вашингтон от 22 държави, Комитета на Пакта в България започва да действа още по-активно. Начело пак е Никифоров, споменат няколко пъти в писмата на Николай и Елена Рьорих, а секретар е Христофор Клопов /7/.
Последната регистрирана голяма дейност на БАР е организираната повторна изложба “Български носии и шевици” в сградата на Ню Йоркския музей Рьорих преди войната. Подготвяни са за изпращане за Картинната галерия на Латвийското Рьорих общество картини на Майстора, В. Стоилов и др. художници /8/. Подготвяна е изложба от картини на Н.Рьорих в София /9/, но наближаващата война прекъсва както тези, така и други начинания.
Щафетата от дейноста на БАР през 1970-те години е поета от Людмила Живкова, когато не само започва да се изследва дейността на БАР, но и се дава зелена улица на идеите и творчеството на Рьорих, чрез мащабни национални програми.
Макар, че в основни линии вече знаем за дейността на БАР през 1930 - 1940, още много моменти от дейността й не за изяснени и чакат своите изследователи.
Лит.:
1. Райнов, Б. Тайното учение. С. Петекс. 1991.232 с.
2. Знамя Мира. М. МЦР.1995. 385 с.
3. Коларски, Величко. Връзките на художниците от движението за родно изкуство с Н.Рьорих и други представители на руската художествена култура. – Изв.НИИ културата при Комитета за култура. БАН, 2, 1983, 114-178.
4. Петър Петков. Рьорих общество в България. в. Литературен глас. Бр.194. 1933.
5.Георгиев, Б. През джунглите на Индия към великия Николай Рьорих в Хималаите. в. Литературен глас., бр. 239, 17.06.1934., с.1,2.
6.Ялъмов, Тодор. Дейността на Рьорих за утвърждаване на Пакта на мира. Сб. Светликът на Жива Етика. С.1996.
7.Zelta Gramata. In Dedication to Fifty Years of Creative Activity of Nicholas Roerich and The First Baltic Congress of Roerich Societies. Riga. 1938.
8. Писма на Н.Рьорих до проф. В.Стоилов. – София, 1978, №4, 18-19.
9. Н.Рерих. Листы дневника. ІІ том. 1936 – 1941. М. Бисан-Оазис. 1995. 512 с.
Георгиев, Б.

БЪЛГАРСКО СДРУЖЕНИЕ РЬОРИХ /БСР/ /1993 – 2001/. БСР е първата организация изучаваща и популяризираща творчеството на сем. Рьорих в България след 1989 г. - от 1993 до 2001 г.

Създаване.
През 1991-1992 г. Ирина Виноградова и Венцислав Симеонов събират единомишленици, изнасят сказки и слайд-вечери за сем. Рьорих, изпълняват поетични спектакли в страната /Смолян, Тетевен, София и др./ През 1992 г. е заснет в Русия по поръчка на БНТ филма “Посланци на красотата”.

Регистриране - 1993.
През 1993 г. И. Виноградова заедно с 17 души регистрира Българско сдружение Рьорих /В. Симеонов, М. Попганчева, К. Ковачева, В. Гиновски, А. Илиев, В. Георгиев и др. За председател на БСР е избрана Ирина Виноградова.

Дейност 1993 – 1996.
До заминаването на председателката И. Виноградова за Русия през 1996 г., БСР успява да извърши мащабна дейност по популяризирането творчеството на сем. Рьорих в страната:
А/ изложби с картини на Н. Рьорих от НГЧИ в София и Банско /1993 -1994/.
Б/ конференция “Пактът Рьорих” 1995 г. в музея “Земята и хората” и участие на международни конференции в Москва и Петербург.
В/ редовни сбирки в София в РКИЦ и поредица сказки из страната;
Г/ експедиции в Индия -1995 г. и в Алтай – 1996.
Д/ поредица фотоизложби в страната и чужбина /за Индия, Алтай, Хималаите и др./

Дейност 1996 – 1999 г.
След заминаването на И. Виноградова ръководството на БСР се поема от Т. Ялъмов /председател/, В. Симеонов /секретар/ и М. Попганчева. Продължават редовните вечери в РКИЦ, като в тях като лектори са включени новите и по-млади членове /Б. Златев, М. Куцарова, Д. Иванова и др./
А/ Реализирани се 2 големи експедиции в Индия /В. Симеонов и Т. Ялъмов/ за заснемане на картини на Николай и Светослав Рьорих. Заснети са над 300 картини, като бяха открити и непознати дотогава, а също и много документи.
Б/ Международната дейност още повече се засилва, като са показани фотоизложби на В. Симеонов в Рьорих обществата в Москва, Петербург, Рига и др. градове и филателна изложба на Т. Ялъмов в МЦР - Москва и Петербург.
В/ Започва творческо взаимодействие с МЦДК – Самара и издателският дом “Агни”, което изготви за България 25 големи репродукции на картини на Н. Рьорих от Ню Йоркския музей. Това позволява на 31 март 1998 г. /точно 20 г. след откриването на изложбата на Н. Рьорих в София на 28 март 1978 г. – това бе осъзнато по-късно/ да се открие изложба, която с голям успех бе показана в над 20 града на страната.
Г/ подпомага издаването на книгите “Агни Йога” на изд. “Астрала”, поредицата “Рьорих” на изд. Гуторанов /М. Попганчева превежда 4 книги/ и др.

