------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
--
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

АБСОЛЮТНОСТ. Когато се говори за УНИВЕРСАЛНИЯ ПРИНЦИП, този термин означава абстракция, по-точна и логична, отколкото прилагането на определението “абсолютно” към онова, което няма нито признаци, нито ограничения.

АВАТАРА /санскр./ Въплъщение на Божеството. Слизане на Бога или друго високо Същество, което е достигнало освобождение от необходимостта от нови раждания, в тялото на простосмъртен. Кришна е Аватара на Вишну. Далай-Лама се смята за Аватара на Авалокитешвара, а Таши-Лама – на Цзонхава, или Амитабха.
Съществуват два вида Аватари: първият - родени от жена, и вторият - Анупадака, т.е. нямащи родители.

АВИЦЕНА АБУ-АЛИ АЛ ХУСЕИН БЕН АБДАЛАХ ИБН СИНА (ок. 980-1037) прочут персийски учен, лекар, астролог, философ и поет. Основни философски съчинения “Книга на изцелението”, “Книга на указания и наставления”, “Канон на лекарската наука”.

АГАФОН /гръц./ Върховното Божество при Платон, буквално “Бог”. Нашата АЛАЙЯ или Световната Душа.

АГНОСТИК. Дума, която за пръв път се употребява от професор Хаксли, за да посочи човек, не вярващ в нищо, което не се потвърждава с помощта на сетивните органи.

АГНИ ЙОГА. През първата половина на XX век Елена Рьорих полага невероятни усилия за съставянето и записването на поредица от 14 тома. Тези книги са дошли при човечеството от далечните Хималаи. Всяка една от тях има свое название, своя ключова нота, но, в действителност, това е единно Учение – Учението на Етиката на Новата Епоха, онзи еволюционен период, който на Изток и конкретно в Индия, се нарича Сатя Юга – Светла Епоха. Светлата Епоха сменя Тъмната също така неизбежно, както след нощта, задължително, изгрява зората на новия ден.
Това Учение се нарича Учението на Живата Етика, или Агни Йога, Йога на Огъня. Всеки негов ред е предназначен за осъзнаване от нас, хората, живеещи в нови условия, когато науката вече плътно се е доближила до изучаване на тънките явления, че ние живеем и действаме не само в света, видим за окото, но и в невидимия свят. Без това осъзнаване по-нататъшната еволюция на разума е невъзможна – искаме да го приемем или не искаме, вярваме или не вярваме – това няма никакво значение.
Тези книги не отричат нито най-новите постижения на науката, нито едно древно духовно Учение на човечеството, а представляват техен синтез. Но съдържат знания, които се дават на човечеството за първи път и ще станат зародиш за науката на бъдещето. Тези книги са за психичната енергия.
Учението на Етиката на Новата Епоха – не е за избрани, както това се предвижда от всички висши йоги (освен низшата – хатха). Тази мъдрост е за всеки човек. Въпросите, осветявани тук, от позицията на психичната енергия – варират от битовите до космогоничните. Всеки един от нас, в зависимост от нивото на развитието си, степента на интелект и съзнание, може да вземе от тези книги толкова знание, колкото е в състояние да поемат неговите съзнание и ум. Никой не може да вземе повече от своята мяра. И затова тези книги са безопасни. Това е философия. Това е етика, а не някакви си препоръки за правене на упражнения по механично разтваряне на чакрите, което е опасно!
Първата книга на Учението на Живата Етика е публикувана в 1924г. Последната е записана 1938 г. В СССР и другите социалистически страни издаването и изучаването на тези книги се е преследвало много строго. Пълното им издание стана възможно едва след Горбачьовската Перестройка.
Както е казано, тези книги идват при човечеството от Хималаите. Но те се предават не инкогнито, и не чрез някакъв човек, чието име добре знаят само неговите сътрудници, приятели и познати.
Тези книги са при нас, благодарение на семейство Рьорих – уникално по рода си, състоящо се от енциклопедично образовани и всестранно надарени учени, мислители, изтъкнати дейци на Културата.

“АГНИ ЙОГА” в България - до 1945 г. В България първият том на “АГНИ ЙОГА” /”Жива Етика”/ се появява през 1924 г., само няколко месеца след първото издаването в Берлин на руски език, под името “Листа изъ градината на Мория”. Книга І. Зов./1/ През следващата 1925 г. е издадена втората книга “Озарение”/2/. И двете части са преведени и издадени от руския емигрант Виктор СЕПЛЕВЕНКО, кореспондент на сем. Рьорих и човек с интересна съдба.
Освен тези книги и други томове на “Агни Йога” издадени от ЛАТВИЙСКОТО Рьорих общество, се появяват при Николай РАЙНОВ /3/, най-вероятно от неговите познати в Парижкия филиал на МУЗЕЯ на Рьорих в Ню Йорк, които му помагат да организира през 1930 г. БЪЛГАРСКАТА АСОЦИАЦИЯ РЬОРИХ /БАР/.
През 1935 година следва второ издание на “Агни Йога” /4/, като по инициатива на Любомир ЛУЛЧЕВ е получен екземпряр от ЮГОСЛАВСКОТО Рьорих общество и е преведен от руски език /352 страници/ от Сава КАЛИМЕНОВ и Елизер КОЕН, всички активни членове на българското “БЯЛО БРАТСТВО”.
Книгата съдържа двата тома “Зов” и “Озарение”, напечатана е през 1935 г. в гр. Севлиево в печатницата на С. Калименов “Братство”, като негов е и предговорът на книгата.
Лит.: 1. Листа изъ градината на Мория. Кн.І-ІІ. С., Виктор М. Сеплевенко. 1924. І. Зов. 157 с.
2. Листа изъ градината на Мория. Кн.ІІ. С., Виктор М.Сеплевенко. ІІ. Озарание. 1925. 232 с.
3. Райнов, Б. Тайното учение. С. Петекс. 1991.232 с.
4. Агни Йога. Севлиево. печ.Братство. 1935. 352 с. 1000 тир. Предговор на Сава Калименов. /Превод от руски на С.Калименов и Елиезер Коен/.

АГНИ – една от най-големите издателски къщи в гр. САМАРА, Русия. Специализирала се на висококачествени художествени репродукции на най-известните художници от над 50 световни музея в Русия, САЩ, Европа и Индия. Започва дейността си през 1995 г. с книги и картички на Н. Рьорих, днес освен издателство е и уникален комплекс от галерии, през които годишно безплатно минават над 500 000 души /вж. МЦДК/. Издава много езотерично-философски книги и изработва многобройни изложби на световноизвестни художници, експонирани едновременно в десетки градове на Русия.
За България през 1998 г. е оформена ИЗЛОЖБАТА “КАРТИНИ НА Н.РЬОРИХ от Ню Йоркският музей”, експонирана с голям успех в над 30 български града.
http://www.agni.samara.ru

АД /hell/. Термин, който англо-саксонската раса, очевидно, е произвела от името на скандинавската богиня Хела, също така, както думата Ад, изразяваща идентична концепция, е произлязло от гръцкото “Хадес”. Единствената разлика между студения скандинавски Хел и горещия християнски Ад е в техните температури.
Обаче европейците не са оригинални дори в самата идея за тези нажежени райони; много народи са се придържали към подобна представа за климата на преизподнята, което щяхме да направим и ние, ако бяхме определили местонахождението на нашия Ад в центъра на земята.
Всички екзотерични религии – вероученията на Брамините, Будистите,Зороастрийците, Мохамеданите, Юдеите и други – са направили своите Адове горещи и тъмни, макар че повечето от тях са привлекателни, а не страховити. Идеята за горещия Ад е по-късно изопачаване, извращение на астрологична алегория. При египтяните Ада е станал място за наказване с огън не по-рано от 17-та или 18-та династия, когато Тифон е бил превърнат от Бог – в дявол. Но независимо от времето на внедряване на това ужасно суеверие в умовете на бедните невежествени маси, схемата на горящия Ад и измъчваните там души е чисто египетска.
Ра /Слънцето/ е станал Владика на Горнилото в Кара, Ада на фараоните, а грешникът е започнат да бъде заплашван с мъченията в “пъкъла на адските огньове”. “Там е имало лъв – казва д-р Берч - наричан ревящо чудовище”. Друг - описва това място като бездънна яма и огнено езеро, в което се хвърлят жертвите /сравни с Апокалипсис/. В действителност еврейската дума “гай-хином” /геена/ никога не е имала значението, което й се приписва от християнската ортодоксия.

АДЬЯР. щаб-квартира на СВЕТОВНОТО ТЕОСОФСКО ОБЩЕСТВО /ТО/ в Индия, близо до гр. Бомбай /днес Мумбай/. Създадена от Елена БЛАВАТСКА през 1882 г. и работи до днес като координатор на ТО по света.
През 1924 г. Н. Рьорих подарява за бъдещия Музей на Блаватска картината си “ВЕСТОНОСЕЦ”, посветена на нея.
Адьярската библиотека днес е една от най-големите библиотеки по философска литература в света, посветена на изследвания на източната култура, религия и философия. Съдържа над 250 000 тома и 20 000 ръкописи върху палмови листа от Индия, Шри Ланка, Китай и др. държави. Библиотеката се ръководи от изтъкнати учени и се смята за изследователски център по санскрит и индология на Мадраския университет.

АДАМ КАДМОН /евр./ “Архетипен човек. Човечество. “Небесен Човек”, не изпаднал в грях. Кабалистите го отнасят към Десетте Сефироти в плана на човешкото възприятие”.
В Кабала Адам Кадмон е проявеният Логос, който съответства на нашия Трети Логос, а непроявеният представлява първия образцов идеален човек и символизира Вселената in abscondito, или в нейното “отсъствие” – в Аристотеловия смисъл.
Първият Логос е “светлината на Света”, вторият и третият – са негови постепенно сгъстяващи се сенки.

АДЕПТ /лат. Adeptus/. В Окултизма е този, който е достигнал посвещение и е станал вещ в Науката на Езотеричната Философия.

”АЗ”. Човекът има два Аза – Висш и Низш, Безличен и Личен. Единият е божествен, а другият – полуживотински. Необходимо е да се прави принципиална разлика помежду им.

АКБАР ВЕЛИКИ, ДЖЕЛАЛ-АДДИН (1542-1605) – император на Моголите в Индия, изтъкнат покровител на религиите, изкуствата, науките, най-либерален от всички мюсюлмански монарси. Опитвал се да създаде нова единна Религия на Слънцето върху базата на основните световни религии. В Агни Йога се смята за едно от въплъщенията на Махатма Мория (Владиката на Шамбала).

АЛЕКСАНДРОВ, ЕМИЛ /р.1934/. от 1973 до 1982 година е зам.-председател на Комитета по култура, работи под ръководството на Людмила ЖИВКОВА по международните проекти и документи. Публикува редица документи по “ПАКТА РЬОРИХ”, Хагската конвенция от 1954 г. и др. Неговия принос за запзването на световния мир в края на 70-години все още не е оценена от историците. Председател е /1990 – 1993/ на учредената през 1990 г. Българска асоциация “Мир чрез култура” – филиал на Европейската международна организация със същото име.
Лит. 1. Емил Александров. Аз работих с Людмила Живкова. София. 1991. 120 стр. Изд.”Слънце”.

АЛЕКСАНДЪР І КАРАГЕОРГИЕВИЧ /1888 – 1934/. крал на Югославия. След преместването през 1922 г. на руската армия и емигранти от България в Югославия, създава много добра атмосфера за руския културен живот в страната. Кани Н.Рьорих на археологически разкопки, организира негова изложба в Кралската галерия в Белград и го прави член на Кралската Академия за наука и изкуство..
Вж.също: АСЕЕВ. ЮГОСЛАВСКО РЬОРИХ ОБЩЕСТВО.