Разделяне на БСР през 1999. Създаване на Клуб "Приятели на Рьорих".
Успешната и разширяваща се дейност на БСР срещаше все по-големи организационни трудности поради невъзможността да се пререгистрира и да има легитимни документи /през 1997 подготвените документи мистериозно изчезват, през 1998 са върнати от съда - юристката М. Куцарова не беше ги подготвила изрядно и т.н./. Тези големи и други по-малки проблеми постепенно създадоха напрежение и разделяне на две групи - “основателите” и “младите”. На Общото събрание през март 1999 г. това става факт, след като групата на М. Куцарова /Б. Златев и Д. Иванова/ поиска пълна смяна на ръководството с “млади” членове. Другата група на “основателите” реши да не се включва в безсмислена “война” за доказване кой е прав и придържайки се към жизнения принцип на сем. Рьорих – “линията на Бирбал”, реши да създаде Клуб “Приятели на Рьорих”.

БСР през 1999 – 2001.
Новото ръководство на БСР пререгистрира сдружението, но изпадна в голяма изолация и изпрати писма-уведомления до групата на “основателите” /В. Симеонов, М. Попганчева, К. Ковачева, В. Гиновски, С. Николова, сем. Христови, О. Неделчева, Т. Ялъмов и др./, че са изключени поради неплащане на чл. внос /макар, че такъв не е събиран изобщо през периода 1993-1999/. През 2000 г. БСР създава напрежение в РКИЦ, като пише протестни писма срещу госта на РКИЦ писателя Сенкевич и е принудено да напусне РКИЦ поради неетично държание. От тогава започва да провежда сбирките си в Градската библиотека. Създава своя страница в Интернет, чрез която покрай интересните материали се опитва да раздава “правосъдие” и да се определя монополно кой в България може да се занимава с темата Рьорих /има и недостойни за една Рьорих организация статии, като пълната с клевети и изопачени факти “Клуб "Приятели или врагове на Рьорих", коштунственото писмо до директора на Музей "Рьорих" в Ню Йорк и безпочвени нападки срещу Европейската Рьорих организация "Мир чрез Култура"./
През 2001 г. БСР се пререгистрира като Национално сдружение Рьорих, член на МЦР. За няколко години то успя да се стабилизира и през 2004 г. проведе няколко прояви във връзка със 100 годишнината от рождението на Св. Рьорих.

Варненски център "Рьорих" 1999 - 2005.
Активно популяризира идеите на Елена П. Блаватска и сем. Рьорих. Провежда няколко пъти в месеца лектории свързани с Тайната Доктрина на Е. Блаватска и Агни Йога на сем. Рьорих. Потдържа доброволна философка библиотека и участва активно в културния живот на гр. Варна. Съвместно с издателство "Славена" <http://slavena.net> издаде изключително ценни книги свързани с живота и дейността на Е. Блаватска и сем. Рьорих между които част от Писмата на Е. Рьорих.

Изводи.
За 9 години дейност БСР - 1993 – 2001 /независимо от вътрешните проблеми в последния период/ успява да възроди Рьорих движението в България, като поема щафетата на Българска Асоциация Рьорих /БАР/ от 30-те години и на Програмата “Рьорих” на Л. Живкова през 70-те години. Реализирани са голям брой изложби с картини на Н. Рьорих и фотоизложби след експедициите в Индия и Алтай. В много градове са образувани групи на симпатизанти, във Варна се регистрира Варненски център Рьорих, в Пловдив, Перник, Смолян и др. градове се създадоха нови "Приятели на Рьорих", бяха преведени и издадени около 70 книги на сем. Рьорих и др.
Един ден когато се напише пълната история на дейността на БСР /и от трите групи/, ще се разбере по-добре как ентусиазмът и всеотдайността на група хора прегърнали идеите на Рьорих, помагат на обществото да извърви по-лесно пътя на духовното си израстване, запазването и развитие на културните ценности на българите.
Дейността на БСР и на неговите наследници: Национален клуб “Приятели на Рьорих”, Варненски център "Рьорих", Национално сдружение Рьорих и други близки по дух и идеи организации са още една крачка към създаване на бъдещия обединен БЪЛГАРСКИ РЬОРИХ ЦЕНТЪР.
Лит.:
1. За Николай Рьорих ние сме кръстопът на световните енергии. Интервю с И. Виноградова.в. Нощен труд. 15-16 март 1993. с.8.
2. Н. Цонев. Рьорих носи еволюционната енергия на човечеството. в. Денят. 6.10.1993. стр.6.
3. Виноградова, И. Синестезия и художественный синтез в свете учения Живой Этики. Мир огненный. № 3, 1995.
4. Ялъмов, Тодор. Дейността на Рьорих за утвърждаване на Пакта на мира. Сб. Светликът на Жива Етика. С. 1996.
5. Ялъмов, Т. 10 години Рьорих движение в България. в. ДАР, бр.8, 2003.