АЛТАЙ. “Бисерът на Азия” според Н. Рьорих, който го изследва през 1926 г. по време на ТРАНСАЗИАТСКАТА ЕКСПЕДИЦИЯ /1923 – 1928/. Една от най-красивите планини на планетата, Алтай вдъхновява Рьорих да нарисува картини, които са в “златния фонд” на световните музеи, като: “Връх Белуха”- в Лувъра, “Ойрот” – Музей Востока, Москва, “Звенигород” – музей на Рьорих в Ню Йорк и др.
През 1992 г. Ирина ВИНОГРАДОВА, Венцислав СИМЕОНОВ и Валери ГЕОРГИЕВ участват в експедиция в Алтай по река Акем към най-високия връх Белуха /4500 м/..
През 1996 г. БСР организира експедиция в Алтай по случай 70-та годишнина от Трансаз. екс-я на Рьорих. Поради лошото време връх Рьорих не бе покорен, а само заснет. Фотографите В. Симеонов и Тодор ЯЛЪМОВ след завръщането показаха фотоизложба “Алтай-96” в София и др. градове и проведоха поредица от слайд-вечери посветени на “Северната ШАМБАЛА” и приказното Беловодье /реките в Алтай текат бели като мляко и създават легендите за страната с бялата вода – Беловодье/.

АЛЕКСАНДРИЙСКИТЕ ФИЛОСОФИ /или Школа/. Тази прочута школа е възникнала в Александрия /Египет/, в града, който в продължение на много столетия е бил център на учеността и философията. Школата е известна със своята библиотека, основана от Птолемей Сотер в самото начало на неговото управление /Птолемей умира в 283 г. пр. Р.Х./ - библиотеката някога се гордеела със 700 000 свитъци или томове /Аул Гелии/ и музея си; с първата истинска Академия на Науките и Изкуствата; със своите световно известни учени такива като Евклид, бащата на научната геометрия, Аполоний от Перга, авторът на запазен и до днес труд за коничните сечения, Никомах, аритметик; астрономите, физиците, анатомите Херофил и Еразистрат, лекарите, музикантите, художниците и т.н.
Обаче тя е станала още по-знаменита благодарение на своята Еклетична, или Неоплатоническа школа, основана от Амоний Сакас в 173 г. н.е., чиито ученици са били Ориген, Плотин и много други учени, прославени в историята. Най-прочутите Школи на Гностиците са възникнали в Александрия: Филон Юдей, Йосиф, Ямвлих, Порфирий, Климент Александрийски, астрономът Ерастофен, девата-философ Гипатия и много други звезди от втора големина, - всички те по различно време са принадлежали към тези велики школи и са помогнали Александрия да се превърне в един от най-заслужено прославените места на обучение, които някога е познавал света.

АЛХИМИЯ. на арабски Ул-Кхеми – както следва от названието, химия на природата. Обаче в действителност Ул-Кхеми или Ал-Кхеми е арабизирана дума, взета от гръцкото “сок”, получаван от растенията. Алхимията има работа с много фини природни сили и различни състояния на материята, в които се проявява тяхното действие. Алхимикът, с помощта на завоалиран език, повече или по-малко изкуствен, в стремежа си да предаде на непосветените онази част на Mysterium Magnum, която не би представлявала опасност в ръцете на егоистичния свят, в качеството на своя пръв принцип провъзгласява съществуването на хомогенната субстанция, от която произлизат елементите, на определения Универсален Разтворител. Той нарича тази субстанция чисто злато или summum materiae. Разтворителят, наречен също menstruum universale, притежава способност да премахва всички зародиши на болестите от човешкото тяло, да възвръща младостта и да удължава живота. Такъв е lapis philosophorum /философски камък/.
Първоначално алхимията прониква в Европа в осми век на нашата ера, благодарение на Гебер, великия арабски мъдрец и философ, обаче е била известна и се практикувала много векове преди това в Китай и Египет. От земята са се извличали многобройни папируси по Алхимия, известни под общото име херметически трактати /Виж Изумруденият Скрижал/, и други доказателства за това, че тази наука е била любим предмет, изучаван от царе и жреци. Алхимията се разглежда в три различни аспекта, които допускат следните интерпретации, а именно: Космически, Човешки и Земен.
Тези аспекти са се олицетворявали от три алхимични свойства – на сярата, живака и солта. Различните автори твърдят, че това са три, седем, десет и дванадесет процеса; но всички са в консенсус за това, че Алхимията има само една цел, а именно, превръщането на обикновените метали в чисто злато.
Но какво представлява това злато в действителност, разбират много малко хора. Без съмнение, в природата съществува явлението трансмутация на по-низшите метали в по-благородни; но това е само един от аспектите на Алхимията, земният или чисто материалния, тъй като ние логически осъзнаваме, че същият процес има място в недрата на земята.
Обаче, освен тази интерпретация, в Алхимията съществува и символичен смисъл, чисто психичен и духовен. И докато Кабалиста-Алхимик се стреми към реализирането на първия, Окултиста-Алхимик, отхвърляйки с презрение земното злато, насочва цялото си внимание и усилия само към трансмутацията на низшата четворка в божествената висша триада на човека, единни в крайното им сливане.
Духовният, менталният, психичният и физическият планове на човешкото съществуване Алхимията сравнява с четирите елемента – огъня, въздуха, водата, и земята, като всеки може да се намира в едно от трите състояния – фиксирано, неустойчиво и летливо. За произхода на тази древна област на философията света знае малко или нищо, но без съмнение, тя предшества построяването на какъвто и да било известен зодиак, а възможно /ако разглеждаме персонифицираните природни сили/ и всички световни митологии.
Също така, няма съмнение и в това, че истинските тайни на трансмутацията /на физически план/ са били известни в далечни времена, но са изгубени в зората на така наречения исторически период. Своите най-фундаментални открития съвременната химия дължи на Алхимията, но пренебрегвайки неоспоримия труизъм на последната, който твърди, че във Вселената съществува само един елемент, химията е отнесла металите към класа на елементите и едва сега е започнала да осъзнава своята огромна грешка. Някои енциклопедисти са принудени да признаят, че даже ако повечето съобщения за трансмутацията са фалшификация или грешка, “въпреки това, има и такива, които се придружават от доказателства, показващи, че подобни превращения са наистина възможни”. С помощта на галваничната батерия учените откриват, че дори алкалите имат метална основа, следователно, въпроса за получаването на металите от други вещества, съдържащи изграждащите ги елементи, и превръщането на един метал в друг…трябва да остава открит.
Също така не бива да смятаме, че всички Алхимици са лъжци и измамници. Много от тях са се трудили, убедени в достижимостта на своята цел, с неизтощимо търпение и чистота на сърцето, с основание третирана от Алхимиците като главно условие за успеха в тяхната работа” /Популярна Енциклопедия/.

АЛТРУИЗЪМ. /от alter, друг/. Качество, противоположно на егоизма. Действия, насочени към извършване на добро за другите, при пълно игнориране на личните си интереси и забрава на себе си.

АМОНИЙ САКАС. Велик и забележителен философ, живял в Александрия между 2 и 3 век на нашата ера. Основател на неоплатоничната Школа на Филалетите, т.е. “обичащите истината”. Произхожда от бедно християнско семейство, но надарен с такава изключителна, почти божествена доброта, че хората го наричат Теодидактос, “обучен от Бога”. Почита онова, което е ценно в Християнството, но още на млади години къса с него и Църквата, тъй като не съумява да открие в християнството превъзходство над другите религии.

АНАКСАГОР. Известен Йонийски философ, живял 500 години преди Р.Х. Изучава философия под ръководството на Анаксимен от Милет, по времето на Перикъл се заселва в Атина. Сократ, Еврипид, Архелай и други изтъкнати учени и философи са негови последователи и ученици.
Изключително образован астроном. Един от първите учени, говорещи открито за това, на което Питагор обучава тайно – за движението на планетите, слънчевите и лунните затъмнения и т.н. Именно Анаксагор развива теорията на Хаоса, като се основава на принципа ”от нищо не произлиза нищо – ex nihilo nihil fit”; знае, че атомите са същност и субстанция, която лежи в основата на всичко и “има същата природа, както и изградените от тях тела”.
Атомите, учи той, се задвижват от Ноуса (Вселенски Разум, Махатът на индусите). Този ноус е нематериална, вечна, духовна същност. Материалните, плътни тела се спускали надолу, а етерните атоми /или огнения етер/ се издигали и се разпространявали в горните небесни сфери.
Изпреварвайки съвременната наука с повече от 2000 години, Анаксагор учи, че звездите се състоят от същата материя, както Земята, че Слънцето е пламтяща маса; че Луната е тъмно, необитаемо тяло, получаващо своята светлина от слънцето; че кометите – са блуждаещи звезди или тела; и при все това, превъзхождайки споменатата наука, той заявява абсолютната си убеденост, че реалното съществуване на нещата, възприемани от нашите сетива, не може да бъде нагледно доказано.
Анаксагор умира в изгнание в Лампсак на 72 годишна възраст.

АНАЛОГЕТИЦИ. Ученици на Амоний Сакас /Виж по-горе/, наречени така поради своята практика да интерпретират всички сакрални легенди, митове и мистерии, прилагайки принципа на аналогията и съответствието, което виждаме днес в кабалистичната система и особено дълбоко – в източните школи на Езотеричната философия /Виж статията на Т.Суба-Роу “Дванадесетте Зодиакални знака” в сборника “Пет години на Теософията”/.

АНАНДА /санскр./ Блаженство, радост, щастие. Името на любимия ученик на Гаутама, Владиката Буда.

АНГЕЛОВА, МАРИАНА. журналистка, пише на тема екология, сем. Рьорих, за дейността на Клуб "Приятели на Рьорих" и др.
Лит.: 1. Ангелова, М. Чужденката, наречена Урусвати. В.”Вестник за жената”, 2001, бр.18.
2 . Ангелова, М. Посветена във висше знание./Е.Блаватска/. в.”Седмичен Тео хороскоп”. 2001. бр.22.
3. Ангелова, М. Елена Рьорих прекрачи междата между зримото и невидимото. в.”Женско царство”, 15-21.05.2003. 10 с.
4. Ангелова, М. Непознатият космос на пещерите. в. “Женско царство”.2003. бр.5. и др.

АНДРЕЕВ, ДАНАИЛ /1906 – 1960/. руски писател, син на приятеля на Н. Рьорих Леонид АНДРЕЕВ. Придобива изключителна популярност с грандиозното си произведение “Роза Мира” – “Розата на Света” – метаисторично изследване на историята на човечеството и за разцвета на единната световна религия.
Лит.: 1.Андреев, Д. Роза Мира. М., Товарищество”Клышников-Комаров и К”. 1992. 281 с.

АНДРЕЕВ, ЛЕОНИД /1871 – 1919/ - руски писател, драматург. Близък приятел на Н. Рьорих, популярен и в България, многократно издаван на български език. Лит.: 1. Атанасов, Тома . Леонид Андреев и неговите произведения. С., Н.Паунов. печ. Г.Ножаров. 1904. 36 с. 40 ст. /№ 1468/

“АНХИРА”. вестник на ТЕОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО в България през 1921 – 1923 г. Предшественик на сп.”ОРФЕЙ”.
Лит.: Анхира. Лист за окултизъм и литература. Излиза 2 пъти в месеца. Урежда комитет. № 1 – 20. 15.12.1921 – 13.06.1923.

АНИМА МУНДИ /лат./ “Световна Душа”, същото, което е Алайя на северните будисти, божествената Същност, която напълва със себе си, насища, вдъхва живот и одушевява всичко, - от най-дребния материален атом до човека и Бога. Това е “седем-покровната Майка” от Станците на “Тайната Доктрина”, същността на седемте плана на възприятието, съзнанието и диференциацията – както моралната, така и физическата.
Във висшия си аспект това е Нирвана, в низшия – Астралната Светлина. При Гностиците, ранните Християни и Назореите тя е от женски род; и е двуполова при другите секти, които я разглеждат само в четирите низши плана. В обективния план на формите тя е с огнена и етерна природа, вечна и духовна – в трите си висши плана.
Когато казват, че всяка човешка душа се е родила след като се отделила от Анима Мунди, то в езотеричния смисъл това означава, че нашите висши Его всъщност са идентични с Нея, а Махатът е излъчване на вечно непознаваемия Вселенски АБСОЛЮТ.

АНОЙЯ /гръц./ “Недостиг в разбирането”, “недомислие”. Платон употребява тази дума, говорейки за низшия Манас, когато той прекалено силно е свързан с Кама, характеризираща се с липса на Разум /агнойя/. Гръцката дума агнойя, очевидно, е производна от санскритската ajnana /звучи като “агняна”/ или невежество, неразумност и отсъствие на знание.

АНТРОПОМОРФИЗЪМ. От гръцкото “антропос” – човек. Придаване на Бога или боговете човешки облик или човешки свойства и качества.

АПОЛОН БЕЛВЕДЕРСКИ. От всички древни скулптури на Аполон, сина на Юпитер и Латона, наричан Феб, Хелиос, Лъчезарният и Слънце, - най-хубавата и съвършена е онази, която носи това име и се намира в галерията Белведер във Ватикана. Наричат го още Пифоновия Аполон, понеже богът тук е представен в момента на победата над дракона Пифон. Статуята е била намерена в руините на Антиум в 1503 г.

АПОЛОН. руско списание, в което Н. Рьорих и много представители на различни философски групи са печатали материали. Списанието е спряно след 1917 г., получавано е в Народната Библиотека в София и от частни лица.
Лит.: 1. Рерих, Н. Выставки и художественные дела. – Аполон. 1915, № 3, 57 с.

АПОЛОНИЙ ТИАНСКИ. Бележит философ, роден в Кападокия приблизително в начало на първото столетие, страстен питагореец, изучаващ финикийските науки под ръководството на Евтидем, а питагорейската философия – при Евксен от Хераклея. В съответствие с принципите на Питагорейската школа, той упражнява вегетарианство в продължение на целия си дълъг живот, храни се само с плодове и растения; не пие вино, носи дрехи, направени от влакна с растителен произход, ходи бос и остава косата си да расте безпрепятствено, както правят всички Посветени до и след него.
С помощта на жреците от храма на Ескулап /Асклепий/ в Егея той овладява безброй “чудеса”, извършвани от бога на медицината при лекуване на болните. След като се подготвил към по-високо посвещение – с петгодишно мълчание и пътешествия по Антиохия, Ефес, Памфилия и други места – той се отправил за Индия през Вавилон, сам, понеже всичките му ученици го напуснали, поради страха да отидат в “страната на чародействата”. Но случаен ученик - Дамис, когото среща по пътя, го придружава в това пътуване.
Според Дамис, чийто разказ след сто години е преписал някой си Филострат, - Аполоний Тиански получава посвещение във Вавилон от Халдеите и Маговете. А след завръщането си от Индия се изявява като истински Посветен, предсказвайки епидемиите, земетресенията, смъртта на царете и много други събития, които се сбъдват в определените срокове.
Жреците на Орфей от Лесбос му завиждат и се отказват да му открият своите тайнства, обаче все пак го правят няколко години по-късно. На жителите на Атина и други градове той преподава най-чистата и благородна етика, а феномените, които демонстрира са толкова чудесни, колкото многобройни и тяхната истинност е убедително засвидетелствана.
“Как да разберем – с тревога запитва Юстин Мъченика – защо талисманите /telesmata/ на Аполоний притежават сила, нали виждаме, че те укротяват яростта на вълните, силата на вятъра и предотвратяват нападението на дивите животни; докато чудесата на Господа наш се пазят само в преданията, чудесата на Аполоний са твърде многобройни и до сега се проявяват в реални събития?”
Отговора на този въпрос лесно се намира във факта, че след прехвърлянето през Хиндукуш Аполоний бил изпратен от царя в обителта на Мъдреците, местопребиванието на които, напълно вероятно, се намира там и до ден днешен, и които са го обучили на своето ненадминато знание.
Диалозите му с коринтянина Менип наистина ни дават езотеричен катехизис и приоткриват /ако са разбрани/ много важни тайни на природата. Аполоний, приятелят и гостенинът на много царе и царици, води постоянна преписка с тях, и ничии други чудесни “магически” сили не са потвърдени по-добре от неговите. Към края на своя дълъг и интересен живот той открива в Ерос езотерична школа. Умира много стар, като достига 100 годишна възраст.
Е. И. Рьорих смята А.Т. за едно от въплъщенията на Махатма Мория.

АРИАНИ. Последователи на Арий, старейшина в Александрийската Църква през четвърти век. Според него Христос е и божие, и човешко същество, стоящ по-долу от Бога Отец, но е велик и благороден човек, истински Адепт, сведущ във всички божествени тайнства.

АРИСТОБУЛ. Александрийски писател и малко известен философ. Юдей, който се опитал да докаже, че Аристотел е разяснявал езотеричните мисли на Мойсей.

АРИЯВАРТА. 1/ район в Ц. Азия, където са живеели арийските племена, включително и древните българи. Блаватска и Рьорих специално изследват този район и културата на живеещите там народи, като намират много паралели със съвременните българи /вж. Блаватска и България/.
2/ съвременно руско научно списание, посветено на изследване на творчеството на сем. Рьорих. Публикува нови материали от архивите на Музея Рьорих в Ню Йорк и други архиви. От 2001 г. излиза като цветно, луксозно издание под името “Вестник Ариаварты”. Гл.редактор В. Росов.

АРМАГЕДОН. серия картини на Н. Рьорих, една от които е в НГЧИ, София.
В писмото си до Васил СТОИЛОВ на 05.11.1939 г./Втората световна война вече бушува/ Н.Рьорих пише:”Толкова е необходимо обединяването на културните сили! Особено сега, когато Армегедонът гърми, е необходимо, всички творчески, по-добре да кажем добротворчески сили, да бъдат заедно духовно” /1/.
Лит.: 1.Писма на Н.Рьорих до проф. В.Стоилов. – София, 1978, №4, 18-19.

АРНОЛД, ЕДВИН. английски поет, преводач. Автор е на популярната поема за живота на Буда “Светлината на Азия” и преводач на “Бхагаватгита”, излязла в България под името “Небесна песен”. Този английски превод на древния паметник на религиозно-философската мисъл на Индия, много го е обичал Махатма ГАНДИ, а Блаватска в завещнието си моли приятелите да се събират всяка година в деня на смъртта й /вж. ДЕН НА БЕЛИЯ ЛОТОС/ и да четат откъси от “Бхагаватгита” и “Светлината на Азия”.
Самият Е. Арнолд казва за Блаватска:”Аз добре познавах г-жа Блаватска, познавам и полк.Олкът и А. Синет, и нямам никакво съмнение, че теософското движение оказа мощно въздействие върху човечеството. То накара огромно количество хора да разберат това, което винаги е разбирала Индия, - важността на невидимите неща. Истинската вселена – е тази, която ние не виждаме, и най-обикновеният индийски селянин попива това с млякото на майка си.Теософите внушиха на днешното поколение мисълта от необходимостта да се признае съществуването на невидимото” /1, гл.2, с.3/.
Лит.: 1. Арнолд, Едвин. Светилото на Азия. /Поема/ С., Ст.Атанасов. /1908/ 123, 12, 16 с. – Библиотека за самообразование Г.ІІ., кн.5.
2 изд. С., Ст.Атан. /печ.М.Стайков 1934/ 112 с. 4000 тир. – Библиотека Прометей №1.
http://www.theosophy.ru/lib/wl-the00.htm

АРХИВЪТ НА СЕМ. РЬОРИХ
Планетарните културни програми, които сем. Рьорих задвижват по време на техният живот, богатата преписка с елита на света, стотиците книги и статии написани от тях, всичко това създава огромен архив разхвърлен по много държави.
Архивът на сем Рьорих е частично разпределен по разни държави в които те са живели и работили /Русия, САЩ, Индия/, или където са задвижвани техни програми / Латвия, България, Франция, Лат. Америка/ или където са живели техни биографи /Естония – Павел БЕЛИКОВ/
През последните години се правят големи усилия да се изследва този огромен архив, излизат сборници и списания, но по-голямата част чака своите изследователи.

РУСИЯ И СНГ
Архив на Павел БЕЛИКОВ в Талин. Богат архив, частично достъпен.През целият си живот той събира и систематизира всичко свързано със семейство Рьорих, води голяма преписка с тях и последователите им. Изработва библиография на произведенията на Н.Рьорих , първата след частичната издадена през 1936 г. Архивът му съдържа и много интересни необработени документи разриващи връзките на семейство Рьорих с България.

МОСКВА
Архив на МЕЖДУНАРОДНИЯ ЦЕНТЪР РЬОРИХ /МЦР/ в Москва. Изключително богат, /4,5 тона материали, докарани в Москва със самолет, с разрешението на Раджив Ганди през 1990 г./ недостъпен за изследователи. Всяка година МЦР издава по няколко нови книги с архивни материали, но надали в близките години. по-голямата част от архива ще бъде публикувана. Поради стремежа на МЦР да монополизира издаването на нови архивни материали, съществува напрежение с други издателства /”Сфера”в Русия и Музея Рьорих в Ню Йорк/.

МЕМОРИАЛНА КВАРТИРА НА ЮРИЙ РЬОРИХ
В нея живее и работи Ю. Рьорих през 1957-1960 г. Трудно достъпна за изследователи. Уникалната библиотека и многобройните колекции от танки, бронзова пластика от Тибет и др.материали от Трансазиатската експедиция са разпределени между АН на СССР, ЕРМИТАЖА и Музей Востока.
Третяковска галерия. Във фондовете на галерията се пазят много материали от дейността на сем. Рьорих в Русия до 1916 г. През 2002 г. там бяха открити около 40 неизвестни рисунки на Юрий Рьорих от Е.Маточкин.
/Государственная Третьяковская галерия. Отдел рукописей. Архив Н.Рериха, фонд.44/

МУЗЕЙ НА ИЗТОКА
В този музей са предадени голяма част от колекциите на сем. Рьорих, докарани в Русия от Юрий и Светослав Рьорих. Има мемориална стая на сем. Рьорих с документи от Трансазиатската експедиция и 280 картини на Н. Рьорих. Достъпен за изследователи.
Музей Востока. Фонд Рериха.
Централен държавен архив за литература и изкуство /ЦГАЛИ/ - много богат на документи, показващи връзките на художника с писатели, журналисти и поети. /Центральный государственный архив литературы и искусства /ЦГАЛИ/. Архив Н.Рериха, фонд 2408; архив А.Руманова, фонд. 1694 и др./.
Архив на Борис Рьорих /брат на Николай Рьорих/. При заминаването си от Русия, по-голямата част от архива си Н.Рьорих предава на брат си Борис Рьорих /1872-1945/. След неговата смърт и на жена му Татьяна през 1953 г., роднини са струпали архива на пода - огромен куп в човешки бой, и с оглед на безопасността си решили да го изгорят. Три дена портиера го изгарял в котелната на сградата. Така е бил унищожен безценен архив на Рьорих от петербургския период /1, с.160/.

ПЕТЕРБУРГ
Архив на МУЗЕЙ-ИНСТИТУТ на Рьорих в Петербург.
Съдържа основно документи за живота на Рьорих в Петербург до 1917 г. Достъпен за работа. Всяка година се издават 1-2 тома с научно обработени документи. Част на архива е в Мемориалната квартира-музей на Людмила МИТУСОВА/1922 - 2004/.
Къща-музей на Рьорих в ИЗВАРА /на 100 км от Петербург/. Съхраняват се част от материалите свързани с петербургския период на сем.Рьорих.

РУСКИЯТ МУЗЕЙ.
Притежава много картини и документи на сем. Рьорих. Государственный Русский музей. Отдел рукописей. Архив А.Бенуа, фонд 137; архив Э.Голлербаха, фонд 32.

ЕРМИТАЖЪТ
Съхраняват се документи и предмети от Трансазиатската експедиция, донесени от Ю. Рьорих през 1957. в Русия. Отдел Восток.
Централен държавен исторически архив на Петербург. Центральный государственный исторический архив Петербурта /ЦГИА России/, фонд 789 Академии художеств, №45-И, Н.Рерих.

САМАРА
Архив-библиотека на МЕЖДУНАРОДНИЯ ЦЕНТЪР ЗА ДУХОВНА КУЛТУРА /МЦДК/ и издателство “АГНИ” в Самара. Съдържа практически всичко издадено за Рьорих в Русия и много други държави. Книгите и албумите на издателството се отличават с много добро полиграфическо изпълнение и с научна обработка на материалите. Достъпна за изследователите. В сградата на МЦДК се намират и уникалните галерии на световните шедьоври, които са безплатни и се посещават ежегодно от 500 000 души.

НОВОСИБИРСК
В Музея на Рьорих са събрани материали за експедициите на сем. Рьорих в Сибир, Алтай и Азия. //www.sibro.ru/museum.html
В Новосибирският Академгородок от 1993 г. успешно работи и събира материали за сем. Рьорих Клуб “Пульс будущего” под ръководството на проф. Алексей Дмитриев. //www.pulse.webservis.ru

АМЕРИКА
Архив на МУЗЕЯ РЬОРИХ в Ню Йорк. Един от най-богатите и достъпен за изследователите. Подпомага обработването и издаването на материали /вж.: сп.Ариаварта, изд.”Сфера” и др/
Архив на Ф.ГРАНТ, вице-президент на Музея Рьорих в Ню Йорк през 1930-те години. Тя предава през 1980 г. 40 сандъка с архива си /уникални дневници, писма, бележки от личен характер/ на Ратгерс университет и няколко сандъка в Музея на Рьорих.
Rutgers University Special Collections /USA/, Frances Grant Papers.

БЪЛГАРИЯ
Документите свързани с дейността на БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ РЬОРИХ /БАР/ през 1930-1940 г. са разхвърлени по разни фондове в Държавния архив и частни архиви и основната част чака своите изследователи. През 1980 – та г. са докарани от Индия част от документите от архива на сем.Рьорих, като Св.Рьорих е бил готов да предаде основния архив на изграждащият се Рьорих център в София. Неочакваната смърт на Л.Живкова проваля тази акция /през 1990 г. 4,5 тона от този архив заминават за Москва, днес са в МЦР/.

Държавния архив
През 2004 г. по инициатива на НСБ е създаден “Фонд Рьорих”, където започват да се събират и издирват документи свързани с дейността на Рьорих и България.
Фонд Рьорих. Фонд Людмила Живкова. Фонд 1300 г.

Държавни и частни архиви
Нов Български университет – София, съхранява архива на художника В.Стоилов свързан с Рьорих.
Архив на Клуб "Приятели на Рьорих" – съдържа голямо количество материали от периода на създаването на организираното Рьорих движение през 1993 г. до днес. Клуба има група от изследователи на историята на връзките на сем. Рьорих с България, която е събрала интересни материали в Индия, Русия и България. Архивът активно се използва за изработване на изложби и ще бъде достъпен на Интернетната страница на Клуба.
Архиви свързани с дейността на Л. ЖИВКОВА. Дейността на Л. Живкова е отразена по-добре, но по-голямата част от документите свързани с нейните национални културни програми са разпределени по фондовете на фондациите /”1300 г. България”, “Св.Св.Кирил и Методий” и др./ и предстои да бъдат обработени. Уникалният личен архив и огромната езотерична библиотека на Л. Живкова, според Б.Райнов, са унищожени /2/ веднага след нейната смърт.
Лит.: 1.Е.Величко. Судьба одной из частных коллекций. Утренняя звезда. Альманах МЦР. №1, 1993.
2. Райнов, Богомил. Людмила – мечти и дела. С.ИК Камея. 2003. 218 с. с ил. /Епиграфите към всяка глава са цитати от книгите на Учителя Мория/

АРХИВ НА о. МАЛТА
Архивът на рицарите на Малтийския орден, се съхранява в подземията на библиотеката на Ордена на о.Малта. Трудно достъпен за изследователи. Толкова по-ценно е единственото посещение на библиотеката от най-видните български езотерици, изследователи на богомилството през 1935 г. Това е групата на Н.Райнов, Бл. Мавров и Н.Трифонов. Изследванията им не са публикувани, но са споделени с друг член на групата, народния лечител Петър ДИМКОВ, дълбок познавач на богомилството /1, 433/. През 1981 г. от Л. Живкова е уредено посещение на библиотеката на о.Малта от български учени, но внезапната й смърт проваля това начинание./2/.
Лит.: 1. Димков, Петър. Хигиена и лекуване на душата. С., Астрала. 2001. 480 с.
2. Окултизъм и наука. С.2001.

АРХАНГЕЛ. Висш, върховен ангел. Думата се образува от две гръцки: “арх” – пръв и “ангелос” – вестоносец.

АРХАТ /санскр./ Произнася се още и се изписва като Арахат, Архан, Рахат и т.н. “Достойният”, съвършен Аря, онзи, който се освободил от превъплъщенията; “заслужаващият Божествени почести”. Първоначално това име се дава на Джайнистките, а по-късно на Будистките светци, посветени в езотеричните мистерии. Архат е този, който е стъпил на последната и висша пътека, и затова е свободен от нови раждания.

АРЯН /санскр./ Буквално – “светец”; онзи, който е усвоил Арясатяни и е стъпил на пътя Арямарга към Нирвана или Мокша, великия “четири-съставен” Път. Отначало такива светци са известни като Риши. Но днес това название се е превърнало в епитет на раса (арийската - ред,) и нашите изтоковеди, лишавайки индийските брамини от тяхното неотменимо право направиха всички европейци – ари. Понеже, съгласно езотеризма, на тези четири пътя или стадии човек може да стъпи само благодарение на високото си духовно развитие и “ръста на светостта”, те се наричат Арямарга. Стъпалата на Архатството, наречени, както следва, Сротапати, Сакридагамин, Анагамин, Архан, или четирите класа на Арите, отговарят на тези четири пътя или истини.

АСВАГОША (1 в. пр. н. е. или II в. н. е.) – велик индийски поет, артист, будистки лидер.

АСЕЕВ, АЛЕКСАНДЪР /1902/3 – 1993/. известен руски деец на езотеричното движение, издател на алманаха “Оккультизм и Йога” на руски език в Белград и София, тясно си сътрудничи с Николай и Елена Рьорих. Алманахът започва да излиза първо в Югославия през 1930, но редакцията се премества в България и в София се печатат няколко броя /№7-10, 1936-1939/ до започването на Втората световна война. Асеев изключително много подпомага дейността на Българска Асоциация Рьорих, помага за по-тесни връзки с Югославското РО. Цялата преписка със сем. Рьорих, които водят няколко рубрики в списанието, минава през София. След войната Асеев емигрира в Парагвай и там продължава издаването на Алманаха до 1963 г.
Лит.: 1.Асеев.А. Хранители человечества и Знамя Мира. ОиЙ, № 2. 1931
2. Рерих, Е., Рерих, Н., Ассеев, А. “Оккультизм и Йога”. Летопись сотрудничества. М. 1996. Сфера. 2 тома.

АСПАЗИЯ. (V в. пр. н. е.) – съпруга на великия атински стратег Перикъл, жената-тайна, чийто прекрасен и мъдър облик ще се пречисти някога от праха на вековете и клеветите, които неизменно придружават всичко велико. Събира у дома си най-известните скулптори, художници, поети, философи на Атина. Платон с уважение се отзовава за Аспазия, Сократ нарича тази удивителна жена свой Учител. А. е едно от въплъщенията на Елена Ивановна Рьорих.

АСПЕКТ. Формата /рупа/, в която се проявява един от принципите на седморния човек или Природата, в Теософията се нарича Аспект.

АСТРАЛНО ТЯЛО. Етерно копие или двойник на всякакво физическо тяло – Dopplganger.

АСТРОЛОГИЯ. Наука, която определя въздействието на небесните тела върху земния живот и твърди, че предсказването на бъдещите събития в зависимост от положението на звездите, е възможно. Тя е толкова древна, че позволява да бъде поместена сред най-ранните прояви на човешката ученост. На Изток в продължение на безброй столетия тя си остава тайна наука, и във висшата си част си остава такава и в наше време; на Запад, едва след като Варах Михира, примерно преди 1400 години, е написал своята книга по астрология, езотеричното й прилагане е било доведено до една степен на съвършенство.
Клавдий Птолемей, прочут географ и математик, основател на известната с негово име Астрономическа система, в 135 г. е написал своя Тетрабиблос, който и до днес се явява основа на съвременната Астрология.
Науката хороскопия /съставяне на хороскопи/ сега се изучава основно в следните направления:
1/ Земна – в приложение към метеорологията, сеизмологията, селското стопанство;
2/ Държавна и Гражданска – отнася се до съдбата на нациите, кралете и управниците;
3/ Ежечасна – за разрешаване на съмнения по някакъв въпрос, който възниква в ума;
4/ Предсказателна – свързана с бъдещето на човека, почвайки от раждането до смъртта му.
Египтяните и халдеите са най-древните почитатели на Астрологията, макар че техните методи, използвани за тълкуването на звездите явно се различават от съвременните. Първите твърдят, че халдейския Белус, Бел или Елу, потомъкът на Божествената Династия, или династията на Царете-Богове, е живял в страната Кеми и я напуснал, за да основе египетската колония по бреговете на Ефрат, където е бил построен храм, чиито жреци са служели на “владиците на звездите”.
Що се отнася до възникването на Астрологията, известно е, че от една страна, за честта на изобретяването на тази наука е претендирала Тива, но същевременно от друга страна, всички са съгласни с това, че именно Халдеите са обучили на Астрология другите народи. Тива е изпреварила значително не само “Ур на Халдеите”, но и Нипур, където за пръв път са започнали да почитат Бел, при това сина му, Син /Луна/, е бил върховно божество на Ур, родината на сабеянина и астролара Терах, и неговия син Авраам, великият астролог на библейската традиция. По такъв начин всичко клони към потвърждението на заявлението на Египтяните.
Ако по-късно в Рим званието “астролог” е придобило лоша слава, то това е станало поради мошеничествата на хората, устремени да получат изгода от онова, което е било неотменима част от Сакралната Наука на Мистериите; хората, несведущи в последната, са развили система, основана изключително върху математиката, вместо трансцеденталната метафизика с физическите небесни тела в качеството на нейната упадхи, или материална основа.
Обаче, въпреки всички преследвания, броя на привържениците на Астрологията сред най-високо интелектуалните и учени умове винаги е бил много голям. Щом Кардан и Кеплер са нейни горещи почитатели, то и по-късните нямат причина да се срамуват дори при днешната й несъвършена и изопачена форма. Както е казано в “Разбулената Изида”: “Астрологията по отношение на точната астрономия, е същото, което е психологията по отношение към точната физиология. В астрологията и психологията трябва да се направи една крачка от видимия свят на материята и да се премине в областта на трансцеденталния дух”.

АТАНАСИ ВЕЛИКИ. (298-373) – александрийски епископ, последователен борец за никейски символ на вярата; в християнството е известен с произведението си “Живота на св. Антоний”.

АТМАН или Атма /санскр./ Вселенски Дух, божествена Монада, така нареченият “седми Принцип” в езотеричната “седморна” класификация на човека. Висша Душа.

АУРА /гръц. и лат./ Тънка невидима същност или флуид, който еманира от човешките, животинските и други тела. Това е психично изпарение, в чието образуване участват и ума, и тялото, понеже то има едновременно и електро-витална, и електро-ментална природа; в Теософята се нарича акашна или магнетична аура. В римско-католическата мартирология – свята.

АФЕНАГОР. Атински философ-платоник, който в 177 г.н.е. е написал посланието на Марк Аврелий в защита на християните, за да докаже необосноваността на издигнатите срещу тях обвинения за това, че упражняват кръвосмешение и ядат убити деца.

АХАНКАРА /санскр./ Концепцията за “Аза”, самоосъзнаването или само-идентичността; “Азът”, или егоистичният и майявичен принцип в човека, който поради неведение отделя нашето “Аз” от Световното ЕДИННО Аз. Личност, също така егоизъм.